Някога, някога...

... толкова някога, колкото 18(!) лета... 

Когато всичко беше по-просто...
Когато бях по-жива...
Когато имах време да мечтая...

Когато се събирахме, сядахме по пода и пиехме чай на светлината от чаени свещи (дори и навън да беше светло - че иначе за  какво са завесите?). Когато си говорехме за Толкин, за света на мечтите, за нас самите. Когато споделяхме повече и слушахме повече. Когато имаше Задруга.

Помня восъчните петна по килима, които почиствахме с ютия и стари вестници.
Помня тапетите на листа, сред които се чувствах като в някоя от Толкиновите гори.
Помня аромата от китайски клечици и струйката дим, която описваше спирали във въздуха.
Помня пръстите, потопени в топлия восък, с които оформяхме фигурки.
Помня музиката без думи (или понякога със - "mornië alantië"), която ни отнасяше далеч, далеч, в други светове.

Помня. И хем ми е мъчно, защото всичко това вече го няма, хем съм толкова благодарна, че се е случило!

Из старите папки със спомени

   Водното Драконче беше болно. Дали го беше хванал драконов грип или драконова настинка - никой от сериозните драконови доктори не знаеше. Но то вече два дни не излизаше навън. И го болеше гърлото, и имаше температура, и се чувстваше отпаднало... 
   На лилавата птичка ѝ липсваше Дракончето. Липсваше ѝ веселият му смях, чудните му приказки, волния му полет над поля, гори и планини. Липсваше ѝ светналият му лик. 
   Затова тя реши да посети болното Драконче и да му донесе подарък. Изпърха до пещерата му и почука с човка по едно камъче. 
   - Влизай, птиче мило - дочу се тих глас от вътрешността. 
   Хвъркатото полетя над сталагмитите, наведе главичка под сталактитите, заобиколи два сталактона и се качи в една от най-горните зали на пещерата. Там завари Дракончето, седнало на един плетен стол с димяща чаша чай в ръка и оранжева кърпа на болното си гърло. Из въздуха се носеха светлинките на свещи и нежният аромат на далечна Индия. 
   Птичката кацна на пода, покрит с килим от цветен восък, и се превърна на момиче. Роклята ѝ бе лилава, а погледът -  небесносин. Бе прихлупила едната си шепа плътно върху другата и стискаше между тях нещо, което Дракончето не можеше да види. 
   - Здравей, Флайче! - поздрави лъчезарно птичката-момиче. - Как си? 
   Дракончето остави чашата чай, посочи гърлото си и после с две ръце наподоби птица. 
   "Гласът ми... отлетя" - означаваше този странен жест. 
   - Ой, милото! - ахна лилавото момиче. - Аз пък ти нося подарък, за да оздравяваш по-бързо. 
   - Какъв? - гласът на болното прозвуча като шепот. 
   - Нося ти Слънцето! 
   Птичето разтвори шепи и бяла светлина озари сумрака на пещерата. Прозвучаха песни и смях, и звънки гласове; замириса на карамфили и разцъфнали дървета. Дракончето се усмихна и втори светлик се разля около него, като дори засенчи първия. 
   - О, ти вече имаш слънчев лъч! - разочаровано оклюма момичето. - Аз пък мислех, че ще ти донеса нещо, което никой друг не ти е подарявал... 
   - Ти ми донесе! - засмя се Дракончето и в гласа му вече нямаше и следа от предишната дрезгавост. - Себе си! 
   На свой ред птичето се ободри и се затича да прегърне любимото си същество. А двата слънчеви лъча заиграха под свода на пещерата и никога вече не угаснаха.

написано на 18.03.2005г.

по истински случай

Sunrise Badge

... или моят първи July Morning

През всичките си 20+ години така и не успях да разбера идеята на July Morning. Знам, че има много информация онлайн, а и когото и да попитам, все ще ми каже нещо по въпроса, но, честно казано, не ми се занимава.  

Въпреки всичко това July Morning винаги ми е допадал като обичай. Идеята да посрещна изгрева в приятна компания, да видя как слънцето се издига над морето и да споделя това преживяване с любими хора, винаги е била много привлекателна за мен.

Затова когато преди няколко години Ог ми предложи да отидем не къде да било, ами на Иракли (известния Иракли, онзи Иракли, който е толкова митичен и защитаван от "истинските хора") за July Morning, нямаше как да не приема! Пътуването беше забавно, на стоп от София, чакахме малко и ни возиха интересни хора, а когато най-сетне пристигнахме, попаднах сякаш на някакъв остров. Никога не съм предполагала, че морският плаж може да бъде такъв - дюни, палатки, природа, без хилядите чадъри, туристи, "кукурузъ" и надвиснали хотелчета и капанчета. Беше като някакво пътуване назад във времето!

Самото посрещане на слънцето - е, трябва да си призная, че не беше нищо особено. Най-вече защото си легнахме по малките часове на денонощието и когато най-после стана време за изгрева, имахме сили само да отворим по едно око, да направим няколко снимки и да се трупясаме обратно в палатката.

Значка за шофиране

... или как си взех шофьорската книжка от първия път

Първо искам да уточня, че аз съм добър шофьор. Това е важно, защото по-нататък може да разкажа за неща, които да прозвучат така, сякаш не съм такава. Обаче съм.

След като се разбрахме по този въпрос, ще ви разкажа за моите шофьорски приключения.

Когато завърших дванадесети клас, баща ми веднага каза, че трябва да изкарам книжка. Не помня да съм спорила или да съм се зарадвала кой знае колко. Мисля, че го приех просто като следващата стъпка по пътя на израстването - завършваш училище, взимаш книжка, влизаш в университет и т.н.

