Войната на костите

С децата учим за динозаврите. Днес им разказвах за "Войната на костите" и ето как я видяха те: 

Запознайте се с г-н Коуп (с мустаците)
и г-н Марш (с брадата).
Те били приятели-палеонтолози.

Един ден г-н Коуп намерил 

скелет на Еласмозавър. 

Понеже дотогава не бил виждал 

такъв динозавър, му сложил 

черепа върху опашката. 

Господин Марш му се присмял 

и Коуп много се обидил.

Така започнала Войната на костите.

Единият изпращал шпиони в лагера на другия
и се опитвал да му открадне откритията,
но и другият му отвръщал със същото.

Даже хората им се замервали с камъни,
когато копаели в близост едни до други.

Стигнали дотам да взривяват местата, на които копаели,
преди да си тръгнат от тях, за да не може другият
да ги доразкопае и да открие нещо още по-интересно.

Те дали на света много нови динозаври.

Господин Марш намерил 80 вида.

А господин Коуп намерил 56 вида.

Но до края на живота си така и не се сдобрили.

Експериментът с трите пеперудки

Първи клас, урок по четене. Приказката за трите пеперудки (линк). Разказваме, що разказваме, и забелязвам, че децата са вече отегчени. Решавам да опитам вариация на вече познатия експеримент с мравката и стоножката. Веднага се оживиха и започнаха да взимат участие!

"Според вас в тази приказка има ли добри* и лоши* герои?"
"Има!"
"Няма!"
"Въпрос към тези, които казаха, че има: кой според вас е добър герой? А кой е лош?"
"Пеперудките! Цветята!"
"Цветята! Пеперудките!"
"Добре, нека да обсъдим. Защо смятате, че пеперудките са добри?"
"Защото са задружни и са приятелки."
"А смятате ли, че може и да са лоши?"
"Да, защото накрая, когато цветята им предлагаха да им помогнат, казваха, че няма да се подслонят при тях, защото няма място и за трите."
"А защо според теб това не е добро?"
"Защото бяха груби. Можеха да го кажат по-мило!"
"Има ли някой, който мисли, че цветята са лоши?"
"Да. Защото не искат да подслонят и трите пеперудки. Така не е честно."
"А има ли такива, които смятат, че цветята са добри?"
"Да, защото все пак са предложили помощ - нищо, че е само за по една пеперудка. Може да не е имало място и за трите!"

След това беседата се завъртя около гледните точки и как те понякога са различни, но това не е лошо. Стигнахме до извода, че когато имаме проблем, трябва да го погледнем и от чуждата гледна точка, за да можем да го решим без да се караме.

* И да, знам, че "добри" и "лоши" не е много добро определение за герои от чисто педагогическа и литературна гледна точка, но така ми дойде на момента, а и децата после показаха, че знаят кое поведение се разглежда като "добро" и кое - като "лошо". 

Абитуриенти

Четиринадесет абитуриента.

Няколко крачки до сцената. 

Толкова много неизказани отношения. 

Първо на сцената извикват момчетата. Те са малцинство, всички са с костюми освен един, който е по дънки и с тениска. Той не изглежда особено заинтересован от случващото се около него.
Започват да викат момичетата. Един слабичък младеж с хубава синя риза се спуска да ги посреща и да ги съпровожда под ръка. Изглежда популярен - всички момичета му се усмихват и с удоволствие му подават ръка.
На второто момиче един от другите младежи се усеща, че може би и той трябва да отиде да посреща дамите, и тръгва към тях.
Само че те не искат да ходят с него до сцената. Той е висок, с елегантен червен костюм, но е леко пълен. Първият младеж (със синята риза) снове по червения килим межу сцената и дамите, хваща ги под ръка и ги води, а от всякъде снимат. Младежът с червения костюм стои объркан до дамите и им подава ръка, само за да бъде пренебрегнат.
Най-после едно момиче се смилява над него. Може да го прави от приятелско чувство, но дали не е, защото смята, че синята риза няма да поиска да я хване под ръка? Тя също е пълна, а както знаем, това е ужасно престъпление сред младите. След като я извежда до сцената, червеният костюм не се връща да съпровожда другите момичета - видял е, че от това няма смисъл.
Церемонията продължава. При дамите настава суматоха. Не се чуват думи, но движенията са резки и отсечени. Появява се едно момиче по дънки и блуза и минава по червения килим самó, отказало ръката на синята риза. По-нататък ще забележа, че това момиче единствено попива думите на водещата с внимание.

Абитуриентите говорят, викат на сцената учителите си, прощават се, раздават подаръци. Отличниците (сред тях е и червеният костюм) получават грамоти.

А единственото, за което аз мога да си мисля, е колко тесногръди са хората, дори и в такъв тържествен ден. И как за някои младежи последният учебен ден означава оттърваване от една среда, в която никога не са били приемани.

Сметобол

Идеята е взаимствана от Five Ways To Spice Up Your Teaching. Разгледайте ги - там има доста забавни неща :)

 Какво ви трябва:
- топка, направена от смачкана хартия (но можете да бъдете и по-креативни - в линка по-горе се похвалиха, че направили специална топка с личице);
- кошче за боклук, картонена кутия или нещо друго за целене с топката;
- въпросник по някой учебен предмет с определени точки за всеки правилен отговор;
- шапка / буркан / кутия, в която да се сложат въпросите.

Подготовка: 
Нарязвате въпросите, сгъвате ги и ги слагате в шапката.
Приготвяте си дъска за отбелязване на резултатите.
Разделяте участниците на отбори от по 3-4 души.
Поставяте коша на специално място в стаята и определяте откъде ще се "стреля".

Правила: 
Всеки отбор изпраща свой представител до шапката.
Той бърка в нея, изважда листче, прочита въпроса.
Ако успее да отговори, получава означения брой точки (по-малко ако отговорът е непълен, повече ако каже и допълнителна информация).
Ако не успее да отговори, връща листчето в шапката и стреля в коша.
При точно попадение печели 3 точки.
Връща се при съотборниците си.
Ред е на следващия отбор.

Бележки: 
Хубаво е точките за отговаряне на въпросите да са значително повече от тези за хвърлянето на топката. Така децата ще имат повече стимул да използват знанието, а не точността си.


Както виждате, при тази игра един и същи въпрос може да се "завърти" няколко пъти, преди да му отговорят. Така учениците ще имат шанс да си помислят по него, а и няколко души да се опитат един след друг.

Може да се играе и с "помощ от отбора". Това обаче може да накара участниците да разчитат изцяло на чуждата помощ и затова е хубаво да се използва в по-редки случаи. Всяка "помощ от отбора" е на цената на 5 точки.

Накрая, ако останат повечко неотговорени въпроси, може да се организира една "светкавична игра", в която въпросите се задават един по един на всички едновременно, като по-бързите ще си спечелят точки (като от водещия зависи дали това ще бъде пълния набор от точки или намалени по някакъв критерий).

________________________

Ето и въпросите, които аз компилирах по първите няколко теми от раздела "Жизнени процеси" по Човек и природа:
Таблица с въпроси
Отговори
________________________

Надявам се Сметобола да ви хареса и да го играете с удоволствие! :)

Експериментът с мравката и стоножката

Много обичам да показвам на децата, че нищо не е черно-бяло, а всичко зависи от гледната точка.

Вчера четохме приказката "Какво разказа Луната" по Методи Бежански (Тук можете да видите текста ѝ от читанката). Въпросът накрая беше "С кои от героите искате да бъдете приятели и с кои - не? Защо?" Идеята беше да поразсъждават над качествата, които героите имат и действията, с които ги показват.

След като приключихме с тази част, дойде ред на експеримента.
"Ти харесваш ли Мравката?" - посочих аз едно от децата.
"Дааа!" - отговори то.
(и нормално - тя е "положителният герой", с нея трябва да се идентифицират, защото помага на приятелката си и т.н. Обаче какво ще стане, ако...)
"Добре. Представи си сега, че не я харесваш."
"Ама как така? Аз я харесвам! Тя е добрата!"
"Нищо. Представи си, че си съвсем друг човек, който изобщо, ама изобщо не я харесва. Кажи ми защо, като обаче използваш за доказателство нещата, които пише в текста."

