Войната на костите

С децата учим за динозаврите. Днес им разказвах за "Войната на костите" и ето как я видяха те: 

Запознайте се с г-н Коуп (с мустаците)
и г-н Марш (с брадата).
Те били приятели-палеонтолози.

Един ден г-н Коуп намерил 

скелет на Еласмозавър. 

Понеже дотогава не бил виждал 

такъв динозавър, му сложил 

черепа върху опашката. 

Господин Марш му се присмял 

и Коуп много се обидил.

Така започнала Войната на костите.

Единият изпращал шпиони в лагера на другия
и се опитвал да му открадне откритията,
но и другият му отвръщал със същото.

Даже хората им се замервали с камъни,
когато копаели в близост едни до други.

Стигнали дотам да взривяват местата, на които копаели,
преди да си тръгнат от тях, за да не може другият
да ги доразкопае и да открие нещо още по-интересно.

Те дали на света много нови динозаври.

Господин Марш намерил 80 вида.

А господин Коуп намерил 56 вида.

Но до края на живота си така и не се сдобрили.

Сметобол

Идеята е взаимствана от Five Ways To Spice Up Your Teaching. Разгледайте ги - там има доста забавни неща :)

 Какво ви трябва:
- топка, направена от смачкана хартия (но можете да бъдете и по-креативни - в линка по-горе се похвалиха, че направили специална топка с личице);
- кошче за боклук, картонена кутия или нещо друго за целене с топката;
- въпросник по някой учебен предмет с определени точки за всеки правилен отговор;
- шапка / буркан / кутия, в която да се сложат въпросите.

Подготовка: 
Нарязвате въпросите, сгъвате ги и ги слагате в шапката.
Приготвяте си дъска за отбелязване на резултатите.
Разделяте участниците на отбори от по 3-4 души.
Поставяте коша на специално място в стаята и определяте откъде ще се "стреля".

Правила: 
Всеки отбор изпраща свой представител до шапката.
Той бърка в нея, изважда листче, прочита въпроса.
Ако успее да отговори, получава означения брой точки (по-малко ако отговорът е непълен, повече ако каже и допълнителна информация).
Ако не успее да отговори, връща листчето в шапката и стреля в коша.
При точно попадение печели 3 точки.
Връща се при съотборниците си.
Ред е на следващия отбор.

Бележки: 
Хубаво е точките за отговаряне на въпросите да са значително повече от тези за хвърлянето на топката. Така децата ще имат повече стимул да използват знанието, а не точността си.


Както виждате, при тази игра един и същи въпрос може да се "завърти" няколко пъти, преди да му отговорят. Така учениците ще имат шанс да си помислят по него, а и няколко души да се опитат един след друг.

Може да се играе и с "помощ от отбора". Това обаче може да накара участниците да разчитат изцяло на чуждата помощ и затова е хубаво да се използва в по-редки случаи. Всяка "помощ от отбора" е на цената на 5 точки.

Накрая, ако останат повечко неотговорени въпроси, може да се организира една "светкавична игра", в която въпросите се задават един по един на всички едновременно, като по-бързите ще си спечелят точки (като от водещия зависи дали това ще бъде пълния набор от точки или намалени по някакъв критерий).

________________________

Ето и въпросите, които аз компилирах по първите няколко теми от раздела "Жизнени процеси" по Човек и природа:
Таблица с въпроси
Отговори
________________________

Надявам се Сметобола да ви хареса и да го играете с удоволствие! :)

Писмо за родители

... но и за хора, които се занимават с деца, без самите те да са родители... 