Инструкторът ми беше възрастен, дебел и мустакат. По нрав приличаше на нещо средно между баща ми и учителката ми по рисуване. Тоест, беше взискателен и държеше да правя всичко, което каже, без да възразявам или да се обяснявам. Мисля, че на два пъти спирах колата, за да се наплача, но това далеч не беше най-страшното. Няколко поредни следобеда баща ми ме заведе на допълнителни уроци - извън града, насред полето, из черните пътища. Очевидно трябваше да се науча да карам офроуд :) Веднъж пък карахме из някакво селце, пълно с криволичещи улички и цял ден се учех да тръгвам от средата на някое нанагорнище, без да позволявам на гравитацията и инерцията да ме завлекат надолу. Честно, това беше най-напрегнатият следобед в живота ми! Затова пък всеки път, когато ме хване светофара на "Васил Левски" и "Дондуков", мислено благодаря за тези уроци.

По време на кормуването инструкторът ми предаде много важни неща - как се подкарва колата, какво се прави на гадни кръстовища, как се избягват дупки и т.н. Едно от нещата, които обаче не се сети да ми покаже, беше как се кара на заден ход и как се паркира. Тези неща научих години по-късно, когато вече имах своя кола, макар че карането на заден ход все още ме притеснява и по принцип го избягвам.

Изпитът ми беше лесен. Твърде лесен. Не мога да си обясня защо, по дяволите, не ме измъчиха, както са мъчили почти всички мои познати, когато те са взимали книжка. Всичко, което трябваше да направя, беше да изляза от един паркинг и да покарам пет пресечки направо, съобразявайки се с един светофар и една пешеходна пътека. Може би някаква роля е изиграл и фактът, че момчето, което изпитаха преди мен, и това не успя да направи...

Както и да е. Взех книжката (йей!), а няколко години по-късно баща ми ме сдоби и с кола.

Лека-полека овладях разните тънкости на шофирането, включително легендарното паралелно паркиране (което, смея да твърдя, правя доста добре за човек, който се е научил съвсем сам). Вярно, случвало се е да подпра или одраскам някоя кола на паркинг, но това обикновено се случваше на заден ход и бързо се изнизвах от местопрестъплението.

С моята кола съм преживяла множество приключения. Ходила съм на море, на планина, на редица ЛАРП-ове и най-различни други пътешествия. Много обичам да шофирам, чувствам се удобно и комфортно зад волана, спокойна и уверена. Казах ви, че съм добър шофьор! :)

Разбира се, не съм минала без произшествия. Първото ми извънградско пътешествие (към Пловдив, 2008г) беше прекъснато и от първото ми ПТП. Казвам "прекъснато", а не "завършило", защото огромната вдлъбнатина отстрани на колата ми изобщо не ми попречи да продължа пътуването, да стигна до ЛАРП-а, към който се бях запътила, да си прекарам страхотно, да се върна вкъщи и чак тогава да съобщя на родителите какво съм свършила :)

Второто ми ПТП, за съжаление, не беше толкова късметлийско (доколкото може да има нещо късметлийско в едно ПТП, разбира се). Всъщност историята е леко забавна, гледана от разстоянието на годините и опита. На връщане от едно море се отбихме с колата на един тридневен ЛАРП (Анево кале, 2009г, непрекъсната игра дори през нощта). Можете да си представите колко се спи на такова нещо. Вживяването беше голямо, спането малко и на връщане бях доста уморена, без да го осъзнавам. Умът ми се щураше и правеше лупинги, играейки си с някакви свои си идеи или неща, които е забелязал. Например, с факта, че колата прд нас няма регистрационен номер. Ама как така?! Това не е законно! Аа, ето го номера, на задното стъкло са си го закачили. Абе, и това не е правил... Ааа, по дяволите, стоповете светят стоповетесветятБАМ!

После се оказа, че номерът на другата кола бил в това състояние, защото преди няколко дни ги ударили по същия начин изотзад и той паднал :-P След близката ни среща на другата машина видимо нищо й нямаше, но предната част на моята Клио беше доста пострадала. Отне ни почти година, докато я оправим както трябва.

И, в общо линии, това са по-интересните ми шофьорски преживявания. Напомням още веднъж, че съм добър шофьор, в случай, че сте го забравили. Освен това от последния ми инцидент са минали толкова години вече, че едва ли има значение :)

Ако сте прочели всичко това, ви поздравявам горещо и ви каня на виртуален (или реален) чай в близките няколко дни. Мога да дойда да ви взема с кола, ако не ви е страх ;)

Игра на думи: Котка

И ето че дойде време за най-общирната тема от Играта на думи.  По  нея мога да пиша с часове, и пак няма да съм изчерпала всичко. Затова тук ще спомена само най-ранните ми преживявания, свързани с котките - първите котки на моя живот.

 ~ ~ ~ 

Когато съм била малка, сме имали много котки - повече от десет. Щъкали са навсякъде из двора, раждали са нови и нови котенца и са се разселвали из махалата. Някои са оставали у нас.

След това нещо се случило и изведнъж сме престанали да имаме котки. Не са ми казвали причината; а може да са ми я казали и да съм я забравила. Помня само една история - за котката, която със зъби и нокти (буквално) опазила своето последно коте и го скрила и от хора, и от животни, докато то не пораснало. Когато майка ми го намерила, го кръстила Живко.

Но аз Живко не помня. Помня моята първа котка. Казваше се Алиса и ми я бяха подарили едни приятели на семейството. Беше малка, черно-бяла, с големи зелени учудени очи. Много я обичах. Тя беше първото същество, при което наблюдавах отблизо чудото на живота. Грижих се почти самичка за няколко поколения нейни котенца.

След нея имахме две котки - рижата Джери и сиво-белия Нанси. Както може би си личи по имената им, първоначално мислехме, че са от противоположния пол - чак докато Нанси не тръгна да изнася серенади, а Джери не роди три котета. Изобщо, никога не съм била особено добра в определянето на котешкия пол.

