Защо ме нямаше?

Всеки самоуважаващ се сталкер би забелязал, че от повече от две седмици изобщо не съм се мяркала из интернет-пространството. Ето и причината:

- Олеле, Мел! Как си? Какво се случи? Какво стана? Как си?

На 1 март (честита Баба Марта, в този ред на мисли) претърпяхме катастрофа някъде около Пазарджик. Аз лично нищо не помня, но ми казаха, че колата се превъртяла през покрив и се ударила в мантинелата, след което отново паднала на колела. Било доста епично и страшничко, не обвинявам мозъка си, че е решил да изключи. Никой друг от пътниците не е наранен сериозно, обрала съм почти целия демидж :)

Спокойно, жива съм (очевидно). Мърдам и заздравявам. Рисуващата ми ръка е счупена на няколко места, а другата - само на лакътя. Докато се възстановя напълно, ще се уча да рисувам с нея.

П.П. Отлагам шивашките услуги за по-добри времена.

Пролет?

Знам, че още е много рано за това, но днес беше пролет (йей!)!
Имаше топъл вятър, носеше се миризмата на зелено!
Имаше и едно стръкче, което е поникнало близо до кучешката колибка в двора.
И кокичета, кокичета!

Не знам защо е този ентусиазъм, по принцип смяната на сезоните срещам спокойно и с не особено голям интерес. Но сега ми е някак хубаво, че идва топлото време и всичко ще раззеленее.
И цветя. Да не забравяме цветята.
Ще има цветя.

Още малко! :)

Честит Рожден Ден! :)

Беше много хубаво отпразнуване! Тази година за пръв път се откъснах от домашната среда и предпочетох парка като място за моя рожден ден и си изкарах чудесно. Видяхме се, играхме федербал, приказвахме си, смяхме се, ядохме торта...

Всеки от присъствалите се сдоби с поредния подарък в стил "Пипи" или "Хобит". Ако случайно не знаете, на всеки свой рожден ден Пипи Дългото Чорапче раздава подаръци вместо да получава, а хобитите също имат навик да подаряват неща (т.нар. матоми) на своите празненства.
Тази година моите подаръци бяха стъкълцата, които намерих на Варненския плаж през май, специално подбрани и изрисувани с акрилни боички.

Също така, въпреки че бях помолила да не го правят, повечето от прекрасните ми приятели ми донесоха подаръци. Чудесни са, всичките до един!
Имам си сандали за ходене на далечни и близки пътешествия, флашка с музика за добро настроение, огледало в комбинация с хубав спомен, чудесни лилави обици и пръстен, зелена елфическа огърлица, шах, за да се опитам да си развия (логическото?) мислене, тетрадка с бели листа в комплект с цветни моливи, уред за обезкостяване на череши (полезно!), прекрасно станиолено цвете и, да не забравяме, един килограм страхотни бонбони! :)

И тортите, на които, уви!, нямам снимка! :( Бяха много вкусни, дори онази, която направих аз за десет минути сутринта преди събирането.

Догодина пак! И по-весело! И по-хубаво! И по-летящо!
Благодаря, че ви има, приятели! :)

Не забравяй!

Една действителна случка, която реших да опиша, защото е прекалено хубава, за да остане само в моите спомени :)

Извинявам се ако ви пречат малките буквички. Нещо не мога да се преборя с blogger - когато увелича картинката, тя се размазва :( Ако искате да видите реалния размер, можете да кликнете ето тук.
Също така се надявам да не ви затрудня с английския, не ми се превеждаше целия монолог...

Напоследък

.. съм заета. Не е ли това прекрасно?

Нали се сещате за онези моменти, в които си стоиш по цял ден вкъщи и се чудиш какво да правиш, после се ядосваш, че само си губиш времето, но изобщо не можеш да подхванеш нещо конкретно? Е, може би не се сещате, може би само аз имам такива дни :-P
Въпросът е, че откакто почна новият семестър, съм почти всеки ден навън, непрекъснато на лекции, в библиотеката, на работа или на път от едното място до другото. Изобщо не ми остава време да безделнича. И това е доста хубаво!

Активният живот се оказа много полезен за мен. Мисълта, че правя нещо със себе си и че това нещо е полезно, ме поддържа щастлива по един много различен отпреди начин. Това не са вече редицата емоционални избухвания, характеризирани с еуфория, изтощаване на позитивната енергия и бърз, жесток спад в настроението. Това е леко, спокойно съществуване, забелязване на малките детайли, които правят заобикалящия свят красив, позитивно гледане на нещата, чувството за цялост и пълнота без нужда от някой, който да те поддържа такава.

Харесва ми, че рисувам всеки ден. Бях забравила какво е то, този мой начин на изразяване, който някои наричат "изкуство".
Харесва ми, че не се притеснявам да измислям истории и да забавлявам хората около себе си със своите въображаеми "ами ако".
Харесва ми, че възвърнах положителното си отношение към работата, което беше спаднало по едно време.
Харесва ми, че научавам интересни неща в университета и че участвам активно в това, което се случва там.
Харесва ми, че въпреки цялата ми натоварена програма, пак имам време да правя интересни неща в свободното си време.
Харесва ми, че лека-полека започнах да се виждам с хора и да си възвръщам увереността в общуването.
Харесва ми чашата топъл шоколад в събота и неделя.
Харесвам се такава!