След първоначалната паника, просто видях как се запалиха онези огънчета в детските очи. Стана им интересно, започнаха да си представят, да разсъждават! И ето част от мислите, до които стигнаха:

"Нали в текста има един момент, в който Васето ѝ говори, а тя не отговаря? Според мен мравката е високомерна и само се прави, че не я чува."
"Според мен тя само се преструва, че ѝ е тежък товара, за да може някой да я пренесе до върха на дървото."
"И виж само как спира по средата на пътя и си седи, И как дяволито се усмихва, според мен нещо лошо крои!"
"А тя може и да лъже, че горе я чака нейната приятелка. Няма доказателство, че я чака."

После дойде редът на стоножката и тук вече децата искрено ме изненадаха! Аз самата на пръв поглед не можех да намеря нито едно положително нейно качество, но те успяха!

"Аз мисля, че тя е самостоятелна и е хубаво, че не се оставя никой да я спре."
"Не позволява на никой да ѝ се качва на главата."
"Когато Васето ѝ подвиква и е груба с нея, тя не спира, за да се кара с нея, а си замълчава."

За съжаление не ни остана време за другите герои от приказката (Васето и Луната). Много ми е интересно дали децата щяха да стигнат до "Ами тя Луната само си седи и гледа отгоре, всъщност изобщо не помага на мравката" (което ми хрумна на мен, когато прочетох за пръв път приказката).

Какво мислите за този тип експеримент? Бихте ли го опитали с вашите деца? :)

Писмо за родители

... но и за хора, които се занимават с деца, без самите те да са родители... 

• Не ме глези, аз знам, че не си длъжна да изпълняваш всяко мое желание.
• Не се бой да бъдеш строга с мен.
• Не ми давай да свиквам с лошите привички. Да отвиквам от тях ми е още по-трудно.
• Не карай да се чувствам така, сякаш моето мнение няма никакво значение. В такива моменти аз започвам да се държа още по-лошо. Ти трябва да знаеш това.
• Не ме поправяй в чуждо присъствие. Аз по-добре възприемам информацията, когато ми правиш забележката очи в очи.
• Не ме карай да се чувствам така, сякаш моите грешки са страшни престъпления.
• Не ме защитавай от последствията на моите грешки. Аз трябва да се науча да разбирам, че всяко действие има противодействие.
• Не обръщай внимания на моето дребно заяждане, понякога аз просто искам да си поговоря с теб.
• Не се разстройвай, когато ти казвам, че те мразя. Когато ти казвам, че те ненавиждам, аз ненавиждам твоята власт над мен.
• Не ми повтаряй всичко по сто пъти, иначе аз ще се правя на глух.
• Не ми давай прибързани обещания. Аз много се разстройвам, когато не ги изпълняваш.
• Не забравяй, че засега аз още не мога много ясно да ти обясня какво чувствам.
• Не искай от мен да съм искрен , когато се сърдиш. От страх аз мога случайно да те излъжа.
• Не бъди непостоянна, това много ме разваля.
• Не оставяй моите въпроси без отговор. Аз все едно ще потърся отговор, но на друго място.
• Не казвай, че страховете ми са маловажни. Те са много важни, съвсем не са дребни и за мен стават много по- страшни, когато ти не ги разбираш.
• Не се преструвай на перфектна и безгрешна. Аз се разстройвам, когато разбера, че не е така.
• Не мисли, че ако ми се извиниш, това ще е под твоето достойнство. Когато се извиниш, ако не си права, ти ме учиш и аз така да постъпвам.
• Не забравяй, че аз раста бързо. Ще ти се наложи да се пренагласяш много често.
• Не ми забранявай да експериментирам. Без това не мога да се развивам. Така че, моля те да направиш компромис.
• И последно – помни, че аз не мога да порасна щастлив човек, ако не ме обичат вкъщи много силно. 

P.S. Статията не е моя, но толкова пъти се препечата в Интернет пространството, че изобщо не мога да ѝ намеря оригинала. 

Хайку за деца

Хайку е кратка японска поезия, която се състои само от 17 срички, разделени в три реда. На първия ред има 5 срички, на втория - 7, а на третия - отново 5. Принципно има и други правила (да изразява чувство, да има връзка с някой сезон и т.н.), но човек невинаги успява да се съобрази с всички. 