Имаше я и Калина. Тя беше на чичо ми. Черно-бяла, страхлива, но в сщото време много нахална. Много обичах да я дразня като й подавах месо, но така, че да не може да го стигне. Беше много забавно чак до момента, в който тя скочи и си заби ноктите в ръката, в която държах примамката.

Като стана дума, на дясната си ръка имам няколко белега от котешки нокти и зъби. Те са ми от много отдавна, някъде около втори или трети клас. С една учителка и други деца седяхме в някакво кафене на Захарна фабрика в София и чакахме автобус за Божурище. Аз си намерих котка, присламчих се към нея, сложих си я в скута и започнах да я галя. Беше доста кротка. После изведнъж някой каза "Автобусът! Автобусът! Бързо, ще го изпуснем!", аз тръгнах да свалям котката от коленете си, стреснах я и... да, можете да си представите останалото.

Обаче аз много обичам котки. Котките са най-лесните за гледане животни. Самостоятелни, горди, но не прекалено. Използвачи. Егоисти. Знаят какво искат и си го преследват. Освен това виждат духове и гонят Невидимите хора :) 

 ~ ~ ~

Игра на думи: Мравка

 
Да знаете, не съм забравила моята тъй бавно развиваща се игра на думи! Днешната тема (започната преди около половин година и чакаща реда си да излезе от "чернови") е "Мравка".

~ ~ ~ 

Ще ви разкажа за безметежните летни ваканции на детството ми и за едно от най-интересните забавления, които си намирах из полето. С какво бяха хубави всъщност тези летни дни? Ами, тогава бях малка, безгрижна, свободна. Имах време за всичко - да се катеря по дърветата, да карам колело, да измислям игри и да се вра на купища "непозволени" места.

Край реката например - където беше опасно, защото "Ще паднеш и ще се удавиш!", "Ще се измърсиш!" или "Ще спре някой на шосето и ще те отвлече!" Но аз въпреки това обожавах да ходя там. Берях папури, правех си бижута от онези твърди кухи тревички и - да - търсех мравките.

Винаги много съм обичала да наблюдавам мравките. Докато работехме в градината или на двора, често се случваше да бъде разровен някой мравуняк и изведнъж най-интересното нещо на света ставаха малките насекоми, които изведнъж плъпваха наоколо, щураха се, чудеха се какво да  правят, а част от тях изключително стегнато и организирано хващаха белезникавите яйца и ги отнасяха в безопасност под земята.

Също така - и това беше главното, заради което ходех покрай реката - обожавах мравчените пътища. Нали знаете - както си вървите, изведнъж виждате в далечината една тънка черна линия да пресича пътеката и когато я приближите, осъзнавате, че се движи. Мравка зад мравка, мравка след мравка, те вървят в една посока - без да се отклоняват, без да спират, без да се изпреварват или забавят. Ако сложиш препятствие по пътя им, те го преодоляват максимално бързо, като една, а ако преодоляването е по-трудно, направо заобикалят - всичко това без да нарушават "строя". Това е толкова очарователно и пленително, че в детството си можех да го гледам с часове. 

А знае ли човек? Ако нямах какво да правя, може би и днес бих прекарвала лятното си време така.

Годината в едно тефтерче - 2011

Някога, в далечната 2005, аз имах дневниче, в което пишех всеки ден в продължение на около... хм.. два месеца :-P Когато си го прочетох в края на 2010 година, установих, че ако не бях описала съответните мисли, чувства и неща, никога нямаше да ги запомня. Затова реших, че едно дневниче би било хубав проект за следващата година. Направих го мъничко, с място, позволяващо едва по две-три изречения на ден. Така можех да бъда сигурна, че писането няма да ми отнема ужасно дълго време и ще мога да го правя вечер преди да си легна.

Едва дочаках началото на 2011 година, за да започна да пиша в него. С гордост мога да споделя, че не съм пропуснала дори един ден! Ето някои избрани моменти, които ми се сториха интересни:

Януари:
01: Днес беше първият ден от новата година (приблизително). Направих си следобедна новогодишна разходка с И. Измислихме купища Малкавиани! Мисля да ми стане традиция (новогодишната разходка, не Малкавианите).
05: Чайлд Роланд Кулата достигна. Беше невероятно приключение, кажете благодаря. 
06: Ура! За случайните срещи, макароните със синьо сирене и приятните разговори!... И все пак, нещата не са като едно време...
07: I tore those [pages] out of your symbol and they turned into paper."
14: ГОЛЯМОТО ГУБЕНЕ! Мразя Овча Купел! :)
18: Днес със З. отидохме до готината изоставена къща до Докторскаата градинка. Опитахме се да влезем вътре и успяхме! Но приключението ни завърши с бягне от инсталираната в нея аларма :)
30: Винаги съм мислела, че да плачеш на нечие рамо е неправилно, защото така само разстройваш човека. Но явно зависи от човека. Топло е, когато знаеш, че има някой, който наистина държи на теб!

Февруари:
02: Падащи менюта! И после моят малък експеримент с уголемващите и смаляващите се иконки! Днес беше хубав ден за уеб-дизайн!
11: Караоке в Пловдив! "Непознати улици", "Хакуна Матата", "Gimmie, gimmie, gimmie" и "I had the time of my life".
16: Абсолютно НЕ е честно да вали сняг! Искам слънце, копнея за слънце! Искам да ми е зелено и да мога да се разхождам! :(
17: Направих най-страхотната картичка с охлюв на света! Чудя се дали да я подаря на И. или да я задържа за себе си :)
22: Лекции, игра на "война" и черна дупка. Трябва да се общува с хората - това е спасението. После, най-прекрасната чайна на света и приказки за бален ЛАРП. Бананов чипс, суши и игра на филми. Хора. Хубаво.
27: "моля те кажи ми още веднъж че нямам нужда от никого" "Мел, не само че нямаш нужда от никого, но нямаш нужда от мен, който да го потвърди. Достатъчно силна и свободна си, за да ти никнат пера."

