Минимализъм

Отново дойде време за пролетно почистване. И в добрата традиция на #minsgame (и моята, ето тук http://mellindor.blogspot.bg/search/label/minimalism), целия месец май ще се оттървавам от вещите, които задръстват дома и съзнанието ми.

Как работи играта? Накратко:

На първи май ще се лиша от едно нещо;
На втори – от две;
На трети – от три;
и така нататък.

Месецът има тридесет и един дни, така че в края му ще имам 496 неща по-малко.

Правилата:
Всеки ден дарявам/подарявам/изхвърлям зададения брой вещи.
Тези вещи трябва да напуснат къщата (и живота ми) до 24 часà на съответния ден.

Ако искате да се включите, пишете ми или споделете правилата! Ще се радвам да се поддържаме и окуражаваме взаимно! :)


Ето тук можете да видите прогреса ми: https://photos.app.goo.gl/wGzi6raARDniTmGZ9

Сметобол

Идеята е взаимствана от Five Ways To Spice Up Your Teaching. Разгледайте ги - там има доста забавни неща :)

 Какво ви трябва:
- топка, направена от смачкана хартия (но можете да бъдете и по-креативни - в линка по-горе се похвалиха, че направили специална топка с личице);
- кошче за боклук, картонена кутия или нещо друго за целене с топката;
- въпросник по някой учебен предмет с определени точки за всеки правилен отговор;
- шапка / буркан / кутия, в която да се сложат въпросите.

Подготовка: 
Нарязвате въпросите, сгъвате ги и ги слагате в шапката.
Приготвяте си дъска за отбелязване на резултатите.
Разделяте участниците на отбори от по 3-4 души.
Поставяте коша на специално място в стаята и определяте откъде ще се "стреля".

Правила: 
Всеки отбор изпраща свой представител до шапката.
Той бърка в нея, изважда листче, прочита въпроса.
Ако успее да отговори, получава означения брой точки (по-малко ако отговорът е непълен, повече ако каже и допълнителна информация).
Ако не успее да отговори, връща листчето в шапката и стреля в коша.
При точно попадение печели 3 точки.
Връща се при съотборниците си.
Ред е на следващия отбор.

Бележки: 
Хубаво е точките за отговаряне на въпросите да са значително повече от тези за хвърлянето на топката. Така децата ще имат повече стимул да използват знанието, а не точността си.


Както виждате, при тази игра един и същи въпрос може да се "завърти" няколко пъти, преди да му отговорят. Така учениците ще имат шанс да си помислят по него, а и няколко души да се опитат един след друг.

Може да се играе и с "помощ от отбора". Това обаче може да накара участниците да разчитат изцяло на чуждата помощ и затова е хубаво да се използва в по-редки случаи. Всяка "помощ от отбора" е на цената на 5 точки.

Накрая, ако останат повечко неотговорени въпроси, може да се организира една "светкавична игра", в която въпросите се задават един по един на всички едновременно, като по-бързите ще си спечелят точки (като от водещия зависи дали това ще бъде пълния набор от точки или намалени по някакъв критерий).

________________________

Ето и въпросите, които аз компилирах по първите няколко теми от раздела "Жизнени процеси" по Човек и природа:
Таблица с въпроси
Отговори
________________________

Надявам се Сметобола да ви хареса и да го играете с удоволствие! :)

Моят януари

Януари започна с възхищение от едни страхотни прозорци и продължи с неочаквано приятно гледане на... Евроспорт. Виенската филхармония беше вълшебна, както винаги, но по-хубаво се слуша с мама. Пък и в Божурище се спи толкова спокойно!

След това имаше и няколко дни настървено чистене и подреждане. Бях решила да започна годината с хубави навици, но повсеместното разхвърляне е по-силно и скоро вкъщи отново се възцари хаос :) Затова пък успях да зашия копчетата на всичките си палта и да дам всичките си зимни обувки за поправка. Поне за снега бях готова.

Той заваля точно за края на ваканцията и с хлапетата изкарахме няколко пълноценни дни, пълни със снежни топки и смях. С януари дойде и поредният ми училищен експеримент - В. пожела да учителства цяла седмица вместо мен и аз се съгласих. Май се оказа доста по-трудно, отколкото си мислеше! За награда им разказах вица за водния козел.

