Тикви! Тикви! Тикви!

Тази година Хелоуин мина почти незабелязан. Нямах нито специален костюм (импровизирах в последния момент с "комиксов герой"), нито определено място, на което да отида. Нямах дори издълбана тиква!

Последното е нещо, за което много съжалявам. Едно време беше традиция в деня на Хелоуин да седна с голям нож в ръка и да видя сметката на поне една тиква, чудейки се после как да закрепя свещ вътре.

И беше хубаво!

За сметка на собственото ми не-тиквоправене, децата от моята група сътвориха чудесни тиквени лица:

(http://kidsactivitiesblog.com/28871/catapult-for-kids-to-make)

Halloween Crafts

И още идеи, толкова много идеи! 

(link)

(link)

(link)

(link)

(link)

Шарено, есенно

Главата ми прелива от идеи за есенни крафтърски проекти, а и Интернет не остава по-назад. Затова тук ще си направя списък от всички неща, които ми се творят тази есен, а по-късно ще ви покажа какво съм смогнала да направя.

Дано успея да вдъхновя и вас! :)

(линк)

(линк)

(линк)

(линк)

Чай

Дойдоха есенните дни (почти) и настана времето за пиене на чай. Отпразнувах началото му като отидох до Метро и си купих две кутии - едната от любимия ми Magic Moments и другата от непознатия ми дотогава Fruit Kiss.

Fruit Kiss се оказа божествен! 

Представете си приказка с мирис на череши и ягоди, с леко кисел вкус и невероятно усещане за топлина и спокойствие. И едно малко, скрито намигване, обещаващо приключения.Чашата ми за чай (голяма, бяла, изпъстрена с жълти рози) стои непрекъснато на бюрото и дори когато не пия от нея, ми напомня за себе си.

Единствения проблем на чаения сезон е, че захарта ми свършва прекалено бързо. Разбира се, то е изцяло по моя вина, тъй като обичам чая си много сладък. Сигурна съм, че много от останалите чаепийци (ама че дума!), не изпитват моите затруднения, но просто не мога да си представя чай без захар :-(

Тази есен...

Обичам да ходя в купчините листа покрай пътя.
Обичам да пия топъл шоколад или чай в новата си чаша на жълти цветя.
Обичам да си мисля за всички неща, които ще направя като се затопли времето.
Обичам новата си стара стая, с всички украси, които й направих, за да бъде уютна.
Обичам мед с орехи и канела.
Обичам да слушам аудиокниги, докато рисувам или шия.
Обичам британски английски.
Обичам новата си зелена шапка.
Обичам да бъда сама и да се радвам на нещата, които ме правят щастлива.
Обичам да мечтая.
Обичам тази песен.

Обичам да живея.

Студено ми е!

Стана есен. Заваля дъжд, задуха вятър, земята подгизна и се вкочани, а въздухът започна да реже със студени остриета. Треперенето е основното действие на тялото ми навън, освен ако не е увито в хиляда дрехи, а понякога и това не е достатъчен гарант за топлина.

Ставам сутрин от леглото с огромно усилие на волята, защото под завивките е топло и хубаво, а извън тях - студено и гадно, гадно, гадно. Излежавам се, скрила нос под одеялото, докато не стане съвсем наложително да изляза. Поради тази причина почти винаги закъснявам.
Обличането е най-отвратително от сутрешния тоалет, защото трябва да се измъкна от топлата пижама и да прекарам една-две ужасни минути, докато се намъкна в студените си дрехи... Не, излъгах, миенето на лицето е по-гадно и от обличането. Защото водата, дори да е топла, за секунди изстива и вледенява и без това студеното ми лице.

Да речем, че най-после съм излязла. Вятърът ме удря веднага и влиза през дрехите, колкото и да са плътни. В момента нямам шапка, последната я изгубих в края на миналата пролет, така че ушите ми стават на шушулки дълго преди да съм стигнала до спирката, да не говорим за гнездото, в което се превръща косата ми. А ако вали, всичко става още по-весело: всяка капка се забива като малка игличка в кожата на лицето ми и ме кара да правя гримаси на болка, досада и отвращение. Краката ми подгизват още на втората пресечка, защото обувките ми пропускат. Все още не съм си купила подходящи, чакат на опашката от неща, които са ми необходими за есента. Е, яке поне имам. Ура за магазините втора ръка!