• Не ме глези, аз знам, че не си длъжна да изпълняваш всяко мое желание.
• Не се бой да бъдеш строга с мен.
• Не ми давай да свиквам с лошите привички. Да отвиквам от тях ми е още по-трудно.
• Не карай да се чувствам така, сякаш моето мнение няма никакво значение. В такива моменти аз започвам да се държа още по-лошо. Ти трябва да знаеш това.
• Не ме поправяй в чуждо присъствие. Аз по-добре възприемам информацията, когато ми правиш забележката очи в очи.
• Не ме карай да се чувствам така, сякаш моите грешки са страшни престъпления.
• Не ме защитавай от последствията на моите грешки. Аз трябва да се науча да разбирам, че всяко действие има противодействие.
• Не обръщай внимания на моето дребно заяждане, понякога аз просто искам да си поговоря с теб.
• Не се разстройвай, когато ти казвам, че те мразя. Когато ти казвам, че те ненавиждам, аз ненавиждам твоята власт над мен.
• Не ми повтаряй всичко по сто пъти, иначе аз ще се правя на глух.
• Не ми давай прибързани обещания. Аз много се разстройвам, когато не ги изпълняваш.
• Не забравяй, че засега аз още не мога много ясно да ти обясня какво чувствам.
• Не искай от мен да съм искрен , когато се сърдиш. От страх аз мога случайно да те излъжа.
• Не бъди непостоянна, това много ме разваля.
• Не оставяй моите въпроси без отговор. Аз все едно ще потърся отговор, но на друго място.
• Не казвай, че страховете ми са маловажни. Те са много важни, съвсем не са дребни и за мен стават много по- страшни, когато ти не ги разбираш.
• Не се преструвай на перфектна и безгрешна. Аз се разстройвам, когато разбера, че не е така.
• Не мисли, че ако ми се извиниш, това ще е под твоето достойнство. Когато се извиниш, ако не си права, ти ме учиш и аз така да постъпвам.
• Не забравяй, че аз раста бързо. Ще ти се наложи да се пренагласяш много често.
• Не ми забранявай да експериментирам. Без това не мога да се развивам. Така че, моля те да направиш компромис.
• И последно – помни, че аз не мога да порасна щастлив човек, ако не ме обичат вкъщи много силно. 

P.S. Статията не е моя, но толкова пъти се препечата в Интернет пространството, че изобщо не мога да ѝ намеря оригинала. 

Литературни опити

В края на учебната година с децата решихме да направим няколко литературни опита. И понеже точно преди ваканцията на никой не му се занимаваше с повести и романи, логично беше да се хванем за по-кратките литературни форми. 

Научихме какво означава "панграма" и "акростих", а също така и "ха-ко"... аам, така де, "хайку". Сричките обаче са сложни неща и в крайна сметка ще ги дооправяме в трети клас. 

Ето ги и самите творения. Надявам се да ви харесат!

13 начина да се справим с проблемни ученици

Хубаво е от време на време да си припомням. Често се улавям виновна в забравяне на 3, 5, 8, 10, 11. И всеки път си повтарям 13.

Статията е преписана от тук.

1. Когато дадем на трудните си ученици малко отговорност и роля на лидери, имаме шанса да преобърнем негативната им самооценка в позитивна. Естествено този план може да се окаже нож с две остриета и е необходимо да го прилагаме плавно и на малки стъпки. Можем да започнем с нещо малко, като да помолим ученика да отнесе съобщение до учителската стая и ако се справи да го помолим за нещо по-значително и забележимо, като да помогне на друг ученик, който не се справя. (Бойнтън)  


2. Проявявайте интерес ежедневно. С трудните ученици много по-трудно се създава връзка и взаимно уважение. Като учител, трябва да направите всичко възможно учениците да се чувстват забелязани и оценени. Дори просто да поздравявате всяка сутрин проблемните си ученици и да ги питате нещо свързано със спорт или тяхно хоби, ще успеете да демонстрирате интерес и загриженост. (Бойнтън) 


3.  Не приемайте никоя постъпка на проблемен ученик лично. Агресията му/й не е насочена специално към вас, а е отражение на по-дълбок проблем, съществуващ у детето. Ако започнете да приемате нещата лично, само ще задълбочите негативното отношение помежду ви. (Бойнтън) 


4. Кажете на проблемните ученици, че разбирате как се чувстват. Да изразите разбиране към подбудите им не озачава, че подкрепяте действията им, но понякога децата имат нуждата да чуят, че чувствата им са истински, естествени, и нормални. 


5. Поддържайте темпото в час. Бавното преподаване или непланирани сегменти от часа дават възможност на всички ученици да загубят интерес, смисъл и концентрация, особено проблемните ученици. 