Междувременно, в страната на порасналите хора, се занимавах с чужди проблеми и чужди драми. Защо ли? Нямам обяснение. Може би защото си нямам достатъчно свои. За първи път от страшно много време се наложи да посегна към Кутийката на Щастието. Тя съдържа най-хубавите ми моменти от последните две години и когато съм в лошо настроение, изсипвам съдържанието ѝ и започвам да чета и прелиствам, докато не намеря достатъчно топли спомени, за да ме развеселят.

През януари отново танцувах. С гордост мога да заявя, че не си счупих нито един крайник! Също така за пръв път от незнамсиколковреме отидох на Таласъмия в пълен комплект от ръце и крака. Бях блатна самодива и играх "Splendor" и листчета.

През януари обичах да слушам ето тази песен. Препоръчвам и анимационния сериал, от който е част.

Иначе цял месец четвъртъците ми се струваха като петъци. Почти всяка вечер прекарвах в игра на Don't Starve и си лягах късно след полунощ. Ставането, разбира се, беше проблем, но не толкова голям, колкото въпросът "Как, по дяволите, да мина поне четири нива на @#$%-то Spelunky?!".

А в един от най-"смачканите" си дни се прибрах у дома и там ме чакаше купчина палачинки. Ето един момент, достоен за Кутийката.

През януари успях най-после да довърша "Крадецът на книги". За нея ще разкажа отделно, защото го заслужава :) Други неща, които ме накараха да се усмихвам и да плача (най-често от радост), бяха новите епизоди на Steven Universe и коледния епизод на Doctor Who. Няма нужда да споменавам колко много ги препоръчвам, нали? :) Оставям ви с още една песен, която слушах отново и отново през изминалия месец. Тя даже толкова ми хареса, че успях да се науча да я свиря на укулеле!

Историята за Седящия Бик и Извънземните

Внимание! Докато четете тази история, може да започнете да се съмнявате в здравия си разум. Недейте! По-добре помислете в какво състояние е била психиката на онези, които са я измислили.

*     *     *

Индиянецът Седящия Бик си седял във вигвама и се взирал в огъня. Започнал да си мечтае колко би било хубаво да живее в стабилна каменна къща и в този момент в пламъците изникнала главата на Бога на Бизоните. Той му казал, че наскоро си е приказвал с Бога на Мечките и от него е разбрал, че в Европа имало страхотни каменни къщи – и не само че били стабилни, но били и разноцветни, във всички цветове на дъгата.

На Седящия Бик много му се приискало да отиде там. Той си събрал багажа и тръгнал към най-близкия град, откъдето да хване самолет и да отиде в Европата.

Само че самолет нямало цели три дни и това време той прекарал на летището, като се разхождал насам-натам и се прехранвал с наловената преди това риба. Когато най-после пристигнал самолета, който щял да го откара до Европа, Чакащия Бик тръгнал да се качва на него, но го спряла охраната и му се скарала за вмирисаната риба, която носел. Не му позволили да се качи на самолета и той се видял принуден да се върне във вигвама си.

Там, къде от скука, къде от разочарование, той се заровил в Гугъл и започнал да търси картинки на каменни къщи. Нещеш ли, попаднал на египетските пирамиди и останал възхитен: гледай какви големи каменни къщи си строели хората по света! Много му се приискало да отиде там и да си намери пирамида, в която да се засели. Погледнал отново в пламъците на огъня и отново му се явил Бога на Бизоните.

„Знам един начин да отидеш до пирамидите, който не включва самолет” – казал му богът. – „Ще отидеш до Йелоустоун и ще погледнеш в дълбините на най-големия неактивен гейзер. Там ще видиш едно същество, много голямо и с ципести криле, ще го яхнеш и то ще те заведе в Египет. Само че този път недей да си носиш риба, по-добре вземи ябълки – те издържат повече време, а и да изсъхнат, пак стават за ядене.”

Речено-сторено. Отишъл Пътуващия Бик в Йелоустоун, яхнал дракона и се понесъл във въздуха. Но докато летял над Калифорния, в погледа му се мярнало нещо голямо, метално и летящо. Зачудил се индиянецът какво може да е това, пришпорил дракона и го настигнал. Оказало се излитаща совалка. Летящия Бик надникнал през прозорчето, но нищо не видял и загубил интерес. Но без да иска бил оставил там отпечатък от дланта си, който щял да изиграе ключова роля в по-нататъшната история на Земята.