Март:
01: Може ли Лисицата да се съревновава с призрака на Розата?
03: Честит празник. Примерно. Днес разбрах какво ми е и съм малко разочарована. Ениуей, охлювът живее. Ще го оставя намира, поне за известно време.
08: Осми март, празникът на жената, бе прекаран целенасочено у дома по пижама, Измислих си занимавка за идните седмици, дано да се хвана с нея все пак :)
09: Дисни поврежда хората. Дисни поврежда хората. Дисни поврежда хората. Дисни поврежда хората. Дисни поврежда хората.
11: Днес ми отстъпиха място в автобуса. Само не разбрах - за бременна ли ме взеха или за възрастна? Май и двата варианта не са особено ласкателни :-P
13: Прекрасен, слънчев ден! Всичко е прекалено хубаво.<3
17: Ура! За бижутата от кожа, хипнозата и домашното суши!
24: С цената на едно ядосано излизане от стаята и две гневни просълзявания успях да стигна до Венеция. Леле, спомних си за уроците при Жанин!
27: Can we please stop killing our probation workers?!

Април:
01:  Н а й - с т р а х о т н а т а   п ъ р в о а п р и л с к а   ш е г а   в   ж и в о т а   м и ! <3
09: Пътувахме на стоп от София до Пловдив! Най-трудни бяха шестте километра от Пловдив до Пловдив, но всичко беше прекрасно, защото бе споделено!
12: Зъл ден!
16: Свещеникът умря в престрелка, инициирана от самия него. Монахинята измами лейди Ан и си тръгна с диаманта на раджата. Журналистката и дет. Смит решиха да си поделят парите от банковия обир и заминаха за Швейцария. А горкият лорд Хюго бе убит и ограбен.
18: Единственото хубаво нещо беше часът по театър. Играх чекмедже! :)
24: Боклуците са гадно нещо за пренасяне, а белотът е хубав, когато печелиш. Почивката е тъй прекрасна по двама!

Май:
02: Следобед бях на прекрасно интервю в Teddy Mountain. Много ми хареса! П.П. Люляк.
11: Днес поклошарствах у И. и играх Portal 2. Гледахме "Серенити", Ривър е гениален образ!
21: Сутринта бях на тренировка, свирих на флейта и после ме убиха.
24: Don't play with matches! Also, welcome to the club :) Череши и тик-так.
28: На път за работа станаха две неща - черна котка ми мина път и се пребих на кръговото на Четвърти колометър. Не виждам връзката обаче :-P

Юни:
16: Боядисването на косата ми беше пълно фиаско. Още се ядосвам и се чудя как да я оправя.
17: Вечерта отидох на гости на Оля. Поправихме стореното на косата ми - вече съм чернокоса :)
18: Споменах ли, че съм чернокоса?
19: Все още чернокоса, с червени отблясъци.
25: Невероятен рожден ден! Фантастични хора, неповторима изненада! Имам си ТАРДИС! И чай, и цвете, и бижутам и игра. И картички! :)
30: Джулай Морнинг, here we come! Един успешен стоп от Пловдив до Бургас, една облачна вечер, нощно къпане и Уикеда.

Юли:
02: Слънчев ден на Иракли! Разходка, закуска, къпане, къпане, къпане, сладолед, диня, къпане, излежаване, къпане, ходене за дърва, вечеря, нощно къпане (но не и за мен - студ!)
09: Блъдбол! Много емоции, много болка, много слънце. Целите ми крака са в рани, но затова пък бях елф, и то готин!
17: Имаше разходка, качване с лифт (!), ходене на бос крак, знаци, лежанка на слънце и масажи, после тичане надолу по склона. Перфектният ден!
18: Завърших карираните гащи на Мечо! :) П.П. Амели Пулен и курабийки.
29: Приятен ден. Спиране на тока. Мъничко страх. Среща, Загубване. Елфи! Крафтене. Doctor Horrible, мъррр :) И малко разочарование...

Август:
06: Олтари. Демони. Омиротворяване. Тичане, тичане, тичане... "Само ти можеш да спасиш света!"
14: Каркасон, стотинка, крака и изобщо супер прекарване в приятна компания. Суши и листчета за закуска.
20: Стъкмихме си колибка и страхотно огнище! Но най-важното е, че  н а м е р и х м е  н а ш и я   в о д о п а д! По-прекрасен е от всичките ни представи!
23: Плодовата салата е бърз и лесен начин за нарязване на пръсти. Обаче е вкусна!
24: I made a person think happy thoughts. So, today wasn't completely wasted.
27: Винаги е хубаво да си поприказваш с родителите, за да ти кажат какъв неудачник си.

Септември:
05: ... Той ми подари цвете!<3
09: Пиши си шестица и си тръгвай. Интересен изпит!
11: На лов за чужди спомени. Обновяване на куфари. Голямото подреждане се проточи цял ден.
16: Head. Wall. Banging. Still stupid.
19: Имам си ново тефтерче. Лилаво! Вайълетско, някакси :)
20: Системата е повредена, затова пък самодивата вкаменява. Пиратските песни са готини, а аз (явно) съм отслабнала. Злите сили са зли, но скрити. Ще спя и ще сънувам кукли.
23: Загубването на Фейче-Разсейче. Приятно време с елфи и огнено шоу.

Октомври:
02: Сутринта станах, мотах се, ших и от нямане какво да правя, си опекох кекс.
10: В мола имаше сини мъже (Боб е страхотен) и човек в костюм на пиле.
12: Най-интересното, което ми се случи днес, беше че паднах по стълбите.
30: Отначало си мислех, че всичко ще бъде провал. После дойдоха децата и магията започна.

