Игра на думи: Котка

И ето че дойде време за най-общирната тема от Играта на думи.  По  нея мога да пиша с часове, и пак няма да съм изчерпала всичко. Затова тук ще спомена само най-ранните ми преживявания, свързани с котките - първите котки на моя живот.

 ~ ~ ~ 

Когато съм била малка, сме имали много котки - повече от десет. Щъкали са навсякъде из двора, раждали са нови и нови котенца и са се разселвали из махалата. Някои са оставали у нас.

След това нещо се случило и изведнъж сме престанали да имаме котки. Не са ми казвали причината; а може да са ми я казали и да съм я забравила. Помня само една история - за котката, която със зъби и нокти (буквално) опазила своето последно коте и го скрила и от хора, и от животни, докато то не пораснало. Когато майка ми го намерила, го кръстила Живко.

Но аз Живко не помня. Помня моята първа котка. Казваше се Алиса и ми я бяха подарили едни приятели на семейството. Беше малка, черно-бяла, с големи зелени учудени очи. Много я обичах. Тя беше първото същество, при което наблюдавах отблизо чудото на живота. Грижих се почти самичка за няколко поколения нейни котенца.

След нея имахме две котки - рижата Джери и сиво-белия Нанси. Както може би си личи по имената им, първоначално мислехме, че са от противоположния пол - чак докато Нанси не тръгна да изнася серенади, а Джери не роди три котета. Изобщо, никога не съм била особено добра в определянето на котешкия пол.

Имаше я и Калина. Тя беше на чичо ми. Черно-бяла, страхлива, но в сщото време много нахална. Много обичах да я дразня като й подавах месо, но така, че да не може да го стигне. Беше много забавно чак до момента, в който тя скочи и си заби ноктите в ръката, в която държах примамката.

Като стана дума, на дясната си ръка имам няколко белега от котешки нокти и зъби. Те са ми от много отдавна, някъде около втори или трети клас. С една учителка и други деца седяхме в някакво кафене на Захарна фабрика в София и чакахме автобус за Божурище. Аз си намерих котка, присламчих се към нея, сложих си я в скута и започнах да я галя. Беше доста кротка. После изведнъж някой каза "Автобусът! Автобусът! Бързо, ще го изпуснем!", аз тръгнах да свалям котката от коленете си, стреснах я и... да, можете да си представите останалото.

Обаче аз много обичам котки. Котките са най-лесните за гледане животни. Самостоятелни, горди, но не прекалено. Използвачи. Егоисти. Знаят какво искат и си го преследват. Освен това виждат духове и гонят Невидимите хора :) 

 ~ ~ ~