6. Освободете силата на подходящо високите очаквания. Въздействието на демонстрираните от вас високи очаквания към всички ученици е потвърдено от множество проучвания. Ако децата не получават чувство за предизвикателство, те губят интерес . (Бойнтън) Тук бих добавила от собствен опит, че за да имате право да изисквате много от тях, трябва да сте готови да им дадете много. Ако влизате неподготвени в час, закъснявате, свеждате уроците си до минимум усилия (като преписване на части от учебника, работа по някакво помагало тип „А сега упражнение 32... А сега упражнение 33...” или използвате стари материали, които и за вас не представляват никакъв интерес, а какво остава за учениците ви), то не можете да очаквате от тях да слушат, да спазват правила или просто да ви уважават като даденост. Много обичам цитата, че понякога учениците ни учат повече от това което сме, отколкото от това, което им преподаваме. 


7. Пазаренето не е опция. Свикнете с мисълта, че проблемните ученици са експерти в обещанията, пазаренето и манипулацията. Ако успеят да спазарят с вас отмяна на наказание, изгонване от час или обаждане на родителите, те просто ще повторят постъпката си в бъдеще с надеждата отново да ви спечелят с обещания. (Бойнтън) Аз бих добавила, че добрият учител не е задължително мек, приятен и отзивчив през цялото време. Ако искате да видите промяна в учениците си, имайте система от правила, които да налагате без изключения, за абсолютно всички и без да се поддавате на обещания тип „Госпожооо, само този път...” 


8. Подберете най-подходящото време, за да дисциплинирате. Ако изпуснете нервите си и започнете да крещите на ученик пред съучениците му, само ще предизвикате повече негативни чувства у него или нея, защото по този начин накърнявате авторитета на детето и го унижавате. Дори във вашите очи да не изглежда така, децата са много по-чувствителни от нас. Един разговор извън класната обстановка ще постигне много повече от всяка лекция, заплаха или обида в час. 


9. Уверете се, че детето разбира, че критикувате постъпката, а не него или нея. Не използвайте грешките на трудния ученик, за да го обявите за лош човек (или мързелив, глупав, несериозен и т.н.). Ако той или тя свикне да чува за себе си само негативни неща, това ще намали самооценката му/й и ще започне да се проявява още по-агресивно в часовете ви. (Бойнтън) 


10. Не питайте. Учителите често прибягват до разпит на проблемния ученик като форма на търсене на отговорност за поведението им в час. (Линсин) „Защо го направи? Защо пак си без домашна? Обясни ми защо, че не разбирам вече!  Колко пъти обяснявам...” Въпроси като тези не помагат на детето да види вината си, а го озлобяват. Сърдитите и унижени ученици рядко подобряват поведението си в час. 


11. Не спорете. Ако започнете да се карате с учениците си, автоматично получавате равни позиции с тях  в класната стая. А и губите уважението на децата, които бързо ще схванат, че положението се превръща във „вашата дума срещу тяхната.” (Линсин) Може би наистина най-трудното нещо за един учител е да се научи да контролира чувствата си в емоционални ситуации. Вместо да прибягвате до публичен спор, изведете разговора извън класната стая и не забравяйте да повторите пред всички очакванията си и евентуалните последици от неспазването на правилата. Учтивият учител е по-силен от разярения и невротизиран. 


12. Не хвалете без причина. Понякога мислим, че ако се държим по-мило с трудните си ученици и ги хвалим дори за най-минималните им постижения, ще ги накараме да ни харесват и слушат повече. Това обаче не помага, а кара ученикът да чувства, че не е на равни начала с останалите и лесно прозира манипулацията ни.  Вместо това, хвалете искрено и целенасочено при истински резултати, за да запазите у всичките си ученици чувството за справедливост и обективност. (Линсин) 


13. И накрая, не се отказвайте. Никога не е късно да успеете да се сближите с проблемен ученик, да му вдъхнете доверие, да го насърчите и да му покажете, че колкото и провинения да извършва, вие няма да се откажете от него като човек. Понякога всичко, от което тези деца имат нужда е разбиране, внимание и човешко отношение. 