Ноември:
03: Елфосреща. "Истината или се осмеляваш" и бой с възглавници.
06: Есен, падащи листа, хубаво. Купих си печка, която прилича на часовник.
07: Half way out of the dark and feeling well.
17: Оперета, опереета, лалалалала! За малко да закъснея, но добре, че тичам бързо. После кашлях, уви.
23: "Искам само да Ви кажа, че урокът много ми хареса и ми беше приятно да бъда в час!"
26: Стачката на БДЖ е забавна, а хората са еднакви навсякъде. Който е за София, да вдигне ръка.

Декамври:
08: Студентски празник - непразнуван. Нова чанта - започната. Снеговалеж - кратък.
12: Мъгла и Хари Потър на спирката. Смях.
28: Мързелив ден вкъщи. Плаках малко за себе си, малко за Седрик Дигъри и доста за Дъмбълдор (две книги предварително).

И така, годината мина, пълна с толкова спомени, а тефтерчето, от тъничко и бяло, стана дебело, симпатично, с всякакви неща между страниците. Благодарение на него се сещам за много хубави (и не толкова хубави) неща, които иначе можеха да останат незапомнени!

Искам да летя!

Вижте какви хубави неща съм писала през далечната 2007 година. Нали някой ден отново ще се чувствам по този начин?

Колко ли е лесно да летиш! Птиците го правят непрекъснато. А какво имат те? Купчина пера, крила и опашка. Е, и много леки кости. Аз също имам леки кости! Слабичка съм, дребничка... Освен това хората отдавна са открили, че перата не са най-важното при летенето. Вземете аеропланите или самолетите например: те нямат и грам перушина!

Колко искам да летя! Не, не със самолет. Това никакво летене не е, само носене насам-натам на чужд гръб. Искам да имам свои криле.

Понякога животът сам ми дава тези криле и аз летя, нося се из града и сякаш вятърът ме поема в прашната си прегръдка и ме притиска, и ме върти, и ме обгръща с вълнение и свобода. В такива дни очите ми блестят, а усмивката цъфти на лицето ми. В такива дни мечтата ми се сбъдва.

Друг път любовта ми дарява крилете, които животът ми отказва. Тогава небето е по-синьо и от най-синьото, а слънцето грее по-ярко и от най-яркото.

Обичам да летя! Обичам небето да е синьо и облаците да минават покрай мен, подкарвани от тласъците на вятъра. Обичам слънцето да ме гледа, по-близо отвсякога, по-ярко от когато и да било.

Лято

Беше прекрасен сезон, изпълнен с приятни емоции, приключения и хубави хора.

Бях на Сталкерски ЛАРП. Играх и спах,
страхувах се и беше страхотно!

Отидох на Таласъмия. Запознах се със
съвсем нова обстановка и ми хареса.

Имах рожден ден. Беше приказно изживяване
и ме направи Щастлива.

Возих се на стоп до морето (първия ми!)

Посрещнах слънцето на Джулай Морнинг.

Видях Иракли и се влюбих!

Преживях много елфически приключения.

Бях на Национален ЛАРП,
скъсах си обувките от тичане
и се забавлявах в компанията на
елфи, олтари и зли сили.

Направих двудневен опит да работя на морето,
после го замених за прекрасен уикенд
с водопадче и колибка от листа и клонки.

Лепих тапети и ших,
и майсторих, и рисувах.

Играх Билбо на кукленото шоу за Толкин феста.

И работих на най-прекрасното място на света.

 


Ще ми липсва това лято :(
Но се надявам есента да не бъде твъде сива в сравнение с него!

Тефтерчета - избрано

Днес препрочитах едно старо тефтерче, от периода март-ноември 2009г. Забавно ми беше да го разглеждам. Имаше страшно много неща - описания как ми е минал денят, бележки под линия за всякакви неща, преписани текстове на песни, напомняния по университетски дела, рисунки, идеи за интересни кройки, препоръчани филми/песни, части от разкази, изсушени листа и цветя, пера. Тук предоставям колекция от най-забавните и интересни неща, които открих. 

Enjoy! :)

25.05.2009
На отиване видях нашия влак, Божурския. В покрайнините на Варна! Е, признавам, може и да не е бил точно същият, но много приличаше. Същият опърпан вид, същият тухленочервен цвят, същата форма... и най-вече същите графити! Усмихнах се, когато го видях там на резервните релси. Спомних си нашите стари пътешествия по ЖП линията. За "аучите" и сладоледа. И за това как всичко бе различно от сега.
--
От детския кът: 
- Ако някой ми каже, че съм лоша, ще го ударя по бузата!
- И така ще докажеш, че си добра ли?
- Да! (Мая, 4г.)

- А това какво е? Камион?
- Не. Бетоновоз. (Тео, 2г.)

- Аз съм Оптимус Прайм!
- Аз пък съм баба ми! (неизвестни дечица)
--

11.06.2009
Всъщност май гледането през прозореца е като слушането на музика. Отивам да гледам през прозореца, значи.
--

Верига детски магазини "Супер Мечо". Оптика "Иисус". Заложна къща "Титаник".
--
волнодумец
--
10.07.2009
Огромен двор. Място за игра на футбол. Цветна градина, заобиколена от ягоди и чимширови храсти. Дървета за катерене. Сигурна съм, че някъде, някога, е била окачена люлка!
Мирише на старо дърво, на зелено, на "вкъщи". Звук на вятър, на река, птички чуруликат.
Прекрасно е!
--
Клара за пореден път се убеждаваше, че трябва да си умрял поне веднъж, за да можеш да разбереш колко страхотен е животът. 
Баронът правеше някакъв ритуал, свързан с много ръкомахане, в резултат на който в кръга започваше да се оформя мрачен силует. Имаше зъби. И нокти. И слузеста, лигава кожа. Беше великолепно!
--
Как е възможно да бъдеш по-свободен, когато си максимално ограничен?
--
Идеи за неща: 
- тъкан от хартиени ленти
- отпечатък с гъба
- фигурки от хляб
--
ОБИЧАМ ТЕ е абревиатура, която означава Обединена Българска Институция за Чревоугодничество и Абстрактни Меланхолии в Техническата Ера.
--
Днес е студено. Котката ми е будилник. Не харесвам хора.
--
It's hard to do what you're told if nobody told you what to do.
--
И бисери:
- Кажи му, че и с хубава коса е къс.

