Книги! Книги! Книги!

Имам нова (стара) мания и това са книгите. По-скоро, книгокупуването. А най-вече, книгокупуването на старо. Това са най-скорошните ми придобивки - пресни-пресни, от последните три дни.

 "Метро 2033" е книга, която ми дадоха да чета преди време и много харесах. Не е само заради очарователната (по свой си начин) постапокалиптична картина, която разкрива, или всичките мрачни приключения, които преживява главният герой. Най-вече ме грабна начинът, по който авторът те въвежда в света си: хем лека-полека, хем решително, внезапно; ту чрез случайна дума, която извиква асоциация, ту чрез действие или разказ на някой от героите. Тази книга е пълна с разкази: този е чул едно, онзи друго, на трети някакъв пътник му разказал трето... И чрез пътуването на главния герой лека-полека разбираш за нещо, че е вярно, за друго, че не е, а за трето - че съвсем не може да бъде определено с тези две категории. Радвам се, че си купих тази книга, защото когато успея да забравя какво се е случило, ще ми бъде много интересно да я преоткрия.

"Марсиански хроники" е препоръчана книга, макар да не помня от кого. За три дни четене на пресекулки я преполових. Има и много интересни, и някои клиширани неща. Това, което ми харесва у нея, е че разкрива един особен (американски) начин на мислене. Силно са засегнати темите за замърсяването, за упадъка на хората, пренаселването на Земята и като цяло паниката, характерна за природозащитници навсякъде по света.

Дотук свършва фантастиката в скорошните ми книгопокупки и започва детската вълна.

"Патиланско царство" е обичана книга от детството ми, с която някога глупаво се разделих. Момчето, което харесвах в трети клас, си беше дошло за лятото (то живееше в друг град) и аз му дадох "Патиланско царство", за да я прочете и да имаме за какво да си говорим. Не помня дали сме я обсъждали, но със сигурност знам, че наесен той отнесе книгата със себе си. След много години яд, че съм била толкова глупава, се сдобих отново с любимата книжка :-)

худ. Елиана Търновска

Никога не съм имала или чела "Приключенията на Саламури", но всяка книга, която започва с "Веднъж престолонаследникът на могъщата държава Колкотонокътче сънува странен сън..." заслужава да влезе в библиотеката ми :-) Надявам се скоро да имам възможност да я прочета, защото ми изглежда много интересна! Илюстрациите (от Елиана Търновска) също си струват разглеждането.

За "Градинката на Дядо Благо" мога да кажа само хубави неща. Гатанки, приказки, скороговорки и стихотворения на едно място, гарнирани с приятни за окото детски илюстрации. Какво повече му трябва на човек?

"Пук и Чук" е още една много любима книга, изгубена в детството ми. Разказва се за две човечета, които живеят в устата на едно дете, дълбаят дупки в зъбите му и се хранят със сладки неща. Лошо става обаче, когато детето посяга към четката за зъби, а по-късно отива на зъболекар. Сега като разлиствам страниците, усещам как все още знам веселата песничка за сладкишите:
Хей, ура, ура, ура!
Веселите Пук и Чук
пеят и танцуват тук
във зъбите на Антон.
Той не може без бонбон
и ни храни в шоколад,
сладки кифли с мармалад.

худ. Тодор Цонев

"Четиримата художници и вятърът", "Кошница за пикник" и "Разкази"-те на Елин Пелин влязоха в библиотеката ми основно заради прекрасните си илюстрации. Толкова цвят и креативност има в тях!

худ. Стоимен Стоилов

  (тук, ако можех, щях да изнеса дълга-предълга лекция за илюстраторите на старите книги и за тези днес - как се различават и колко щеше да е по-добър светът ако книгоиздаването в болшинството си не беше бизнес, занимаващ се с по възможност най-евтиния начин да предоставиш на публиката посредственост. но няма да изнеса такава лекция, първо защото нямам нужните познания и второ, защото тази публикация не е за това)
 

неизвестни (за мен) немски
художници

  Що се отнася до тази странна книга на (предполагам) немски, тя също се озова у мен заради вълшебните си илюстрации. Интересното при нея е това, че малко напомня за кутийка с "всякаквовкусови бобчета": в нея има картинки в най-различни стилове, приказки, които изглеждат източни, такива, които са по-скоро европейски, а някои приличат на научнопопулярни статии, придружени с илюстрации в кутийки, обозначени с надписи.

И какво остана от купчината? "Малкият Мук", който никога не съм чела и исках да имам, "The Hobbit", която се оказа много тънко, но пълно и красиво издание, и "Турски приказки", които ми станаха интересни чисто и просто с факта, че съм ги чела какви ли не по народност, освен такива.

Някой ден ще имам голяма, сглобена от мен самата, библиотека, в която ще сложа всички тези книги, а и много, много повече!