Днес децата научиха основите на хайку и направиха първите си опити за създаване на подобен тип произведения. Процесът беше много забавен, макар че отначало доста се мъчихме, докато си припомним що е то сричка и как се брои. 

Ето някои от резултатите. Предварително моля да простите, ако черният хумор на места ви идва в повече - мисля, че той е много по-приемлив от fart-joke стила, с който бяха започнали :-P 

Знамето бяло,

зелено и червено

развяха борци.

(Вики)

Обичам зайци –

Големи, сладки, черни.

Ама да ги ям.

(Йоана)

Аз седя на чин.

Влади ме гледа странно.

Сашо ни пише.

(Еди)

Дай ми колата.

Фара свети червено.

Пребих полицай.

(Сунай)

Шарени яйца

застреляха овцете.

Йоан помогна.

(Вики)

Имам си куче,

Но то вече е скелет

Заради брат ми.

(Йоана)

Зимата дойде.

Ваканция ни чака.

Щъркелът лети.

(Сашо)

Видях един мак

И някой има мустак,

Също и спанак.

(Йоана и Наталия)

Хапнах си баба,

после дебелия слон.

После всички вас.

(Вики)

Еди е клечка

И май се бори с мечка.

Детето лети.

(Сашо)

Хвърлях камъни

По един голям кит

И се преметнах.

(Силвия)

Хан Аспарух е

Създал България и

Бил се с Византия.

(Наталия)

Отидох навън.

Топката се търкулна.

Врабчето падна.

(Наталия и Даница)

Пеперудата

Кацна на здраво клонче

И литна силно.

(Даница)

Игра на животни

Днес ми се доиграха настолни игри. Само че не от сложните, с множество фигурки и правила, а от по-простичките, тип "Змии и стълбички" и "Не се сърди, човече". Ето защо реших да направя съвсем нова, наша си игра. Прекарах няколко междучасия над Paint и Google Search, откраднах двадесетина картинки от различни сайтове и най-накрая сътворих това:  

Играта би могла да се отпечата на голям лист хартия, но ние предпочетохме по-екологичния вариант - прожектирахме игралното поле на самата бяла дъска. Така успяхме да импровизираме и пионки - магнитчета в различни цветове. 

Правилата на играта са много лесни и част от тях ги измислихме в движение: 

• Децата се разделят на отбори, всеки отбор си избира цвят пионка и име на животно от изобразените в играта (ние имахме "Тигър", "Гущер", "Щъркел" и "Змия"). 

• Започва първи отбор, един от членовете му хвърля зарче и се придвижва напред толкова квадратчета, колкото покаже то. Следващ е втори отбор и т.н.

• Ако пионката е попаднала на цветно квадратче, нищо не се случва и отборът почива до следващия си ход. 

• Ако обаче се падне на животно, отборът получава задачка. Ние използвахме предварително направената "Коледна томбола", с която се занимавахме цял декември и в която има въпроси от българския език, литературата и математиката. Възможно е обаче водещият (учителят, родителят) да измислят въпроси на момента или да ги изважда от някъде другаде (например някое помагало или учебник). 

• Отборът, на който се е паднала задачка, има време до следващия си ход, за да я реши. Ако е успял, получава точки за нея и правото отново да хвърли зарче. Ако не е успял, пропуска един ход. 

• Ако нечия пионка се падне на животното, чието име е приел отборът (напр. отбор "Тигър" стъпи върху тигъра), той получава правото да отговори на два въпроса, вместо на един, като по този начин има шанс за повече точки. 

• Играта завършва, когато всички отбори са стъпили на финалното поле. Първият обор, който стигне дотам, получава 50 точки, вторият - 40, третият - 30, а четвъртият - 20. За да стигнеш дотам обаче, ти е нужно точно число (като в "Не се сърди, човече"). 

• Победител е този отбор, който е събрал най-много точки.  

• Също така, допълнително правило, което измислихме, е че ако някой отбор се пада все на цветни полета (тоест, няма шанс да събере точки), по някое време да получи възможност да хвърля втори път, при условието, че ще се придвижи назад вместо напред. 