Совалката летяла, летяла и стигнала до Марс. Там я намерили едни извънземни и, като старателно се криели от камерите ѝ, успяли да я разгледат. Видяли отпечатъка на Летящия Бик и започнали да се чудят какъв е той. Тук трябва да споменем, че извънземните имали едни домашни животни, които, поради липса на адекватни земни понятия, ще наречем кучета. Та, техните кучета имали едни пипала и изобщо не приличали на кучета, ама карай. Извънземните решили, че това, което си е оставило отпечатъка, е някакъв нов вид куче и потеглили с техния космически кораб, за да го намерят.

В това време Летящия Бик тъкмо бил стигнал до Египет. И понеже драконът не знаел как точно да кацне с човек на гърба си, просто направил пирует и го оттърсил от себе си. Падащия Бик падал, падал и докато падал, хапнал една-две ябълки. Най-накрая е приземил върху голяма купчина пране. Тя принадлежала на една голяма лелка, която се ядосала, развикала се и започнала да го гони, замервайки го с кифлички. Гонила го тя осем дни, хвърляла по него кифлички, но накрая ѝ паднали кюлотите и шалварите и тя се отказала. Бягащия Бик тъкмо бил стигнал до подножието на една пирамида, но нямал сили да продължи, легнал в сянката ѝ и заспал.

Събудило го сръчкване в ребрата. Той отворил очи и видял, че е заобиколен от стадо овце, които кротко си пасяли захарна тръстика. Стадото го водел един овчар на име Хоти, който бил пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-внук на фараона Аменхотеп, чиято всъщност била и пирамидата, под която бил заспал Спящия Бик.

Поговорили си Будния Бик и Хоти, почерпили се взаимно с храна. Кифличките на ядосаната лелка били много вкусни, но Хоти повече се впечатлил от сушените ябълки. Той никога не бил опитвал ябълки. Толкова много му харесали, че веднага си изоставил стадото и тръгнал за Америка, където да започне бизнес като продавач на плод и зеленчук.

В това време извънземните наближили орбитата на Земята и били привлечени от гравитационния излъчвател на ескимосите-изследователи в Аляска. Кацнали там и попаднали на едно куче, което стискало стрела между палеца и показалеца си. Започнали да го изследват, като мислели, че това е съществото, което е оставило отпечатъка от длан върху совалката, но в последствие се оказало, че отпечатъците не съвпадат. Кучето пуснало стрелата и избягало, а един извънземен я взел и се убол. Така те разбрали, че това е оръжие. В паниката си извънземният така размахал ръце, че без да иска пробил единствения маркуч за гориво и то започнало да изтича. Зелените човечета обаче не се притеснили, защото корабът им имал собствена безтегловност и собствена гравитация, а освен това те притежавали една високотехнологична пръчка със звездичка на върха, с която набързо успели да поправят маркуча за горивото. Оставили ескимосите да се чудят, отлетели и продължили търсенето си на мистериозния отпечатък.

Междувременно Седящия Бик пък останал сам в основата на пирамидата и се огледал. Видял голямо струване на хора на входа и се насочил нататък. Оказало се, че това е един голям корпоративен бос, който настоявал хората да влязат в пирамидата, да измъкнат всичките съкровища и да му ги дадат, като изобщо не го интересувало, че над вещите на фараона било надвиснало проклятие. Той обещавал огромни суми пари и процент от съкровището, но нито един от местните не се съгласявал да рискува живота си.

Както си се чудел, Учудения Бик изведнъж бил ожилен от първата  и единствена пчела в Египет. Той подскочил, хванал се за задните части и се заклатушкал насам-натам, неволно излизайки пред редицата от местни. По този начин без да иска станал доброволец за влизане в пирамидата. Корпоративният бос го поздравил, отворил голямата каменна врата и го приканил да влиза.

Ужиления Бик обаче не бил глупав, ама никак! Той знаел, че в пирамидата можело да се лута много дълго и затова поискал да му дадат някакви хранителни запаси (защото ябълките му били свършили вече, а кифличките ги изял още с Хоти). Напред излязъл един човек с бяла престилка и готварска шапка на главата. Бутал количка, обсипана с най-различни лакомства. Той предложил на Гладния Бик една риба, която била най-отдолу в количката. „Ама да не обръщаш внимание на мухите, които кръжат около нея” – казал той, – То е защото е много вкусна. Ще ти я дам само за хиляда долара, и това е евтино, да знаеш, сам си подрязвам косата!”