- (шофьорът) Извинявайте, че карам с гръб към вас.

- Тея полицаи дебнат за засилили се към тях дебили.
- Ама ние не сме се засилили!

- На мен ми се спеше, но не успях да заспя, защото бях твърде разсеян.

В старите времена...

Днес намерих архивите на стария си блог. Не можете да си представите каква радост изпитах! При последното изгаряне на харддиска мислех, че съм загубила всичко, което си е струвало да се пази - дълго и упорито търсех някакъв backup, но така и не намерих. Макар и много натъжена, бях се примирила с изгубването на всички тези прекрасни спомени...

До днес!

Кой да знае, че ровенето из чекмеджета, неотваряни с години, ще бъде толкова полезно? Не само че намерих купища стари снимки, много логове от разговори с приятели, всичките си разработки за университета и доста безполезни, но безспорно навяващи носталгия файлове, но успях да изровя и гореспоменатите архиви!

*щастлив Мел*

Припомних си колко много приятели имам, с които не съм се виждала отдавна, а които много обичам. Тогава, в далечните 2005-2008, те всичките са четяли и коментирали блога ми, изпъвайки ме с топли чувства и оптимизъм. Сега, макар и в някои отношения да съм все такава, каквато бях преди, май съм загубила някои от онези здрави връзки. Вече не прекарвам толкова време с чаша чай в ръка, седнала на някой килим и заобиколена от свещи и миризливи пръчици. Не се и разхождам вече ей-така, не се щурам из непознати и вълнуващи места без да имам нещо да правя там. Не си въобразявам чудни неща, нито измислям приказки за щяло и нещяло. Не пиша стихчета. Не разпръсквам боите си по цялата стая, за да нарисувам една единствена рисунка.

Липсват ми тези неща. И чаените партита, те най-много.
Приятели, ще ме поканите ли на чай?

Спомняте ли си какво беше...

Хех, този месец май ще имам повече постове отколкото за цялата минала година, а? ;) Но това просто не можах да го оставя сред всички глупости във Фейсбуук, поисках да го имам някъде, където ще мога да го видя отново и да се усмихна :)

Спомняте ли си какво беше...

1. Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето
Помня! Имахме един допотопен телевизор, който имаше само десет копчета :) По едно време започна да загрява и да се самопревключва на първа програма. Разбира се, това нямаше да бъде такъв проблем, но първа програма не ловеше Канал 1, а по него точно тогава даваха "Милион и едно желания". Това предаване беше рай за децата, а го даваха само два пъти годишно. Не можехме да го пропуснем!
Прекарахме всичките няколко часа пред телевизора редувайки се с една пръчка в ръка. Нали разбирате, тогава не ни разрешаваха да гледаме телевизия на по-малко от два метра от екрана (защото щяха да ни се развалят очите), а копчето на Канал 1 трябваше да бъде натиснато през цялото време, за да не се превключи самичко!
Беше голямо приключение!

2. Да чакаш да получиш писмо в истинската си поща
Помня! По онова време имаше един детски вестник, "Смешко" май се казваше. На една от страниците му имаше обяви за запознанство и тъкмо оттам започнах своите кореспонденции. Първо беше едно момиче на име Рени Алиева. Все още имам нейна снимка, но това е единственото, кoето пазя от кореспонденцията ни :( Загубила съм всички писма, адреса и дори спомена от кой град беше...
После, разбира се, дойде Злото (мойто мило Зло!), с което си писахме близо четири години! Имахме въпросници и разкази, имахме "Представи си, че..." и свои светове, в които живеехме на белия лист... Рекордът ми за писмо до нея беше 12 или 15 листа А4! Когато поучавах писмо, винаги правех изчисления - ето, днес го получавам, ако успея да напиша отговор до три дни, ок, а после го пускам. Като го пусна, имам една седмица докато тя го получи, два-три дни, докато напише нейния отговор и после седмица, докато пристигне. Значи да очаквам поща еди-кога-си!

3. Да събираш картинките на дъвки турбо, без значение дали си момче или момиче
Турбо, дамм. Моята колекцийка не беше кой знае колко голяма, защото никога не съм обичала коли. Но въпреки това ги събирах!

4. Да ти се събере лентата от касетката и да я навиваш с пръст или молив :)
Ох, да, беше много досадно и винаги изтръпвах да не би това да е краят на съответната касетка.

5. Вафла куку рукуууууу
Куку-руку, вафла чудна, пълна с течен шоколад... Ама разбира се, че помня!

6. Лятото да ти трябват пари за сладолед, не за алкохол
Всъщност никога не съм обичала чак толкова сладолед. Когато бяхме малки, ни даваха пари само когато трябваше да напазаруваме. И каквито стотинки останеха, с тях си купувахме шоколад. В това отношение и до ден днешен не съм се променила кой знае колко!

7. Да гледаш видеокасети с любимите си филмчета
Помня! Баща ми имаше един приятел, Иво, който държеше видеотека. Колко филми сме вземали от него без пари! А когато реши да се откаже от "бизнеса", прибрахме няколко от най-любимите касетки - тогава това бяха "Каспър", "Каспър и Уенди", "Анастасия" и "Мулан" :)

8. Да чакаш да стане неделя в 5 за часа на Дисни
Помня! И събота, за "Стъпка по стъпка"!

