Епопеята с харддиска

Ужасно е да ти изгори харддиска преди да си направил backup на всички важни файлове. Точно това се случи с нас преди няколко седмици. Тъкмо се приготвяхме за преинсталиране на Уиндоус, бях си компилирала и подредила всичко - като на есенно почистване - и един ден компютърът просто отказа да зареди.

Последва едно пътешествие на харддиска през ръцете на няколко специалиста, докато накрая се разбра, че няма как да проработи пак. Купихме си нов хард и сега уж всичко е наред... но точно това ми е адски странно. Какво стана с всички тези файлове, които ми бяха ужасно важни и без които едва ли не не можех да живея? Какво стана с 32та гигабайта, от които не можех да се лиша за нищо на света и от които отказвах да изтрия и един?

Там бяха всички мои рисунки и проекти на Photoshop, всички ресурси, които използвах при дигиталното си рисуване. Там бяха всички мои разкази, стихотворения и спомените ми от разговори с приятели. Също така на този харддиск се помещаваха почти 10 гигабайта ЛАРП снимки, клипчета и музика. И най-важното, на него бяха всички наши снимки - с приятели, с Любо, случайни, любими... Толкова много спомени!

Нима е толкова лесно да забравиш нещо толкова голямо? Нима е толкова лесно да започнеш отначало, все едно нищо от това не е било? За моя изненада се оказва, че отговорът е "да". Всъщност нито един от тези файлове не е бил чак толкова важен, колкото ми се е струвало преди, когато съм го имала и съм го кътала близо до себе си като скъперник. Вярно, когато ги имаше, в архивите си можех да намеря всичко, което ми потрябва. С няколко клика. Знаех къде се намира всяко едно нещо, както и кое би ми свършило работа в дадената ситуация. Всичко беше толкова лесно! И все пак, и сега не ми е особено трудно. Файловете не са ми на един клик разстояние, но ето го Google, ето ги stock image-ите на DeviantART, ето я Wikipedia.

Странно е как човек се научава да разчита на някакви неща, от които в действителност няма нужда. И как смята, че не може без тях докато не се случи вече да ги няма. Без какво ли друго можем да живеем в този технологичен век, от което смятаме, че ни е абсолютно необходимо?

За Notepad и нищо друго :)

Днес мразя Notepad, което ме кара да се сещам за това как Ваня го харесва :) Спомням си, че беше посветила цяла публикация в блога си на това. Помня и как кимах като я четях - бях съгласна с всичко в нея. Само че на този компютър тук нещата не стоят толкова добре за хубавата програмка. Защо ли? Ами не ми поддържа кирилицата! Писах, писах, писах, сейвах и когато отворих файла отново - изненада! Посрещнаха ме до болка познатите и отвратителни "å,è,î,ã,è,í". Дори поставянето на cyrilic font нямаше никакъв резултат, представяте ли си?

Както и да е. Това е публикация за глупости :) Всъщност нямам какво да кажа, но толкова си разписах пръстите днес, че не им се иска да спрат и произвеждат милион глупости.

Какво става с мен ли? Работя, започвам университет, ям шоколад и мюсли (най-новото ми увлечение). Имам хем много да разказвам, хем нищо - зависи откъде го погледнете. В работата ми се случват безброй интересни (може би само за мен) неща, но така и не мога да ги опиша. Мислех да си водя дневник с куриози от работното място, но се отказах, защото не мога да ги следя, а ключовите думи, с които си ги отбелязвам, накрая на деня нищо не означават и се обърквам :)

В момента мога да се сетя само за онзи смешен и едновременно с това потресаващ случай, в който малкото момиченце се возеше на една от онези коли-играчки и нареждаше (така, както може би е чувала мама или татко в колата): "Бииип! Би-бииип! Баси майката бииип!"

Толкова от мен засега. Пак ще реша да пиша някой ден :)
Поздрави!
Мира

Второ преинсталиране на Уиндоус за няколко месеца...

... и да видим този път какви вируси ще навъдя. Днес съм рестартирала най-малко 20 пъти за всички инсталирани програми, add-on-и и разширения!

Иначе последните дни си седя вкъщи и се развличам с малко рисуване, малко къщна работа и много мързел :) Майка ми и брат ми са вече трети ден в Бургас - свирят на конкурс и са взели първите награди. Не е учудващо, всъщност :) Само аз напоследък съм черната овчица, която нищо значително не върши.

Е, не е точно така, де! Напоследък анимацията доста ме занимава и си играя да си създавам малки движещи се картинки, колкото да навляза в материята. Засега използвам само Photoshop и ImageReady, защото нямам представа как да работя на Флаш, а четенето на туториъли ме уморява неимоверно (пък и нищо не разбирам). За да се науча на нова програма ми трябва човек, който да ми покаже основите, иначе съм безпомощна.

О, за малко да забравя - имаме си нови кученца! Невероятни сладури, трички. Две момченца и едно момиченце. Още не са се разщъкали, а когато това стане, ще ги раздавам. Та, ако имате интерес, ще пусна и снимки :) Другите две вече пораснали кучета (Момченце и Момиченце са им имената) стоят на стража в предния двор и са много очарователни.


Това е за момента, колкото да обявя, че съм жива и ритам :)
Мира

Атакуват ме!

Вируси.

Мразим, Безценни!
Вече трети ден се боря с тях. Успях уж да ги премахна със SpyWare Doctor, но една глупава програма, която ми се активира самичка (xpa2008pro) настоява, че нищо не съм направила. Вече мога да цитирам поредицата от вируси, която тя ми казва, че имам.
Trojan, Trojan, Spyware, Trojan, Backdoor, Trojan, Spyware, Adware, Dialer, Trojan, Trojan, Rogue, Rogue, Spyware, Adware, Worm, Worm, Trojan, Tracking Cookie, Tracking Cookie...
Звучи ми като някаква извратена песничка!

Възможно ли е тази програма да греши или да ми показва стара информация? И каква е изобщо тя? Откакто изчистих компютъра с Doctor-а (над 150 неща изтри!), не са ми излизали съобщения за вируси (освен такива, които идват от xpa2008pro).

Аа, и друго - някой да знае случайно кои програми, които самички настояват да ги инсталираш, всъщност са опасни (или пък безполезни) сами по себе си?
Защото имаше няколко, които не знам как се появиха на компютъра ми (самоинсталираха се с shortcut-и и т.н.), но когато сканирах с Doctor-a, той ми ги изтри все едно са вируси... (и ме остави крайно объркана).