Корпоративният бос купил рибата. Местните изпратили Гладния Бик с почести и той влязъл в пирамидата.

Лутал се той, лутал се в тъмнината, но по едно време му омръзнало да се лута, направил си вигвам, запалил си огън, седнал и започнал да гледа телевизия на телефона си. В този момент от стената излязъл Анубис, станал од 2

D на 3D и заплашително се надвесил над нашия герой.

„И к’во сега, ша мрем ли?” – попитал той страшно.

„Ее, че как ша мрем?” – възмутил се Седящия Бик. – Не искаш ли вместо това да поиграем на нещо?”

Анубис се съгласил и предложил да играят на зарове. Условието било, че ако Умиращия Бик спечели, няма да мре, а ако Анубис загуби, ще му вземе душата и ще я отнесе на бога-крокодил (който бил добър приятел на бога-бизон).

*     *     *

И тук историята прекъсва, защото на разказващите я им се наложи да се разотидат по домовете си. Оставяме ви сами да решите как продължава всичко, спасява ли се Умиращия Бик и какви приключения следват за него и извънземните. Ако измислите нещо особено идиотско, можете да ни пишете на mellindor-маймунскоА-gmail-точка-com, за да се порадваме и на вашия принос към историята.

Игра на животни

Днес ми се доиграха настолни игри. Само че не от сложните, с множество фигурки и правила, а от по-простичките, тип "Змии и стълбички" и "Не се сърди, човече". Ето защо реших да направя съвсем нова, наша си игра. Прекарах няколко междучасия над Paint и Google Search, откраднах двадесетина картинки от различни сайтове и най-накрая сътворих това:  

Играта би могла да се отпечата на голям лист хартия, но ние предпочетохме по-екологичния вариант - прожектирахме игралното поле на самата бяла дъска. Така успяхме да импровизираме и пионки - магнитчета в различни цветове. 

Правилата на играта са много лесни и част от тях ги измислихме в движение: 

• Децата се разделят на отбори, всеки отбор си избира цвят пионка и име на животно от изобразените в играта (ние имахме "Тигър", "Гущер", "Щъркел" и "Змия"). 

• Започва първи отбор, един от членовете му хвърля зарче и се придвижва напред толкова квадратчета, колкото покаже то. Следващ е втори отбор и т.н.

• Ако пионката е попаднала на цветно квадратче, нищо не се случва и отборът почива до следващия си ход. 

• Ако обаче се падне на животно, отборът получава задачка. Ние използвахме предварително направената "Коледна томбола", с която се занимавахме цял декември и в която има въпроси от българския език, литературата и математиката. Възможно е обаче водещият (учителят, родителят) да измислят въпроси на момента или да ги изважда от някъде другаде (например някое помагало или учебник). 

• Отборът, на който се е паднала задачка, има време до следващия си ход, за да я реши. Ако е успял, получава точки за нея и правото отново да хвърли зарче. Ако не е успял, пропуска един ход. 

• Ако нечия пионка се падне на животното, чието име е приел отборът (напр. отбор "Тигър" стъпи върху тигъра), той получава правото да отговори на два въпроса, вместо на един, като по този начин има шанс за повече точки. 

• Играта завършва, когато всички отбори са стъпили на финалното поле. Първият обор, който стигне дотам, получава 50 точки, вторият - 40, третият - 30, а четвъртият - 20. За да стигнеш дотам обаче, ти е нужно точно число (като в "Не се сърди, човече"). 

• Победител е този отбор, който е събрал най-много точки.  

• Също така, допълнително правило, което измислихме, е че ако някой отбор се пада все на цветни полета (тоест, няма шанс да събере точки), по някое време да получи възможност да хвърля втори път, при условието, че ще се придвижи назад вместо напред. 

Играта се оказа пълен успех - отборите играеха заедно, помагаха си, бяха ентусиазирани и задружни. Спечелиха онези, който финишираха най-накрая, а първите останаха последни, защото все бързаха по цветните полета, без да се връщат назад за задачки. 

Препоръчвам играта на всеки, който има желание да разнообрази часовете или заниманията си :) Игралното поле в пълния му размер може да се намери на ето този линк. 

Тук трябва да спомена, че идеята за тази игра не е оригинално моя - принадлежи на авторката на един от безбройните документи, озаглавени "Тематично разписание на часовете по занималня в ... клас", които разглеждах в началото на тази година. За съжаление не помня името ѝ, иначе бих я споменала, наред с горещите ми благодарности за страхотната ѝ идея! 