Не е вярно, че няма смисъл. Това са деца и винаги има смисъл, колкото и да е излязла извън контрол ситуацията. Разбирам, че всичко това отнема усилия, нерви, енергия, но толкова много си струва, когато успеем. Разбирам също, че не винаги успяваме, но това не е причина да губим надежда и да ставаме озлобени и черногледи. Дори да се провалим двеста пъти, а да успеем веднъж, си струва. И това не са само думи. Кой друг, ако не ние, има толкова пряк контакт с тези деца и толкова потенциал да преобърне преживяванията им в час? Професията ни е прекрасна, а във всеки проблемен ученик се крие малко човече, което иска да бъде чуто и разбрано.

Първият учебен ден

И така, започна се. Новото място, новата работа, новите деца и новите възможности. Новата учебна година.

Първият учебен ден предизвика у мен няколко размишления за децата и тяхното място на празника. Как уж всичко е за тях, но в същото време се правят неща, които нито са им интересни, нито приятни.

Че на кое дете би му било интересно да слуша речи на възрастни, предназначени да изтъкнат кой какво е свършил и колко се гордее с това, че е част от училището?
На кое дете би му било приятно да стои на едно място в продължение на цял час (най-малко) без да може да се разхожда, да си говори с приятелите и да се забавлява?
На кое дете би му било интересно да стои и да гледа как всяка трета дума е за първолаците, сякаш те са най-важните хора на света? (нищо против първолаците, но къде останаха приветствията за всички останали?)
На кое дете би му било приятно отвсякъде да му шъткат и да го държат под строй, все едно е в казармата?

Ох, знам, намеренията на възрастните са добри - да предизвикат у децата уважение към празника, да придадат важност на училището и на това, че то започва отново, да накарат децата да се гордеят с това, което са направили за тях...

Обаче на практика това, което се получава, е един безкрайно скучен час, прекаран в слушане на Големи Речи и Големи Приветствия и Големи Неща, които всъщност твърде малко те засягат.

На мен ми харесва как Дъмбълдор приветства учениците в Хогуортс:

Албус Дъмбълдор бе станал на крака. Отправи сияйна усмивка към учениците с широко разтворени обятия, сякаш нищо не би могло да му направи по-голямо удоволствие от това да види присъстващите тук.

— Добре дошли! — каза. — Добре дошли за една нова година в „Хогуортс“! Преди да започнем да се храним, бих искал да кажа няколко думи. Ето кои са те: Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря! 

И пак си седна. Всички заръкопляскаха и се развикаха одобрително. 

Педагогическа практика - част 1

Когато учиш Начална педагогика в СУ, последният семестър е отделен специално за практика. Всички студенти се пръскат по базовите училища, прикрепят ги към определена паралелка и тяхната задача е да наблюдават и изнасят уроци в съответния клас. Накрая в класа идва преподавател от университета и наблюдава урок, изнесен от студента. Оценката от този изпит е една от най-важните през целия курс.

След като ви изясних това, нека ви разкажа за моята педагогическа практика и урока, който изнесох.

Първият ми ден беше странен. Името на учителката, при която щях да практикувам, беше с турско звучене и предишния ден, когато ни инструктираха, не бях успяла да го чуя достатъчно добре. Разбира се, когато отидох в училището и попитах за нея, се оказа, че съм го запомнила погрешно и едва не потънах в земята от срам. Добре, че портиерът на училището беше разбран и кротко ме поправи, насочвайки ме към класната й стая.

Оказа се, че Гюнел Ахмед е една много красива млада дама със слънчева усмивка и огромна любов към децата. Още от първия час, в който наблюдавах нейните уроци, останах със зяпнала уста - не бях предполагала, че може да има толкова страхотна учителка. В годините си в университета съм наблюдавала доста уроци при много учители, но никой от тях не ми се е струвал толкова... правилен. Всяка дума премерена, всеки жест и промяна на тона с ясна цел, всички действия насочени към добруването на децата. Това, което най-много ме впечатли, е че тя всеки път обясняваше на децата причината за своите забележки - така, че на тях да им стане ясно защо е повишила тон или е била разочарована.

Нямаше "Тихо! Не вдигайте шум! Всички трябва да мълчат!" - имаше спокойното "Деца, шумни сте, а шумът ме напряга. Притеснявам се, че така няма да разберете урока."
Нямаше "Защо не внимаваш? Всички трябва да внимават! Ако не внимаваш, ще получиш забележка!" - имаше "Като не внимаваш, пропускаш нещо важно, което правим и това ще ти попречи да научиш нещо важно и интересно."
Нямаше "Седнете по един на чин! Веднага!" - имаше "Аз не го правя, за да ви разделям, а за да ви е приятно и удобно."

