Моят януари

Януари започна с възхищение от едни страхотни прозорци и продължи с неочаквано приятно гледане на... Евроспорт. Виенската филхармония беше вълшебна, както винаги, но по-хубаво се слуша с мама. Пък и в Божурище се спи толкова спокойно!

След това имаше и няколко дни настървено чистене и подреждане. Бях решила да започна годината с хубави навици, но повсеместното разхвърляне е по-силно и скоро вкъщи отново се възцари хаос :) Затова пък успях да зашия копчетата на всичките си палта и да дам всичките си зимни обувки за поправка. Поне за снега бях готова.

Той заваля точно за края на ваканцията и с хлапетата изкарахме няколко пълноценни дни, пълни със снежни топки и смях. С януари дойде и поредният ми училищен експеримент - В. пожела да учителства цяла седмица вместо мен и аз се съгласих. Май се оказа доста по-трудно, отколкото си мислеше! За награда им разказах вица за водния козел.

Междувременно, в страната на порасналите хора, се занимавах с чужди проблеми и чужди драми. Защо ли? Нямам обяснение. Може би защото си нямам достатъчно свои. За първи път от страшно много време се наложи да посегна към Кутийката на Щастието. Тя съдържа най-хубавите ми моменти от последните две години и когато съм в лошо настроение, изсипвам съдържанието ѝ и започвам да чета и прелиствам, докато не намеря достатъчно топли спомени, за да ме развеселят.

През януари отново танцувах. С гордост мога да заявя, че не си счупих нито един крайник! Също така за пръв път от незнамсиколковреме отидох на Таласъмия в пълен комплект от ръце и крака. Бях блатна самодива и играх "Splendor" и листчета.

През януари обичах да слушам ето тази песен. Препоръчвам и анимационния сериал, от който е част.

Иначе цял месец четвъртъците ми се струваха като петъци. Почти всяка вечер прекарвах в игра на Don't Starve и си лягах късно след полунощ. Ставането, разбира се, беше проблем, но не толкова голям, колкото въпросът "Как, по дяволите, да мина поне четири нива на @#$%-то Spelunky?!".

А в един от най-"смачканите" си дни се прибрах у дома и там ме чакаше купчина палачинки. Ето един момент, достоен за Кутийката.

През януари успях най-после да довърша "Крадецът на книги". За нея ще разкажа отделно, защото го заслужава :) Други неща, които ме накараха да се усмихвам и да плача (най-често от радост), бяха новите епизоди на Steven Universe и коледния епизод на Doctor Who. Няма нужда да споменавам колко много ги препоръчвам, нали? :) Оставям ви с още една песен, която слушах отново и отново през изминалия месец. Тя даже толкова ми хареса, че успях да се науча да я свиря на укулеле!

Книги! Книги! Книги! (част 2)

Спомняте ли си тази моя публикация? Тъй като напоследък се сдобих с още няколко прекрасни книги, реших, че е крайно време да ви разкажа и за тях.

Джани Родари, "Приказки по телефона". Има ли нужда да допълвам каквото и да било? Ако сте чели книжката, със сигурност ще разберете ентусиазма ми, когато я мернах на сергията за стари книги. А ако не сте я чели - бих казала, че сте пропуснали част от своето детство, която е щяла да бъде много магическа. И бих допълнила, че все още не е късно да я изживеете - за някои неща няма възраст.

"Малкият Николá" е моя любима детска книга. Разказва се за един ученик от (както изглежда) доста проблемен клас. Възрастните настръхват само като чуят за тях, но децата просто се държат като деца, с всичките си недостатъци и палавости. И не правят пакости от злоба или лошо възпитание - а просто защото е част от играта им. Интересен поглед в книгата има върху "големите" неща от живота на един ученик - бягането от час, което всъщност се оказва много скучно, пушенето, което е даже съвсем неприятно, това да бъдеш побойника на класа, "зубъра", аутсайдера...

"Пук!" и "В лунната стая" са две от прекрасните "Пет приказки" на Валери Петров. Обичам всичките пет, но "Пук!" като че ли има най-сантиментална стойност за мен. Може би заради куклената пиеса, която съм гледала десетки пъти. Или заради:

Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по-добри!

А най-прекрасното в "Лунната стая" е краят, когато момиченцето запява. Ако не сте го чели, силно, горещо и сърцато ви го препоръчвам!

"Небето е на всички" отново е на Джани Родари, но за съжаление трябва да кажа, че все още не съм успяла да го прочета. Това е колекция от звънки стихотворения, едно от които е всеизвестното:

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
- Надежда. Надежда за всички.