Игра на думи: Котка

И ето че дойде време за най-общирната тема от Играта на думи.  По  нея мога да пиша с часове, и пак няма да съм изчерпала всичко. Затова тук ще спомена само най-ранните ми преживявания, свързани с котките - първите котки на моя живот.

 ~ ~ ~ 

Когато съм била малка, сме имали много котки - повече от десет. Щъкали са навсякъде из двора, раждали са нови и нови котенца и са се разселвали из махалата. Някои са оставали у нас.

След това нещо се случило и изведнъж сме престанали да имаме котки. Не са ми казвали причината; а може да са ми я казали и да съм я забравила. Помня само една история - за котката, която със зъби и нокти (буквално) опазила своето последно коте и го скрила и от хора, и от животни, докато то не пораснало. Когато майка ми го намерила, го кръстила Живко.

Но аз Живко не помня. Помня моята първа котка. Казваше се Алиса и ми я бяха подарили едни приятели на семейството. Беше малка, черно-бяла, с големи зелени учудени очи. Много я обичах. Тя беше първото същество, при което наблюдавах отблизо чудото на живота. Грижих се почти самичка за няколко поколения нейни котенца.

След нея имахме две котки - рижата Джери и сиво-белия Нанси. Както може би си личи по имената им, първоначално мислехме, че са от противоположния пол - чак докато Нанси не тръгна да изнася серенади, а Джери не роди три котета. Изобщо, никога не съм била особено добра в определянето на котешкия пол.

Имаше я и Калина. Тя беше на чичо ми. Черно-бяла, страхлива, но в сщото време много нахална. Много обичах да я дразня като й подавах месо, но така, че да не може да го стигне. Беше много забавно чак до момента, в който тя скочи и си заби ноктите в ръката, в която държах примамката.

Като стана дума, на дясната си ръка имам няколко белега от котешки нокти и зъби. Те са ми от много отдавна, някъде около втори или трети клас. С една учителка и други деца седяхме в някакво кафене на Захарна фабрика в София и чакахме автобус за Божурище. Аз си намерих котка, присламчих се към нея, сложих си я в скута и започнах да я галя. Беше доста кротка. После изведнъж някой каза "Автобусът! Автобусът! Бързо, ще го изпуснем!", аз тръгнах да свалям котката от коленете си, стреснах я и... да, можете да си представите останалото.

Обаче аз много обичам котки. Котките са най-лесните за гледане животни. Самостоятелни, горди, но не прекалено. Използвачи. Егоисти. Знаят какво искат и си го преследват. Освен това виждат духове и гонят Невидимите хора :) 

 ~ ~ ~

Игра на драсканици

Играта на драканици е съвсем лесна. Нужни са ви най-малко двама души, листове и нещо за писане. Макар че, като се замисля, можеш да я играеш и сам.

Правилата също са много прости: единият играч хваща писалката и надрасква някаква произволна неправилна форма на листа. Другият разглежда формата, върти я насам-натам, докато не му заприлича на нещо, и я дорисува така, че да придобие чертите на това нещо

 

Ето ви един хубав пример за Игра на Драсканици.
В нея присъстват Доналд Дък; една синя птица с папийонка (because bow ties are cool); един лебедоподобен без опашка; скрит в тревата птеродактил; още една синя птица, този път с оранжеви очи; лилаво чудовище-вегетарианец; мустакат човек със син костюм; вампирско сърце (или сърце-вампир?); готин заек-козирог и триглав змей, който е преял с великденски яйца.
Всичко това - нарисувано от мен и Фери снощи преди сън.

Играта е много забавна! Опитайте я и вие! Ще се радвам да ми покажете резултатите в коментарите.

Игра на думи: Мравка

 
Да знаете, не съм забравила моята тъй бавно развиваща се игра на думи! Днешната тема (започната преди около половин година и чакаща реда си да излезе от "чернови") е "Мравка".

~ ~ ~ 

Ще ви разкажа за безметежните летни ваканции на детството ми и за едно от най-интересните забавления, които си намирах из полето. С какво бяха хубави всъщност тези летни дни? Ами, тогава бях малка, безгрижна, свободна. Имах време за всичко - да се катеря по дърветата, да карам колело, да измислям игри и да се вра на купища "непозволени" места.