Нямаше "Тихо! Слушайте Иван! Слушайте, ви казвам!", имаше "Иван е положил много усилия да се подготви, хубаво е да го уважим като го изслушаме."

И така нататък, и така нататък. Искам да си представите един спокоен, овладян тон, с който показва на децата, че не им е надзирател, а приятел, който искрено иска да успеят и да се справят добре.

Искам да стана като нея, когато порасна ;)

Сега, понеже времето ми за писане днес свърши, а и текстът стана доста дълъг, ще публикувам написаното така, както е. По-нататък ще опиша по-подробно страхотния 1"б" клас и уроците, които изнесох пред тях.

Колекция от изписани дъски

За който не знае - Мел започна работа като учителка по английски език на дечица от втори до четвърти клас и е адски щастлива от това. Някой друг път ще ви разкажа по-подробно за цялото изживяване, сега ще ви позволя само да надникнете в някои от часовете ми, минути преди дъската да бъде изтрита:

Преписвачи

- Ти имаш ли пищови?
- Не, не ми трябват. Имам си четворка. Защо?
- 'Щото тя казА, че ще изпитва всички двойки за поправка.
- Ти двойка ли имаш?
- Ъхъ.
- Ама как така, не си ли преписвАл?! 

 Аз... не преписвам на изпити. Така де, поне откакто съм в университета. Предпочитам или да си знам материала, или да не се явявам, докато не го науча. Веднъж си позволих да получа тройка по милост и този факт все още ме човърка отвътре. Не беше приятно.

Едно време, разбира се, не беше така. В училище най-нормалното и разпространено нещо е да преписваш. Дори отличните ученици си имат някой предмет, който не им харесва особено и по който си казват, че не е необходимо да се учи - нали могат да си направят "пищовче".  В училище е яко да си мислиш, че си надхитрил учителите. Че за какви се мислят те? Само да ти пълнят главата с безполезни факти и да те мъчат с тестове, вместо да те оставят да се занимаваш с далеч по-Интересни и Важни дейности.

И изобщо не ти хрумва, че така ти не прецакваш Системата, а себе си.

Преди и сега

Едно време, когато даскалите са били уважавани и ценени, а хората - може би по-мъдри, макар да не са имали съвременните знания, в един дом е било истинска чест да гостува учител. Сядали на масата, черпели го с домашни ястия, а той им е разказвал какво се случва с детето им, в какво е добро и с какво трябва повече да се постарае. От своя страна учителят е разбирал как е семейството, имат ли някакви затруднения или несгоди, които да попречат на детето в учението, и се е опитвал да се нагоди в ситуацията, за да не изисква твърде много в неподходящ момент.
Слушала съм (макар да не помня от кого) как се случвало по цели дни класните да обикалят домовете на учениците си и на всяко семейство да обърнат персонално внимание. Слушала съм също така с каква радост и почтителност са посрещали хората своите даскали, как са се опитвали да ги впечатлят и с каква омая са ги слушали. Тях, източниците на Знание.

А днес?

- Леле, колко я мразя тая! Днеска нещо тръгна да се заяжда с мене и вика - ще се обадя на майка ти! Аз викам - обадете се. И тя - к'во мислиш? - взе телефона и се обади.
- Леле, тая е луда!
- Да бе, и не се обажда, 'начи, ами само клипва. И така - клипва веднъж, два пъти, три пъти, докато най-после не й се обадят. И чуваме ние - здравейте, аз тука се опитвам да науча дъщеря ви на български език и литература... Всички се смеем, а тя - ето, чувате ли как ми се подиграват!
- И после к'во?
- Ами, вика - аз тука да говоря с вас, може да дойда да се видим. Смях, разбираш ли!
- Да бе, представяш ли си утре идва и звъни на звънеца, и после - ти, вашите и класната на вечеря.
- Да бе, все едно майка ми си няма друга работа! Как може тая да я притеснява по никое време?! Искам да се махна, разбираш ли? Още утре си подавам молбата.
- Каква молба?
- За напускане. Може да отида в друго училище. Тая ше ме подлуди, казвам ти!