Но безспорно най-неприятното нещо на мокрото и студено време е неспособността ми да използвам ръцете си по предназначение. Когато пристигна в университета, ми трябва поне половин час, докато съумея да ги раздвижа и дотогава йероглифите, които сътворяват, са почти неразчетими. При това положение и дума не може да става за рисуване, а вечер пред компютъра пък замръзването се усеща изключително болезнено. Все още не пускам печката за повече от 5-10 минути преди да си легна и след като стана - то и повече не ми трябва, нали не си седя вкъщи. Обаче, чудя се, колко време ще ми трябва, докато се предам и се пренеса в старата си стая на долния етаж, където е топло.

Есен

Ден четвърти от втори курс. Почивам си. Навън е мрачно и вали на пресекулки. Днес трябваше да имам английски, но реших да си остана вкъщи, тук е топло и приятно, пък и разни хора ми пишат в Скайп, а с тях не съм се чувала от векове.

Малък Мяу се сдоби с дузина прякори и вариации на името си. Казва се Щъки, знаете. Само че понякога го викам с Щък, друг път с Щъко, Щъканди, Щъколини, Щъкчо, Щъкалчо, Щъкльо, Щъкав, Щъкунди и т.н. Той вече тича и скача, бие се и се катери по всичко, което му е достъпно. С майка си непрекъснато си правят засади из коридора, а любимото му място е под шкафа за обувки. Там дългата лапа на закона не може да го стигне. Аз обаче успявам.

Снощи за пръв път изпитах усещането за есен. Вървях си по улицата след най-дългия ден от седмицата и си мислех... не помня какво. И тогава започна да духа вятър, но не беше смразяващ, а някакси приятно студен. И я усетих, не заради листата, не заради вятъра или нещо друго видимо, а просто заради нея самата.

Та, да. Есен е :) И идва Хелоуийн. Искате ли да го прекарате с мен? Ще има тиква, и страшни филми, и камина, и костюми.

Есенни

Онзи ден беше студено и валя сняг. Ама си валя, казвам ви - даже по улиците децата се замерваха със снежни топки! Колкото и да ми беше студено, не можех да не се засмея при гледката. Ставаше ми по-топло... но само отвътре :D

Днес вече няма и следа от снега, но осъзнавам друго: в някой предишен живот котката ми е била будилник - или най-много петел. Трябвало е да събуди някого, но не е успяла и сега това недовършено дело я преследва в този живот. Откъде знам ли? Как няма да знам - в момента, в който научи, че за лекции обикновено ставам в 6:30, всяка сутрин се събужда в 6:29 и започва да мяука истерично. И когато й просъскам да ме остави намира, защото е неделя, тя започва да троши покъщнината :D

Вкъщи пък, откакто Любо е в Младост (до утре), е абсолютния творчески безпорядък! Вече половин седмица живея на земята. Маси? Кому са притрябвали? Столове? Те са за лигльовци! Легла? Ха, не ме разсмивайте! Всичко, което ми трябва, е едно шалте, един спален чувал, запалена камина и... много, много листове за писане и рисуване!

А по градския транспорт има хора с медицински маски (или както там се казват). Тъй като не гледам телевизия и не чета новини, чувам само откъслечни слухове за този свински грип. Но всъщност и не изгарям от желание да науча повече. Хубаво ми е в моя си свят :)

Като казах "моя си свят", нека се похваля, че той добива все по-интересни измерения. Вече почти не останаха наивистични действия и описания, като изключим това, че Вайълет все още няма нито един недостатък. Разбира се, тя не е точно нормален човек, но все пак трябва да премине и тази фаза, нали?

Както и да е, сигурна съм, че не разбирате нито думичка от последния абзац! Нищо, ако някой ден издам книга, да знаете, че съм минавала през всякакви перипетии, за да я измисля.

Какво друго щях да пиша? О! О! Ходих в историческия музей за вдъхновение. И, ах, да, получих го в големи количества! Резултатът е картинката, която ще постна някъде наоколо (клик за по-голям размер) и която е плод на няколкото часа, в които разглеждах и прерисувах шарки на вази, дрехи, бижута и плочки. Беше удивително, но трябва да отида още веднъж, за да разгледам секцията за българско кино. Точно когато стигнах дотам, ме подмина групичка шумни ученици, които се държаха като абсолютните варвари в музея и скъсиха осезаемо посещението ми там.

А в работата всичко е прекрасно! Миналата седмица си довършихме маските, а тази направихме прекрасни апликации от есенни листа. Мисля да отделя цял пост на тази тема, затова няма да се разпростирам.

Толкова от мен :) Надявам се да сте се забавлявали с моите есенни приключения.
Поздрави!
Мира