Край реката например - където беше опасно, защото "Ще паднеш и ще се удавиш!", "Ще се измърсиш!" или "Ще спре някой на шосето и ще те отвлече!" Но аз въпреки това обожавах да ходя там. Берях папури, правех си бижута от онези твърди кухи тревички и - да - търсех мравките.

Винаги много съм обичала да наблюдавам мравките. Докато работехме в градината или на двора, често се случваше да бъде разровен някой мравуняк и изведнъж най-интересното нещо на света ставаха малките насекоми, които изведнъж плъпваха наоколо, щураха се, чудеха се какво да  правят, а част от тях изключително стегнато и организирано хващаха белезникавите яйца и ги отнасяха в безопасност под земята.

Също така - и това беше главното, заради което ходех покрай реката - обожавах мравчените пътища. Нали знаете - както си вървите, изведнъж виждате в далечината една тънка черна линия да пресича пътеката и когато я приближите, осъзнавате, че се движи. Мравка зад мравка, мравка след мравка, те вървят в една посока - без да се отклоняват, без да спират, без да се изпреварват или забавят. Ако сложиш препятствие по пътя им, те го преодоляват максимално бързо, като една, а ако преодоляването е по-трудно, направо заобикалят - всичко това без да нарушават "строя". Това е толкова очарователно и пленително, че в детството си можех да го гледам с часове. 

А знае ли човек? Ако нямах какво да правя, може би и днес бих прекарвала лятното си време така.

Разни

Тази вечер се разхождам из интересни странички, свързани с думи и творчество. Така или иначе напоследък нямам време да творя (и, уви, така ще бъде до края на месеца), поне да се позабавлявам неангажиращо :)

Ето например, в този сайт можеш да намериш анаграми на думи или изрази, които си харесаш. Аз опитах с ника си и един от резултатите ме грабна: Mild Loner. Много характерно и мило.

Тук пък можеш да си "направиш приказка" по зададен модел и определени думи, които ти въвеждаш. Разбира се, не е и наполовина толкова творческо и забавно като "Направи си сам приказка", но е приятно занимание за свободната вечер.

Засега най-много си харесвам описанието на съществото Джоузеф Кан-кан:

The Joseph Can-Can is an animal that has blue-ish fur with red spots on its hands and ears. Its tail is shaped like a tree which it uses to hang earrings. An adult Joseph Can-Can may weigh more than 1230 pounds and stand over 900 feet high.
The Joseph Can-Can can be found only in Aleronia and Ferenzia. Although its favorite food is cherries, it also likes to eat streets. If you ever see a Joseph Can-Can, be sure not to ever sing “Hello.” That song makes it caring. Instead, give it a few cherries and be on your way. И внимавайте да не ви изяде улицата! :-P

Игра на думи: Саботаж

Ето, че отново се завърнах към играта на думи, която започнах преди цяла вечност и която все си напомнях да продължа, но или забравях, или не ми се занимаваше. Продължавам с втората дума от моя списък, "Саботаж". Този път написаното е спомен.

~ ~ ~ 

Имаше едно време една детска енциклопедия на име "Удивително, нали...". Едно от нещата, които ми се струваха много странни в нея, беше че в заглавието й присъстваше многоточие. Другото - че вътре всичко изглеждаше страшно интересно. Илюстрациите бяха карикатурни, текстовете весели и леко шеговити, но в същото време информативни и пълни с любопитни факти.

Една от статиите беше за саботажа. В главата ми се е запечатала рисунка, изобразяваща някакви хора, които хвърлят дървени обувки по големи машини. Под картинката пишеше, че думата "саботаж" всъщност е измислена заради бунтовете на заводските работници, останали без работа покрай навлизането на техниката в тяхната област. Те се опитвали да извадят машините от употреба, за да могат да си върнат занаята и да могат да изхранват семействата си.

Сега, дали те наистина са хвърляли сабо по машините си, дали думата "саботаж" идва от това, не е ясно. Възможно е това да е била просто забавна хрумка на илюстратора на "Удивително, нали...", но въпреки всичко това не пречи да е едно от нещата, които са останали в спомените ми от тази книжка. 

Беше хубава книжка, чудя се дали някой не я притежава все още и дали не бих могла да я разгледам... Моето копие съм загубила преди години.

