Да знаете, не съм забравила моята тъй бавно развиваща се игра на думи! Днешната тема (започната преди около половин година и чакаща реда си да излезе от "чернови") е "Мравка".
~ ~ ~
Ще ви разкажа за безметежните летни ваканции на детството ми и за едно от най-интересните забавления, които си намирах из полето. С какво бяха хубави всъщност тези летни дни? Ами, тогава бях малка, безгрижна, свободна. Имах време за всичко - да се катеря по дърветата, да карам колело, да измислям игри и да се вра на купища "непозволени" места.
Край реката например - където беше опасно, защото "Ще паднеш и ще се удавиш!", "Ще се измърсиш!" или "Ще спре някой на шосето и ще те отвлече!" Но аз въпреки това обожавах да ходя там. Берях папури, правех си бижута от онези твърди кухи тревички и - да - търсех мравките.
Винаги много съм обичала да наблюдавам мравките. Докато работехме в градината или на двора, често се случваше да бъде разровен някой мравуняк и изведнъж най-интересното нещо на света ставаха малките насекоми, които изведнъж плъпваха наоколо, щураха се, чудеха се какво да правят, а част от тях изключително стегнато и организирано хващаха белезникавите яйца и ги отнасяха в безопасност под земята.
Също така - и това беше главното, заради което ходех покрай реката - обожавах мравчените пътища. Нали знаете - както си вървите, изведнъж виждате в далечината една тънка черна линия да пресича пътеката и когато я приближите, осъзнавате, че се движи. Мравка зад мравка, мравка след мравка, те вървят в една посока - без да се отклоняват, без да спират, без да се изпреварват или забавят. Ако сложиш препятствие по пътя им, те го преодоляват максимално бързо, като една, а ако преодоляването е по-трудно, направо заобикалят - всичко това без да нарушават "строя". Това е толкова очарователно и пленително, че в детството си можех да го гледам с часове.
А знае ли човек? Ако нямах какво да правя, може би и днес бих прекарвала лятното си време така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар