Индиянецът Седящия Бик си седял във вигвама и се взирал в огъня. Започнал
да си мечтае колко би било хубаво да живее в стабилна каменна къща и в този
момент в пламъците изникнала главата на Бога на Бизоните. Той му казал, че
наскоро си е приказвал с Бога на Мечките и от него е разбрал, че в Европа имало
страхотни каменни къщи – и не само че били стабилни, но били и разноцветни, във
всички цветове на дъгата.
На Седящия Бик много му се приискало да отиде там. Той си събрал багажа и
тръгнал към най-близкия град, откъдето да хване самолет и да отиде в Европата.
Само че самолет нямало цели три дни и това време той прекарал на летището,
като се разхождал насам-натам и се прехранвал с наловената преди това риба.
Когато най-после пристигнал самолета, който щял да го откара до Европа, Чакащия
Бик тръгнал да се качва на него, но го спряла охраната и му се скарала за
вмирисаната риба, която носел. Не му позволили да се качи на самолета и той се
видял принуден да се върне във вигвама си.
Там, къде от скука, къде от разочарование, той се заровил в Гугъл и
започнал да търси картинки на каменни къщи. Нещеш ли, попаднал на египетските
пирамиди и останал възхитен: гледай какви големи каменни къщи си строели хората
по света! Много му се приискало да отиде там и да си намери пирамида, в която
да се засели. Погледнал отново в пламъците на огъня и отново му се явил Бога на
Бизоните.
„Знам един начин да отидеш до пирамидите, който не включва самолет” – казал
му богът. – „Ще отидеш до Йелоустоун и ще погледнеш в дълбините на най-големия
неактивен гейзер. Там ще видиш едно същество, много голямо и с ципести криле,
ще го яхнеш и то ще те заведе в Египет. Само че този път недей да си носиш
риба, по-добре вземи ябълки – те издържат повече време, а и да изсъхнат, пак
стават за ядене.”
Речено-сторено. Отишъл Пътуващия Бик в Йелоустоун, яхнал дракона и се
понесъл във въздуха. Но докато летял над Калифорния, в погледа му се мярнало
нещо голямо, метално и летящо. Зачудил се индиянецът какво може да е това,
пришпорил дракона и го настигнал. Оказало се излитаща совалка. Летящия Бик надникнал
през прозорчето, но нищо не видял и загубил интерес. Но без да иска бил оставил
там отпечатък от дланта си, който щял да изиграе ключова роля в по-нататъшната
история на Земята.
Совалката летяла, летяла и стигнала до Марс. Там я намерили едни извънземни
и, като старателно се криели от камерите ѝ, успяли да я разгледат. Видяли
отпечатъка на Летящия Бик и започнали да се чудят какъв е той. Тук трябва да
споменем, че извънземните имали едни домашни животни, които, поради липса на адекватни
земни понятия, ще наречем кучета. Та, техните кучета имали едни пипала и изобщо
не приличали на кучета, ама карай. Извънземните решили, че това, което си е
оставило отпечатъка, е някакъв нов вид куче и потеглили с техния космически
кораб, за да го намерят.
В това време Летящия Бик тъкмо бил стигнал до Египет. И понеже драконът не
знаел как точно да кацне с човек на гърба си, просто направил пирует и го
оттърсил от себе си. Падащия Бик падал, падал и докато падал, хапнал една-две
ябълки. Най-накрая е приземил върху голяма купчина пране. Тя принадлежала на
една голяма лелка, която се ядосала, развикала се и започнала да го гони,
замервайки го с кифлички. Гонила го тя осем дни, хвърляла по него кифлички, но накрая
ѝ паднали кюлотите и шалварите и тя се отказала. Бягащия Бик тъкмо бил стигнал
до подножието на една пирамида, но нямал сили да продължи, легнал в сянката ѝ и
заспал.
Събудило го сръчкване в ребрата. Той отворил очи и видял, че е заобиколен
от стадо овце, които кротко си пасяли захарна тръстика. Стадото го водел един
овчар на име Хоти, който бил
пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-внук на фараона Аменхотеп,
чиято всъщност била и пирамидата, под която бил заспал Спящия Бик.
Поговорили си Будния Бик и Хоти, почерпили се взаимно с храна. Кифличките
на ядосаната лелка били много вкусни, но Хоти повече се впечатлил от сушените
ябълки. Той никога не бил опитвал ябълки. Толкова много му харесали, че веднага
си изоставил стадото и тръгнал за Америка, където да започне бизнес като
продавач на плод и зеленчук.
В това време извънземните наближили орбитата на Земята и били привлечени от
гравитационния излъчвател на ескимосите-изследователи в Аляска. Кацнали там и
попаднали на едно куче, което стискало стрела между палеца и показалеца си.
Започнали да го изследват, като мислели, че това е съществото, което е оставило
отпечатъка от длан върху совалката, но в последствие се оказало, че
отпечатъците не съвпадат. Кучето пуснало стрелата и избягало, а един извънземен
я взел и се убол. Така те разбрали, че това е оръжие. В паниката си
извънземният така размахал ръце, че без да иска пробил единствения маркуч за
гориво и то започнало да изтича. Зелените човечета обаче не се притеснили,
защото корабът им имал собствена безтегловност и собствена гравитация, а освен
това те притежавали една високотехнологична пръчка със звездичка на върха, с
която набързо успели да поправят маркуча за горивото. Оставили ескимосите да се
чудят, отлетели и продължили търсенето си на мистериозния отпечатък.
Междувременно Седящия Бик пък останал сам в основата на пирамидата и се
огледал. Видял голямо струване на хора на входа и се насочил нататък. Оказало
се, че това е един голям корпоративен бос, който настоявал хората да влязат в
пирамидата, да измъкнат всичките съкровища и да му ги дадат, като изобщо не го
интересувало, че над вещите на фараона било надвиснало проклятие. Той обещавал
огромни суми пари и процент от съкровището, но нито един от местните не се
съгласявал да рискува живота си.
Както си се чудел, Учудения Бик изведнъж бил ожилен от първата и единствена пчела в Египет. Той подскочил,
хванал се за задните части и се заклатушкал насам-натам, неволно излизайки пред
редицата от местни. По този начин без да иска станал доброволец за влизане в
пирамидата. Корпоративният бос го поздравил, отворил голямата каменна врата и
го приканил да влиза.
Ужиления Бик обаче не бил глупав, ама никак! Той знаел, че в пирамидата
можело да се лута много дълго и затова поискал да му дадат някакви хранителни
запаси (защото ябълките му били свършили вече, а кифличките ги изял още с
Хоти). Напред излязъл един човек с бяла престилка и готварска шапка на главата.
Бутал количка, обсипана с най-различни лакомства. Той предложил на Гладния Бик
една риба, която била най-отдолу в количката. „Ама да не обръщаш внимание на
мухите, които кръжат около нея” – казал той, – То е защото е много вкусна. Ще
ти я дам само за хиляда долара, и това е евтино, да знаеш, сам си подрязвам
косата!”
Корпоративният бос купил рибата. Местните изпратили Гладния Бик с почести и
той влязъл в пирамидата.
Лутал се той, лутал се в тъмнината, но по едно време му омръзнало да се
лута, направил си вигвам, запалил си огън, седнал и започнал да гледа телевизия
на телефона си. В този момент от стената излязъл Анубис, станал од 2
D на 3D и заплашително се надвесил над нашия герой.
„И к’во сега, ша мрем ли?” – попитал той страшно.
„Ее, че как ша мрем?” – възмутил се Седящия Бик. – Не искаш ли вместо това
да поиграем на нещо?”
Анубис се съгласил и предложил да играят на зарове. Условието било, че ако
Умиращия Бик спечели, няма да мре, а ако Анубис загуби, ще му вземе душата и ще
я отнесе на бога-крокодил (който бил добър приятел на бога-бизон).