Всъщност илюстрациите са това, което ме накара да се влюбя в книжката - направени са съвсем като детски рисунки - с всичките разкривени линии и сладурски балони с реплики на героите. Силно ви препоръчвам да ги видите!

"Уважение и неуважение" и "Насилие и  ненасилие" са първите две книжки от поредицата "Философски закуски", която добрите хора от Издателство Точица предоставят на своите читатели. Много хубави, смислени книжки, коитопровокират размишления и при малките, и при големите деца.

 --
Книжките на английски са следствие от новооткритата ми мания да чета на този мой любим език. Когато открих Elephant Book Store в София, бях толкова ентусиазирана, че отведнъж похарчих значителна част от тъкмо взетата си заплата, за да си закупя тези чудеса.

"The Twits" (на Roald Dahl) е книга, в която се разказва за двама съвсем нелицепритяни герои и техните перипетии с няколко маймуни и купища птици. Много е забавно да се чете, но за съжаление нямам достатъчно време да разбера какво се случва накрая.

"Purple Ronnie's Guide to life" е още една страхотна книжка, която грабва едновременно с простотата и мъдростта си. Написана като че ли от и за деца, тя започва с описание "Какво е животът", преминава през всичките му стадии и завършва с описание какво според "автора" е Рая:

Heaven is like a Funfair
Where all the rides are free
The clouds turn into bumper cars
And there's a hot dog tree.

В "The Green And Scaly Book", предполагам, се разказва за дракони. Все още не съм стигнала до нея сред всичките си други четива, но съм сигурна, че ще я харесам! 

А "Dr. Seuss"... Какво мога да кажа за него? Тези луди, смахнати и прекрасни детски стихотворения, това дяволско умение да си играе с езика на такова ниво, че хем да е разбираемо, хем забавно, хем да те накара да се замислиш над някои важни неща от живота. Не можах да си избера кое от тези две стихотворения да ви покажа, затова ще препиша и двете: 

O is very useful. 

You use it when you say: 

"Oscar's only ostrich 

oiled an orange owl today. 

"Should I put this speck down?..." Horton thought with alarm. 

"If I do, these small persons may come to great harm. 

I can't put it down. And I won't! After all
A person's a person. No matter how small."

Още една книжка, която я няма на горната снимка, защото си я купих след като бях подготвила публикацията, е "Ян Бибиян". Когато бях малка, имахме цялата колекция от произведения на Елин Пелин - 10 книги, разделени по жанрове. Деветата беше отделена за двете истории на Ян Бибиян. Само че когато в по-късни времена разглеждах семейната библиотека, точно тази девета книга липсваше. Дали я бях загубила, дали майка ми я беше дала на някого... не знам. Но оттогава липсата й непрекъснато ме глождеше. И когато най-после я намерих на старо (и със страхотни илюстрации на всичкото отгоре!), изпитах наистина силно щастие!

Книги! Книги! Книги!

Имам нова (стара) мания и това са книгите. По-скоро, книгокупуването. А най-вече, книгокупуването на старо. Това са най-скорошните ми придобивки - пресни-пресни, от последните три дни.

 "Метро 2033" е книга, която ми дадоха да чета преди време и много харесах. Не е само заради очарователната (по свой си начин) постапокалиптична картина, която разкрива, или всичките мрачни приключения, които преживява главният герой. Най-вече ме грабна начинът, по който авторът те въвежда в света си: хем лека-полека, хем решително, внезапно; ту чрез случайна дума, която извиква асоциация, ту чрез действие или разказ на някой от героите. Тази книга е пълна с разкази: този е чул едно, онзи друго, на трети някакъв пътник му разказал трето... И чрез пътуването на главния герой лека-полека разбираш за нещо, че е вярно, за друго, че не е, а за трето - че съвсем не може да бъде определено с тези две категории. Радвам се, че си купих тази книга, защото когато успея да забравя какво се е случило, ще ми бъде много интересно да я преоткрия.

"Марсиански хроники" е препоръчана книга, макар да не помня от кого. За три дни четене на пресекулки я преполових. Има и много интересни, и някои клиширани неща. Това, което ми харесва у нея, е че разкрива един особен (американски) начин на мислене. Силно са засегнати темите за замърсяването, за упадъка на хората, пренаселването на Земята и като цяло паниката, характерна за природозащитници навсякъде по света.