9. Да играеш на криеница, стражари апаши, капитане капитане, какво ти е е морето , царю какво обичаш, замръзванка..
Помня! Колко хубави и разбообразни игри сме имали като малки! Между другото, аз съвсем скоро играх пак на някои от тях: вървейки си по улицата в един мързелив следобед, спрях да погледам как едни деца играят на "Държави" и лека-полека се престраших да ги питам дали мога и аз да играя :) Те мислеха, че съм някоя какичка, на 15 примерно (защото 15 е огромна цифра, когато си на 7!)

10. Да попълваш лексикони
Разбира се! Първият ми лексикон е бил още преди да се науча да пиша хубаво, помня, че мама ми беше написала въпросите. Беше голяма тетрадка с твърди корици, мисля, че се задържа вкъщи доста време преди да изчезне безследно. Последният ми истински лексикон беше в шести клас :) Бяхме го направили с една приятелка, Любка - беше общ и го давахме на съучениците си. Май в крайна сметка остана в един Кирил от Пролеша...
Имах лексикон дори в гимназията, ако искате да знаете! Тогава много ме привличаха купешките неща и затова си бях взела от книжарницата един от онези розови лексикони с шантави рисунки и много сърчица по корицата :) Попълниха го доста от тогавашните ми съученички, нищо че вече отдавна бяхме пораснали за тези неща!

11. Да караш колело с контра, вместо спирачка
О, да, помня! Първото ми колело беше точно такова! Спомням си, беше лято, когато го видях за първи път - нашите го бяха купили и го бяха скрили на тавана, но аз, нали съм свикнала да тършувам навсякъде, го намерих преди да ми го подарят. Те обаче ми казаха, че е на чичо ми и аз много се натъжих... Но няколко дни след това го получих за рождения си ден!
Беше лилаво Балканче, с контра и багажник отзад. Ех, вече няма такива :(

12. Да се качиш на някое дърво и да си береш джанки или череши
Ама разбира се! Всяко лято с децата от махалата излизахме на лов за плодове! Считаше се, че всичко, до което успееш да се добереш, всъщност така и така е било предназначено за теб :) Спомням си един случай, малко след започването на училище. Със същата гореспомената Любка имахме обичай да ходим заедно до училището и по пътя правехме най-различни неща - пеехме, скачахме, разказвахме си истории... Едно от тези неща беше да се прехвърлим през оградата на един двор и да си наберем... зеле. Да, точно така. Зеле. Всеки ден - по няколко листа. Това беше най-вкусното зеле, което съм яла през живота си :D

13. Да колекционираш "Мики Маус"
Помня как веднъж отидохме на гости на една приятелка на мама. Нейните деца бяха вече пораснали, но като всяка предвидлива домакиня, тя пазеше някои техни неща, за да се забавляват децата на нейните гости. Така се запознах със списание "Мики Маус" и не след дълго започнах да го колекционирам. Все още имам цели две години в броеве някъде върху гардероба! :)

14. Да прекарваш летата си при баба и дядо на село
А, виж, това никога не съм го правила, моите баба и дядо си живееха при нас. Когато ходехме "на село", винаги беше някъде далеч, далеч на запад, където цял уикенд превивахме гръб в плевене или копаене под лъчите на изгарящото слънце. И никъде не ни даваха да се разхождаме встрани от нивата, защото можело да има змии... Чак на по-"напреднала" възраст започнах да оценявам хубавините на селото :)

15. Да се прибереш у дома с бездомно котенце,пълно с бълхи
А, не, това не съм го правила :) Вкъщи по всяко време на детството ми имахме поне по десет котки и винаги съм знаела, че нямаме място за повече. Пък и бълхите бяха в изобилие. Виж, куче съм водила, беше някъде след четвърти клас. Беше рошаво и се казваше Чочо.

16. Да скачаш на въже и ластик
Помня, разбира се! Не се сещам обаче за всички игри :( На въже - "Азбука", на ластик - "Звездичка" и "Ем-ма, ес-са-са"... Ние до доста късно скачахме на ластик и въже, в нашата махала това май още не е излязло от мода :)

17. Да играеш с приятелка едни смешни игри с ръце (пляскане и пеене) /още помня една/
Ами аз не помня никакви песни, но и до ден днешен, когато ми е скучно и наоколо имам човек на моя акъл, го навивам да играем на плясканка или на мекици :)

18. Да звъниш на звънците на хората и да тичаш да се скриеш
И това не съм го правила, обаче съм чувала за деца, които са го правили. Гледах на тях боязливо, като на някакви престъпници, които само си просят боя. И тайно, ама много тайничко, исках да мога да правя и аз така, но възпитанието и свенливостта не ми го позволяваха.

19. Да ядеш захарен памук и да лепнеш целият
Всяко лято! И днес, когато отида на цирк, едно от задължителните неща е захарният памук. Обаче не се омазвам цялата вече, научила съм се как да го ям правилно. Макар че се чудя - защо пък лепненето да е неправилното?

20. Да викаш Дама Пика и всички производни духове
О, да, помня и това! Имаше едно по-голямо момиче в нашата компания, беше братовчедка на едни приятелки. Тя ни учеше на всякакви щури неща. С нея създадохме група навремето, мисля, че се казвахме Тъндър или нещо такова. Аз свирех на китара, направена от линийка с опънати ластици-струни по нея, откраднахме капаците на няколко от тенджерите на мама за чинели... Та, това момиче ни показа как да викаме "Дама Пика" и "Лакомчо" и ни каза всичките страхотии, свързани с първата. Изненадващо е на колко неща вярваш на тази възраст! И колко силно! Всеки от нас твърдеше, че по време на викането на Дама Пика я е усетил до себе си и че даже се е опитала да го удуши.

21. На рождения ти ден, тортата да е приготвена от мама
На всеки рожден ден. Най-хубавите торти!
Напоследък се опитвам да възродя традицията като си правя тортите сама, но не е същотото :(

22. Да си пишете бележки в час и да си ги предаватe от ръка на ръка тайно, вместо да пращаш смс
Това го правех до 12 клас, ние обаче си предавахме цяла тетрадка, защото седяхме на един чин :) Все още пазя някои от най-интересните ни кореспонденции от онези времена!