Игра на думи: Мелба

Миналата седмица пуснах една игра на думи и сега започвам лека-полека да отговарям на зададените теми. Първата ми дума е "Мелба". Оказа се доста трудно, защото от толкова време не съм яла мелба, че вече не помня кога е било. Историйката е малко безмислена, но ще ми простите - беше ми толкова забавно да я напиша :)

 ~ ~ ~

 -  Винаги съм казвал, че животът е като една голяма мелба. 
 -  Не беше ли кутия с шоколадови бонбони?
 -  Не, това беше в някакъв филм. В мелбата е истината.
 -  Защо пък мелба? 
 -  Можеш да сложиш всичко в една мелба. Кеф ти банани, кеф ти портокали, ябълки или ягоди. Да не забравяме и сладоледа. И хрупкавите неща.
 -  Бисквитките? 
 -  Да, бисквитките. Но може и ядки. 
 -  Аха. И какъв е дълбокия философски смисъл на всичко това? 
 -  Трябва ли да има дълбок философски смисъл?
 -  В кутията шоколадови бонбони имаше.
 -  Шоколадовите бонбони са комерс. Мелбата не само е вкусна, но и свежа. И можеш да си я направиш каквато искаш, можеш да избираш кои неща да изядеш и кои не. Разбираш ли?
 -  Да, но все пак мисля да се придържам към бонбоните. 
 -  Както искаш. Аз отивам да изям една мелба.

 ~ ~ ~

Игра на думи

Измислих си игра :)

Това е една много интересна игра.

Свързана е с истории. И със спомени.

Правилата са следните:

Всеки, който ми остави като коментар една единствена дума, ще получи моя история или спомен, свързан/а с тази дума.

Например, някой ми дава думата "маска". Аз или пиша "История за човека, който отиде в Масколандия без маска", или разказвам за перипетиите по направата на първата ми маска от папие-маше. Или пък пиша дълъг и сериозен пост за маските и хората. Зависи какво ми се прави на момента.

Та така. Очаквам вашите думи! И нека те бъдат интересни! :)

Ог: Мелба
Илина: Саботаж
Фери: Мравка
Гани: Котка
Лейди: Отверка
Фей: Дъвка
(В.): Динозавър
Еладора: Охлюв

Poke the Penguin

Малко смях :) Не знам за вас, но аз имам нужда!

То е като на ЛАРП - куестът се проваля,за сметка на това има масовки

Мина и рожденият ден на петгодишния Иън. Беше голямо предизвикателство за мен, защото бях решила да го организирам сама, в апартамента на родителите му, като аниматор. Опитвам се да се развивам професионално, нали?

Само че се оказа ужасно трудно да направиш рожден ден на чужд терен и с деца, за които нямаш представа на какво са способни. Не успях да изпълня почти нито една от игрите, които бях замислила - при всеки опит да ги организирам, единадесетте хлапета се разкрещяваха и се втурваха кой накъдето види. Най-вече в стаята с родителите, където им показваха магариите си, както и моята неспособност да ги задържа в детската стая. Иначе какво правиха? Ритаха топка, биеха се за топката, биеха се просто така, тичаха, крещяха... В детския кът по цял ден съм сред деца, но за цяла година чак такива не съм виждала!

Най-невъзпитани бяха българчетата. Те бяха онези, които не пожелаха да се включат в нито една игра и караха другите да правят като тях, биеха, ритаха и крещяха, че еди-кой-си е бебе. Освен това вървяха из стаята с вилици в ръка и пукаха балони. А имаше едно хлапе (най-голямото от всички гости всъщност), което изпадаше в истерия при всеки по-силен шум и прекара половината рожден ден в рев заради гореспоменатите балони.

ОК, трябва да кажа, че не всичко се провали. Дърпането на въжето беше фурор, Simon Says също се получи в началото, както и "Опашката на магарето". Освен това бяхме направили няколко шпаги от дълги балони, които влязоха в употреба до момента, в който плачещото дете не разбра, че и те всъщност са балони и се наложи да ги скрием.

Както и да е, родителите казаха, че са доволни - доколко е било истина не мога да знам, но свърши и съм щастлива, че поне се пробвах. Ако ми се удаде възможност пак бих го направила - нали трябва да се развивам все пак? :)

Ти гониш!

Аз пък забравих да си пиша в блога за тази приятна игра-инициатива :) Научих за нея от Симпатичко, с когото така и не се видяхме миналия месец, въпреки желанието и многото обещания :( Този месец - със сигурност, Фери!