The ABC's of Genuine Happiness

Това е нещо, което си заслужава да се запази и да се поглежда от време на време :)

A ccept your reality

B e present. Be bold.

C reate something exciting.

D rink plenty of water. Dance.

E xercise daily. Eat fresh foods.

F eel your emotions. Face fear.

G o outside and observe nature. Give.

H ug often. Help others.

 I  gnite your passions.

J ump through your comfort zone.

K iss passionately. Keep looking forward.

L augh. Love. Learn to let go.

M editate daily. Make goals.

N ever give up what you want.

O wn a pet. Observe beauty.

P aint. Play an instrument.

Q uit a bad habit. Quiet your mind.

R ead. Relax. Reinvent yourself.

S mile. Sleep. Simplify.

T ake power naps. Talk wisely.

U nleash your strengths.

V ent. Visualize your dreams.

W alk. Write. Watch the sun set.

X erox your smiling face.

Y ell less. Yield to your thoughts.

Z ap negativity.

Искам да летя!

Вижте какви хубави неща съм писала през далечната 2007 година. Нали някой ден отново ще се чувствам по този начин?

Колко ли е лесно да летиш! Птиците го правят непрекъснато. А какво имат те? Купчина пера, крила и опашка. Е, и много леки кости. Аз също имам леки кости! Слабичка съм, дребничка... Освен това хората отдавна са открили, че перата не са най-важното при летенето. Вземете аеропланите или самолетите например: те нямат и грам перушина!

Колко искам да летя! Не, не със самолет. Това никакво летене не е, само носене насам-натам на чужд гръб. Искам да имам свои криле.

Понякога животът сам ми дава тези криле и аз летя, нося се из града и сякаш вятърът ме поема в прашната си прегръдка и ме притиска, и ме върти, и ме обгръща с вълнение и свобода. В такива дни очите ми блестят, а усмивката цъфти на лицето ми. В такива дни мечтата ми се сбъдва.

Друг път любовта ми дарява крилете, които животът ми отказва. Тогава небето е по-синьо и от най-синьото, а слънцето грее по-ярко и от най-яркото.

Обичам да летя! Обичам небето да е синьо и облаците да минават покрай мен, подкарвани от тласъците на вятъра. Обичам слънцето да ме гледа, по-близо отвсякога, по-ярко от когато и да било.

Having A Wonderful Time

 Песничка за добро настроение :)

 http://www.youtube.com/watch?v=GCtQmwJ1WAY

I'm so happy aha! happy and lucky me.

I just got my way, living everyday.

I dont worry, worrying, done with me.

Things that bother you never bother me.

Things that bother you never bother me,

I'm feel happy as pie, aha!

Living in the sunlight, loving in the moonlight,

Having a wonderful time.

Haven't got a lot, I don't need a lot.

Coffee's only a dime,

Living in the sunlight, loving in the moonlight,

Having a wonderful time.

Just take it from me, I'm just as free as any daughter.

I do what I like, just when I like, and how I love it!

I'm right here to stay, when I'm old and gray,

I'll be right in my prime,

Living in the sunlight, loving in the moonlight,

Having a wonderful time.

Close

Download Having A Wonderful Time (Living In The Sunlight, L from iTunes

Банско

Тръгвам след четири часа и не мога да спя. Всъщност не че не мога, умирам си за сън, обаче имам "малко" работа... Местя мебели и подреждам.

За който не знае, ще ходя на експедиция в Банско, организирана от университета. Ще се разхождаме из града, ще разпитваме бабите и дядовците за живота им, ще записваме приказки и песни и ще правим "репортаж" за всичко това. Аз, ако ми разреши преподавателят, ще си направя един собствен мини-проект, за който обаче нищо няма да ви кажа, за да не се разколебая предварително :)

От моя курс ще бъда само аз, другите или ги е домързяло, или просто нямат интерес (залагам на второто). И хем ми е много интересно това, което ще правим, хем ме е страх, че ще има прекалено много непознати, с които ще трябва да общувам. Дали ще успея да се справя?

Във всички случаи ще опитам! Та нали страховете съществуват, за да бъдат преодолявани? Ще си водя дневник и ако се окаже, че има нещо интересно в него, ще ви го препиша тук, за да се радвате или да плачете с мен ;)


Е, до скоро виждане, в най-добрия случай до 28ми :) Ще ми липсвате!

So far so great!