Дотук свършва фантастиката в скорошните ми книгопокупки и започва детската вълна.

"Патиланско царство" е обичана книга от детството ми, с която някога глупаво се разделих. Момчето, което харесвах в трети клас, си беше дошло за лятото (то живееше в друг град) и аз му дадох "Патиланско царство", за да я прочете и да имаме за какво да си говорим. Не помня дали сме я обсъждали, но със сигурност знам, че наесен той отнесе книгата със себе си. След много години яд, че съм била толкова глупава, се сдобих отново с любимата книжка :-)

худ. Елиана Търновска

Никога не съм имала или чела "Приключенията на Саламури", но всяка книга, която започва с "Веднъж престолонаследникът на могъщата държава Колкотонокътче сънува странен сън..." заслужава да влезе в библиотеката ми :-) Надявам се скоро да имам възможност да я прочета, защото ми изглежда много интересна! Илюстрациите (от Елиана Търновска) също си струват разглеждането.

За "Градинката на Дядо Благо" мога да кажа само хубави неща. Гатанки, приказки, скороговорки и стихотворения на едно място, гарнирани с приятни за окото детски илюстрации. Какво повече му трябва на човек?

"Пук и Чук" е още една много любима книга, изгубена в детството ми. Разказва се за две човечета, които живеят в устата на едно дете, дълбаят дупки в зъбите му и се хранят със сладки неща. Лошо става обаче, когато детето посяга към четката за зъби, а по-късно отива на зъболекар. Сега като разлиствам страниците, усещам как все още знам веселата песничка за сладкишите:
Хей, ура, ура, ура!
Веселите Пук и Чук
пеят и танцуват тук
във зъбите на Антон.
Той не може без бонбон
и ни храни в шоколад,
сладки кифли с мармалад.

худ. Тодор Цонев

"Четиримата художници и вятърът", "Кошница за пикник" и "Разкази"-те на Елин Пелин влязоха в библиотеката ми основно заради прекрасните си илюстрации. Толкова цвят и креативност има в тях!

худ. Стоимен Стоилов

  (тук, ако можех, щях да изнеса дълга-предълга лекция за илюстраторите на старите книги и за тези днес - как се различават и колко щеше да е по-добър светът ако книгоиздаването в болшинството си не беше бизнес, занимаващ се с по възможност най-евтиния начин да предоставиш на публиката посредственост. но няма да изнеса такава лекция, първо защото нямам нужните познания и второ, защото тази публикация не е за това)
 

неизвестни (за мен) немски
художници

  Що се отнася до тази странна книга на (предполагам) немски, тя също се озова у мен заради вълшебните си илюстрации. Интересното при нея е това, че малко напомня за кутийка с "всякаквовкусови бобчета": в нея има картинки в най-различни стилове, приказки, които изглеждат източни, такива, които са по-скоро европейски, а някои приличат на научнопопулярни статии, придружени с илюстрации в кутийки, обозначени с надписи.

И какво остана от купчината? "Малкият Мук", който никога не съм чела и исках да имам, "The Hobbit", която се оказа много тънко, но пълно и красиво издание, и "Турски приказки", които ми станаха интересни чисто и просто с факта, че съм ги чела какви ли не по народност, освен такива.

Някой ден ще имам голяма, сглобена от мен самата, библиотека, в която ще сложа всички тези книги, а и много, много повече!

Книги за връщане

"Хуго беше много талантлив в заемането на книги
и крайно неспособен да ги връща."
Дж. Р. Р. Толкин

Днес разчиствах старата си стая и открих редица книги, които съм взимала от разни хора и после съм забравяла да връщам. За почти всички от тях знам на кого са, но има няколко неизвестни. Ще пусна тук един списък в случай че някой си ги припознае :)

• "Любов по време на холера" (Маркес) - мисля, че е или на Илина, или на Сев, само те ми хрумват като хора, които биха ми дали такава книга :)
• "Междинна станция" (Клифърд Саймък) - за това не знам... може би Икел?
• "Дамата с рентгеновите очи" (Светослав Минков) - имам някакъв смъъътен спомен, че съм я взимала от Сев, но може да греша...
• "Майтреи. Змията" (Мирча Елиаде) - тази дори не съм я чела още :(
• "Българска народна митология" (Лозинка Йорданова) - никаква представа от кого ми е...

Иначе, очаквайте в скоро време да ви връщам книги ако съм взимала от вас :) И не се свенете да ми напомняте ако съм забравила някоя! :)

Поздрави!
Мел