23. Да колекционираш и разменяш календарчета, салфетки, миришешти листчета
Аз колекционирах миришещи листчета, другите неща не са ме интересували особено. Обаче почти не разменях, защото прекалено трудно се разделях с по-хубавите си листчета...

24. Да рисуваш с цветни тебешири по асфалта, при липса на такива и с керемида и всякакви камъчета, които да оставят следи
Ами ние всъщност чертаехме, защото на улицата разполагахме само с тухли и парчета гипс. Рисуването ставаше на листчета - та кой ще ти хаби тебешири за рисунки, които после не можеш да покажеш на мама?! Помня, че другата група в детската градина имаше много цветни рисунки по плочките пред вратата, и мисля, че тогава им завиждах малко, но бързо ми минаваше.

25. Да играеш вечер до късно в дерето, целият да си изподран и да се правиш, че не чуваш, че те викат да се прибереш, защото вече е късно
Е, ние нямахме дере, но на полето се играеше също толкова добре. Помня как си представяхме, че високите царевици и жита са море, а утъпканите участъци в тях - острови. И всеки път, когато се шмугвахме между стеблата, се правехме, че плуваме. Ловяхме скакалци и други гадинки, и ядяхме сурови житни класове. Велики времена бяха!

26. С часове да редиш лего
Ние им викахме конструктори :) Не ги обичах много, може би защото рядко успявах да се добера до тях от момчетата в детската градина. Вкъщи имахме от онези метални конструктори, които обаче брат ми окупираше и пак не можех да играя с тях. Да се чуди човек в такъв случай откъде съм развила умението си за строеж на всякакви неща...

27. Да станеш целият в кръв и рани, но да не се прибереш, за да не ти забранят да излезеш пак
Не, това не го помня, поне втората част. Мисля, че след като се пребиех порядъчно, винаги тичах при мама да ме превързва като една добра малка лигла :)) За обяд не се прибирах, защото винаги ме караха да спя следобеден сън. А пък то е толкова по-интересно да си продължиш играта по най-голямата жега!

28. Да пиеш вода от чешмичките, а не от пластмасови бутилки
Абе, аз изобщо не помня пластмасови бутилки в детството си! Не знам защо - нямало ли ги е, или просто съм ги изтласкала от паметта си като ненужна информация?
Пиехме от чешмите, или от нашата, или от тази на съседите. Имаше и едно минерално изворче на Банята, което днес е пресъхнало, но е онези времена беше много удобно при по-далечните ни пътешествия.

29. Да няма компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 150 канала кабелна телевизия, интернет и да смяташ тетриса и супер мариото за интересни
Марио все още е много интересен, пък! Когато бяхме малки, имахме една телевизионна игра. А, на нея - "Др. Марио", "Супер Марио", "Танковете", както и онази игра със стрелянето (да, със гадното куче, което ти се присмива всеки път, когато не уцелиш!). Спомням си, че на осма страница от списъка с игри имахме една версия на Марио, в която той скачаше мноооооого високо при всяко натискане на бутона за скок! Тази беше лесна, както и онази, в която Марио започваше играта вече като голям и стрелящ и нямаше нужда да събираш гъбки.

30. Да крадеш цветя от дворовете за майка си и бабичките от балконите да ти се карат
Помня! Обаче на мен не са ми се карали за цветя, явно винаги съм избирала такива дворове, от които или не са ме виждали, или не е било проблем да бера. За черешите обаче колко викова и бой съм изяла! :P

31. Ако някой ти трябва да отиваш у тях без да му се обаждаш
Даа, вярно! И да викаш с пълно гърло името му, докато се появи! Нали разбирате, тогава звънецът беше някакъв лукс, който не всички можехме да си позволим...

32. Да използваш пароли само когато измисляш някоя игра, а не за да ги въвеждаш някъде
Помня, че имахме кодови имена за всяко от местата, на които обичахме да караме колела :) Имахме ЗУ ("задънената улица", беше много сладка и навсякъде по нея имаше цветя!), КП ("каменния път", той и до днес не е асфалтиран) и ОС ("опасната стръмнина", там сме се пребивали десетки пъти!).

33. Ако искаш да се се свържеш със семйството си, да имаш само един номер , не 15
Дам, караха ни да повтаряме адреса и телефона вкъщи до втръсване. Но пък беше лесно :)

34. Да си убеден, че баща ти е супергерой
Ами не точно :) Ние тогава нямахме понятие за супергерой...

35. Да си имаш таен език с приятелите си
Вече споменах за ОС, КП и ЗУ, нали? :) Мисля, че с това се изчерпваше тайният ни език в най-детските ни години. По-късно, когато започнах да чета мното Артър Конан Дойл, попаднах на "Азбуката на танцуващите човечета", не помня от коя книга. Тя представляваше редица от драскулки, всяка от които имаше значението на буква. Разгледах ги и като едно много умно плагиатче ги приспособих към българската азбука :)
О, да, имаше и "Обърнатата азбука". Тя май ни беше подсказана от някоя учителка, защото служеше най-често за припомняне на двойките гласни и съгласни - звучни-беззвучни, отворени-затворени...

37. Да слагаш снимките от рождени си ден в албумче, не във фейсбук ;)
Помня! И проявяването на филми помня: как ни беше страх да не се осветли филмът докато го превъртаме във фотоапарата, как после се ядосвахме, че сме излезли не както сме искали на снимките... Първото ми албумче помня и до днес, беше купешко, от онези, в които записват ръста и теглото на бебето, първата му дума, прохождането, първото зъбче и т.н. Беше червено. На брат ми пък беше синьо и в него пишеше много повече неща, отколкото в моето - майка ми явно е забравяла да ми вписва нещата. На една от страниците си имах обаче къдрица от косата ми - от първото ми подстригване :)