Ден пети. Имам си ветрило, слънчеви очила и шапка. Вярно, очилата изобщо не ги използвам, но останалите две са животоспасяващи. Тук е адски топло, но въпреки това подухва хубав ветрец. Това е едно от любимите ми неща, свързани с морето: независимо от жегата, винаги духа вятър! Заради разликите в температурата на водата и сушата, разбира се (това е едно от малкото неща, които знам за ветровете) :P

Квартирата ни е прекрасна - на последния етаж, със скосен таван, с малка тераска на покрива и вълшебна гледка на морето и околните къщи. Когато и да погледнеш, все ще видиш някое корабче да минава край брега, а в далечинта се вижда едно малко островче. Имам снимки, но ще ги пусна когато се върнем.

Между другото, забравила бях какво означава да си на почивка на морето. Дните са препълнени с неща за правене и места за ходене и просто е невъзможно да мързелуваш както у дома. Днес бяхме на караоке, вчера на вечерна разходка, утре сме на кино или на нощно къпане... Сутрините ходим на плаж, следобедите се забиваме в някоя от стаите на приказка или аниме, вечерите излизаме на рзходки.

И въпреки всички тези неща имам вече цели четири готови страници от комикса + още няколко скицирани. Нищо няма да публикувам, обаче, преди да успея да направя поне една пълна сцена - защото в момента подхващам едно, нарисувам две-три страници и после изведнъж ми е дорисува друго и правя още две-три страници със свсем различна част от сюжета.

В общи линии тук е страхотно и много ми харесва :)
Ще пиша пак :)
Поздрави!
Мел

Чао-чао, вкъщи!

... И здравей, Море! :)

Обещавам да се върна с много хубави спомени, тъмен тен и купища неща за разказване! :)

Напоследък

Цяла вечер кандидастване по обяви за работа. Това беше вчера. Днес вече имах едно интервю за детегледачка и ме харесаха :) Поне така мога да твърдя от начина, по който проведоха интервюто... Чакам да ми се обадят за другата седмица окончателно.

Утре пък имам две интервюта, едно за аниматор и едно за оператор в кол център. Само че не съм сигурна доколко ги искам тези неща и като не ми е сърцето в работата, дали няма да се проваля там.

А пък повече от всичко искам една друга работа, но оттам не са ми се обадили още. Стискайте ми палци! Ако не получа съобщение до 20-25ти, ще се захвана с друго, то се е видяло...

Учението също сменям, hopefully. Малко принудително, но от собствените ми мързели.

***

Както и да е :)
Днес бях цял ден навън и беше прекрасно!
Видях се с конче, щастливо, макар и копнеещо по морето.
Ходих пеш и просто... гледах. Всичко. Всички. С възхита колко цвят е останал все още в София.

Още... В Заимов има две нови детски площадки и те са прелестни, възхитителни!
Също там имаше и една майка, която поеше бебето си с бира, когато то заплачеше. Беше странно.
Едно момченце не можеше да реши къде иска да си пусне количката с дистанционно.
Друго пък плачеше на път за вкъщи, но ми се стори не-нормално да го спра и да го питам защо.
Имаше друг парк и бебенце в количка, в която греше слънце, а майката не се сещаше да му сложи сянка.
И друго бебенце, което го вдигаха във въздуха и то береше листа от дърветата и се смееше.
Едно послушно и внимателно улично куче, което нахраних.
Една книжка, която започнах да чета и ме очарова.
Много гълъбови пера.
И... споменах ли за щастливото конче? :)

Поздрави от мен!
И... търсете хубавото, моля ви!
Мел

Има някъде...

Има някъде един човек,
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.

Има някъде едно око –
от него топло ти става,
то те гледа с любов.

Има някъде един прозорец,
който щом погледнеш,
виждаш розов слон.

Часът и мястото на срещата са известни –
това е твоят град, до него има влак,
ще взема кучето, ще опаковам багажа,
ще се преселя там – в твоя град.

Не искам да виждам и да чувам никой,
който ще ми напомня за реалността.
Ще избягам без предупреждение,
ще мога да почувствам малко самота.

Ще се махна от София и гадния дъжд,
ще посрещна зората, слънчево небе,
светли улички, мирис на трева,
твоят град е така...
Ще се преместя там!

My Journey

И ето ме, най-после се преместих! Имам чувството, че прекарах часове над тази версия на блога, докато го накарам да изглежда така, както искам - но важното е, че успях!

GreatestJournal.com ще ми липсва, признавам. Там пишех от години и ми беше много скъпо място. Чувствах се като у дома си, един вид! За нещастие нещо му стана, повече не може да се използва за блог-пространство и от там казаха, че няма да го оправят :(

Тук е толкова различно! Все още не мога да го разбера докрай, има функции, които не мога да си включа и такива, които не знам как да изключа :P
Ето, например, виждала съм блогове с линкове към други блогове. При мен има само линкове към сайтове, без възможност (поне не съм я намерила) за още линкове под друга категория. Освен това искам полето ми за писане да е по-широко, защото това тук за нищо не става - ако напиша дълъг пост, ще го разплуе и ще има да се скроооооолва...
Както и да е, ако някой знае как да ми помогне за тези промени, с удоволствие ще го изслушам :) Аз самата правих някакви опити да вникна в загадката, наречена "html", но... е, да, не ставам много за тези неща :P

Това е засега! До скоро :)
Мира