"Играта се казва Pay it forward и се изразява в следното. Първите петима, които оставят коментар под текста, ще получат подарък - ръчно изработено творение, което ще бъде предоставено на съответните хора в рамките на една година. Какви ще са ръчно изработените неща? Ще видим :) Хората, които се включат, се задължават да продължат играта, като направят същото нещо. Вие сте на ход. Или както се казва - ти гониш :)"

Това е тъкмо стимулът, който ми трябва, за да започна да творя отново нещо по-различно от дребни рисучици! :)

Поздрави!
И очаквам вашите коментари! :)
Мира

Неща

.
Поставих си брояч на посещения под блога, както ме беше посъветвал някой в предишния ми блог :) Нещото обаче не брои посещения от едно IP на ден, а кликове. Аз само си накликах пет-шест пъти днес :P Значи броячът не е особено обективно средство за проверка на посещенията на блога ми... но май така или иначе съм се примирила с това, че малко хора го четат.

Днес рових из списъци за бебешки имена. Спокойно, не е за това, което си мислите :-D Става дума за ЛАРП героини. Намерих много интересни неща, но съвсем не знаех, че "Фредерик" е женско име... о.О Както и че някой някъде (не в източните страни) си кръщава децата "Бо", "Фо" или нещо от сорта. Мисля пак да започна да си списвам тетрадката с любимите имена... ако я намеря, разбира се!

Преди няколко дни пак бях на коткоспасителна мисия. Една от котките ми се беше качила на тавана и мяукаше сърцераздирателно да я пусна долу. "Оо, сама си си виновна - казах си, - ще те сваля като имам повече време!" Само че я забравих (виновна, виновна!) и чак на следващия ден бях събудена от още по-умолителните мяукания. Станах веднага, качих се на тавана както си бях по пижама и отворих балконската врата, за да може котката да си влезе и да слезе по стълбите (незнайно как тя се беше озовала на таванския балкон, докато вратите бяха затворени!). САМО ЧЕ в отчаянието си тя беше скочила на долния етаж, където живеят наемателите ни (всички на работа по това време). Нямаше как да я измъкна оттам. Еднственото, което ми оставаше, бе да й дам някаква храна, за да не умре от глад докато някой дойде и й отвори. Което и направих - взех една паничка, напълних я с манджа и вода (разредена манджа, де), сложих я в пликче и с канап спуснах пликчето от тавана на втория етаж :P Много съм изобретателна що се отнася до котките ми! :)
Колкото до потърпевшата в цялата тази история - тя вече си е наред, свободна и щастлива, и повече никога няма да се качва на тавана :-D

Със Сев си направихме тайна пощенска кутия като в "Малки жени" :) Тя е с една от моите тетрадки-с-кожени-подвързии-и-листове-от-амбалажна-хартия и ролята много й отива. В този ред на мисли - купих си най-страхотния туш цвят сепия и ще пиша с него отсега нататък! :)

Освен това много рисувам, и то на определена тема - изгубените деца. Това е едно мое хрумване, което не трябваше да бъде повече от една рисунка, максимум две. Но сега стана много по-мащабно, отколкото го мислех в началото.
А историята всъщност е за две деца - братче и сестриче, които са попаднали на необитаем остров и трябва да се оправят самички там. Харесва ми да си представям различни моменти от тяхното ежедневие на острова; а последната рисунка, която ще направя за тях, е с кораба, който идва да ги вземе и прибере вкъщи :)

Оо, да, за малко да забравя - баща ми ми купи кола! :) Рено Клио на старо, запазено, черно, много сладко! :) Има си автоматични прозорци и дистанционно за отключване на вратите. А номерът му е 0142 - питейте уважаемия Дъглас Адамс какво значи това ;)


Засега това е всичко :) Ще се видим след ЛАРП-а в събота :)
Поздрави!
Мира

Игра на драсканици 02

Помните ли играта на драсканици? Вчера се видяхме със Сев (тя ми подари чай за Коледа и най-сладурската картичка ever!) и решихме да подраскаме малко. Оказа се, че тази игра увлича страшно много - едва усетихме как сме направили почти по десет драсканици! :) Ето ги и тях (клик за по-голям размер):

На мен най-много ми харесват патето в средата на горния ред (щото си е мое) и онзи птицечовек на долния ред предпоследен (щото е страхотен!). А на вас? :)))