Играта се оказа пълен успех - отборите играеха заедно, помагаха си, бяха ентусиазирани и задружни. Спечелиха онези, който финишираха най-накрая, а първите останаха последни, защото все бързаха по цветните полета, без да се връщат назад за задачки. 

Препоръчвам играта на всеки, който има желание да разнообрази часовете или заниманията си :) Игралното поле в пълния му размер може да се намери на ето този линк. 

Тук трябва да спомена, че идеята за тази игра не е оригинално моя - принадлежи на авторката на един от безбройните документи, озаглавени "Тематично разписание на часовете по занималня в ... клас", които разглеждах в началото на тази година. За съжаление не помня името ѝ, иначе бих я споменала, наред с горещите ми благодарности за страхотната ѝ идея! 

Коледна книжка 2014

Стана ни традиция с децата да "издаваме" книжка с лично творчество за Коледа. Тази година тя е много по-пъстра и интересна от миналата! В нея има пингвини, жирафи, октоподи и мравки, също така много рисунки по най-разнообразни теми. Всички много се стараха! 

Можете да разгледате файла с книжката на ето този линк. 

Рисунки върху камъчета

Вдъхновена отчасти от тази група във Фейсбуук и тази картинка, която намерих някъде в Интернет, аз реших да посветя голяма част от тазгодишната си почивка в Равда на рисуването по камъчета. Събрах си весела компания от деца, наловихме камъчета (на сушата е по-лесно, от мен да знаете!) и започнахме да творим. 

Рисувахме животни, хора, декоративни неща и абстрактни картинки, вдъхновявахме се един от друг и беше наистина много забавно! Ето и резултатите: 

(на последната снимка са творбите
на най-малкия ни участник -
4 годишния Денис, който съвсем сам и
с голямо желание съчетаваше цветове)

От шишарки, миди и пера

Преди около месец в Бургас имаше тематични дни на ПП "Странджа" и аз бях поканена да участвам като водеща на работилничка за неща от природни материали. Събраха се доста деца, творихме красоти и много се забавлявахме. Ето и част от резултатите:

Това беше първата ми мостра, направих я надве-натри малко преди началото на работилничката, за да покажа какво може да се направи.







Тази жабка пък сътворих от парче кора, оцветена с акрилни бои. Езикът е от пластелин. Изобщо, пластелинът се оказа много полезно нещо - най-вече като сплав между различните материали (нямахме време да чакаме лепилото да съхне).

Тук имаме творбите на едно семейство - калинката и костенурката бяха на майката (или лелята?), а украшението за стена, което виждате отдолу - на детето.

Този младеж и неговата майка пък направиха една страхотна птица, която изобщо не разбрах как успяваше да стои на краката си - но е факт, че не падаше!

В работилничката се включиха и три тийнейджърки, тръгнали на следобедна разходка в Морската градина в търсене на интересни занимания. Е, мисля, че ги намериха - толкова време стояха и толкова сладко си приказваха, докато творяха, че ми стоплиха сърцето.






Ето тези двама господинчовци са отново мое дело, но не успях да се сдържа - перата им стояха толкова добре!

И за финал - тази красива госпожица, която веднага след нашите занимания щеше да лети със самолет. Чудя се дали е взела със себе си куклата, за която толкова се стара! 

Литературни опити

В края на учебната година с децата решихме да направим няколко литературни опита. И понеже точно преди ваканцията на никой не му се занимаваше с повести и романи, логично беше да се хванем за по-кратките литературни форми. 

Научихме какво означава "панграма" и "акростих", а също така и "ха-ко"... аам, така де, "хайку". Сричките обаче са сложни неща и в крайна сметка ще ги дооправяме в трети клас. 

Ето ги и самите творения. Надявам се да ви харесат!

Кутия за всичко

 Чели ли сте този прекрасен разказ? Разказва се за една учителка, която открива, че нейната ученичка Сю Лин има необикновена тайна - полу-въображаемата Кутия, в която тя може да види всичко.

Един ден, когато ни остана повече време в клас, аз прочетох откъс от този разказ на моите деца и ги попитах какво искат те да видят в своята Кутия за всичко. Въображението им веднага се разпали и те ме наградиха с ето тези прекрасни рисунки: