Игра на думи: Котка

И ето че дойде време за най-общирната тема от Играта на думи.  По  нея мога да пиша с часове, и пак няма да съм изчерпала всичко. Затова тук ще спомена само най-ранните ми преживявания, свързани с котките - първите котки на моя живот.

 ~ ~ ~ 

Когато съм била малка, сме имали много котки - повече от десет. Щъкали са навсякъде из двора, раждали са нови и нови котенца и са се разселвали из махалата. Някои са оставали у нас.

След това нещо се случило и изведнъж сме престанали да имаме котки. Не са ми казвали причината; а може да са ми я казали и да съм я забравила. Помня само една история - за котката, която със зъби и нокти (буквално) опазила своето последно коте и го скрила и от хора, и от животни, докато то не пораснало. Когато майка ми го намерила, го кръстила Живко.

Но аз Живко не помня. Помня моята първа котка. Казваше се Алиса и ми я бяха подарили едни приятели на семейството. Беше малка, черно-бяла, с големи зелени учудени очи. Много я обичах. Тя беше първото същество, при което наблюдавах отблизо чудото на живота. Грижих се почти самичка за няколко поколения нейни котенца.

След нея имахме две котки - рижата Джери и сиво-белия Нанси. Както може би си личи по имената им, първоначално мислехме, че са от противоположния пол - чак докато Нанси не тръгна да изнася серенади, а Джери не роди три котета. Изобщо, никога не съм била особено добра в определянето на котешкия пол.

Имаше я и Калина. Тя беше на чичо ми. Черно-бяла, страхлива, но в сщото време много нахална. Много обичах да я дразня като й подавах месо, но така, че да не може да го стигне. Беше много забавно чак до момента, в който тя скочи и си заби ноктите в ръката, в която държах примамката.

Като стана дума, на дясната си ръка имам няколко белега от котешки нокти и зъби. Те са ми от много отдавна, някъде около втори или трети клас. С една учителка и други деца седяхме в някакво кафене на Захарна фабрика в София и чакахме автобус за Божурище. Аз си намерих котка, присламчих се към нея, сложих си я в скута и започнах да я галя. Беше доста кротка. После изведнъж някой каза "Автобусът! Автобусът! Бързо, ще го изпуснем!", аз тръгнах да свалям котката от коленете си, стреснах я и... да, можете да си представите останалото.

Обаче аз много обичам котки. Котките са най-лесните за гледане животни. Самостоятелни, горди, но не прекалено. Използвачи. Егоисти. Знаят какво искат и си го преследват. Освен това виждат духове и гонят Невидимите хора :) 

 ~ ~ ~

Котешки истории

Напоследък ми правят впечатление номерцата, които се е научила да прави котката ми. Хем са си типично котешко-егоистични, хем досега не помня да се е държала толкова хитро.

• Да започнем с нещо съвсем обичайно за една котка.

Котката иска храна. Храната е на масата. Котката скача на стола и оттам директно към храната. Естествено, ако Човекът е в стаята, животното бива навикано и свалено незабавно на земята. Затова то решава да подходи по друг начин. Качва се на стола и изчаква известно време, преструвайки се, че просто си почива. По някое време, гледайки Човека, слага лапичка на масата и следи за реакция. Ако той погледне Котката рязко, тя веднага сваля лапата и продължава да се преструва на незаинтересована. Дори започва да се ближе. Малко по-късно отново повтаря процедурата, отново и отново, докато Човекът се окаже достатъчно разсеян, за да може тя да си открадне храна.

• Друг пример, този път отнасящ се за моята котка.

Прибирам се вкъщи, сядам на креслото на компютъра и си пускам филм. Котката се опитва да се настани някъде по фотьойла, но така, че на мен да не ми е удобно. Естествено, бива изкъшкана веднага да ляга някъде другаде, сега не ми е до нея. Тя мяучи известно време, за да види дали няма да се смиля над нея и когато вижда, че няма такъв шанс, се оттегля някъде към коридора.
Аз си гледам филм. Чувам странни звуци. Нещо се влачи по земята, нещо се бута. Котката беснее - така де, играе си. Кой знае какво е съборила този път! Скачам от креслото и се запътвам към източника на шума, като по пътя се разминавам с пакостливката и й се заканвам. В коридора обаче няма нищо страшно, нищо не изглежда разместено или счупено.
Когато се връщам обаче, Котката се е настанила по царски върху фотьойла. Глупави хора, мисли си тя. Глупави, съгласявам се аз.

• И още един пример, от съвсем скоро.

Сутрин. Рано. Нямам намерение да ставам още известно време. Котката обаче е гладна. Известно време тя се навърта около мен, влиза под завивките, привлича внимание. Имяуква разпокъсано, проверява дали няма да реагирам по Правилния начин (т.е. като й дам храна). Аз обаче стискам очите и се правя, че не я забелязвам.
Тогава тя се приближава до балконската врата и започва да настоява с непрекъснато мяукане. Това обикновено е знак, че смята в най-скоро време да се (с извинение) изака и ако не я пусна навън, ще го направи... някъде. Където тя реши. И после аз ще трябва да го намеря, в ЛАРП дрехите си например, или върху някое легло. Абе, неприятна история, гледам да не се случва. Затова ставам набързо, отварям й вратата и тя се изнася на балкона. Отдъхвам се и пак си лягам.
След около половин час вече съм будна, облечена и се занимавам с нещо из къщи. Изведнъж от стълбището се чува едно мяукане... но много особено мяукане. Всички, които имат дворни котки, вероятно са го чували в някой момент от общото си съжителство с тези интересни животни. Това е мяукането на котка, която има нещо между зъбите и иска да го покаже, но без да го изпуска от уста.
Оказва се мишка.
Котката не получила храна, излязла навън и сама си хванала. После ми я донесла, сякаш да ми каже "Виждаш ли, мога да се справям и сама!"
Или пък "Виждаш ли, това ще ти се случи следващия път, когато не ме нахраниш!"
И двата варианта са възможни, когато става въпрос за котка.

Зловещи същества са това, котките.
Ама пухкави.
Как да не ги обичаш?

Подарявам

Мисля, че е време да се разделя с тези сладурковци. Майка им само им съска, а котешката храна е скъпа за цели четири котки :(
Някой да ги иска? Или поне едно...

Охлюви

Обявявам седмицата на охлювите :) От днес в продължение на седем дни ще пускам тук снимки и рисунки на охлюви! По две на ден!
Защо ли? Реших, че ще бъде забавно. Ако ми хареса, ще продължа с някое друго животно другата седмица. Някакви предложения?

Понеделник: 

 Вторник:

 

...or maybe they can save themselves?

 

Сряда:

 

Четвъртък:

Петък:

Събота и Неделя:

(: време за моите охлювски творения :)

 Анимацийка

Още една анимацийка

Много танцуващи охлюви 

Малко комиксче

Хартиен охлюв

Охлювска картичка

Бонус - стихотворение

има и още, но те не са особено хубави, затова няма да ги пускам

Какво ще кажете за охлювската ми седмица?

Сгушено

Преместих се в старата ми стая. Реших, че ще прекарам поне зимата в нея, сгушена в старите спомени и вещи. Направих си легло от някакъв голям стар дюшек - направо на пода, заобиколена от висящи звънчета, кукли, шарени плакати и познати неща. Книгите ми са наблизо, а земята отново е затрупана с всичко, което творя.

(Котката) Шу вече живее при мен. Баща ми преодоля нежеланието си да я вижда, пък и тя успя да се ориентира в обстановката и умело да го избягва. Прекарва си дните в мъркане на някой фотьойл или в скута ми, а когато мама пуска кучето вътре, се крие и съска. Много обича да дразни Катя. Показва се на прозореца и я гледа победоносно: "Виж, аз съм вътре при хората, а ти на балкона! Ха-ха, да ти е гадно!"

Аз пък си мисля за разни стари познати. Чета нещата, които сме си писали преди толкова години и ми става едно топло отвътре. Искам пак да бъда част от нещо толкова хубаво! Да не мисля за проблеми, да бъда винаги оптимистична, да помагам на хората и да се усмихвам повече... Искам си пак пикниците в парка, разходките с колелета, приключенията покрай Реката, триметровите хобити...

Днес ме обвиниха, че се държа като дете. Чудя се защо това да е толкова лошо...

Есен

Ден четвърти от втори курс. Почивам си. Навън е мрачно и вали на пресекулки. Днес трябваше да имам английски, но реших да си остана вкъщи, тук е топло и приятно, пък и разни хора ми пишат в Скайп, а с тях не съм се чувала от векове.

Малък Мяу се сдоби с дузина прякори и вариации на името си. Казва се Щъки, знаете. Само че понякога го викам с Щък, друг път с Щъко, Щъканди, Щъколини, Щъкчо, Щъкалчо, Щъкльо, Щъкав, Щъкунди и т.н. Той вече тича и скача, бие се и се катери по всичко, което му е достъпно. С майка си непрекъснато си правят засади из коридора, а любимото му място е под шкафа за обувки. Там дългата лапа на закона не може да го стигне. Аз обаче успявам.

Снощи за пръв път изпитах усещането за есен. Вървях си по улицата след най-дългия ден от седмицата и си мислех... не помня какво. И тогава започна да духа вятър, но не беше смразяващ, а някакси приятно студен. И я усетих, не заради листата, не заради вятъра или нещо друго видимо, а просто заради нея самата.

Та, да. Есен е :) И идва Хелоуийн. Искате ли да го прекарате с мен? Ще има тиква, и страшни филми, и камина, и костюми.

Малък Мяу

 Малкият бебо на (котката) Шу вече се разхожда. Пълзи и залита, а пък когато се опита да вдигне главичка или да погледне нанякъде, пада. Обаче непрекъснато щъка и изследва стаята. Оттук идва и името, което му дадох - Щъкалник, накратко Щъки :) Не е ли супер подходящо?

Очичките му са някакви тъмни, или поне такива изглеждат, когато ме погледне. Блестят. Ако се вгледаш, са сини, обаче иначе приличат на малки черни мъниста. Очите на майка му никога не са били такива, винаги са били зелени. Значи, ясно е на кого се се метнал... 

 
Много е мълчалив, през по-голямата част от времето само седи и гледа любопитно. Когато обаче се присети за мама или се стресне от нещо, писука много тъничко, все едно го е страх да нададе глас. Мърка единствено когато суче. Не обича да е нависоко. Търси топлина и се сгушва при всеки удобен случай, включително когато бива разнасян насам-натам. Катери се по всичко, което се изпречи на пътя му, най-често по хората.

Edit: А пък снощи, когато седях в котешката стая и си разглеждах някакви неща, ги видях как си играят - Шу и Щъки :) Тя го обикаляше и го тупваше с лапа, а после го ближеше (все едно да му каже "извинявай, дечко!"), а той се клатушкаше тромаво и се опитваше да й захапе опашката! За пръв път виждам такова малко коте да си играе! :)

Everybody Wants to Be A Cat!

Какво повече да кажа по въпроса? Страхотно е да си малко коте - всичко ти е позволено и можеш да си играеш по цял ден! :)

Неща

.
Поставих си брояч на посещения под блога, както ме беше посъветвал някой в предишния ми блог :) Нещото обаче не брои посещения от едно IP на ден, а кликове. Аз само си накликах пет-шест пъти днес :P Значи броячът не е особено обективно средство за проверка на посещенията на блога ми... но май така или иначе съм се примирила с това, че малко хора го четат.

Днес рових из списъци за бебешки имена. Спокойно, не е за това, което си мислите :-D Става дума за ЛАРП героини. Намерих много интересни неща, но съвсем не знаех, че "Фредерик" е женско име... о.О Както и че някой някъде (не в източните страни) си кръщава децата "Бо", "Фо" или нещо от сорта. Мисля пак да започна да си списвам тетрадката с любимите имена... ако я намеря, разбира се!

Преди няколко дни пак бях на коткоспасителна мисия. Една от котките ми се беше качила на тавана и мяукаше сърцераздирателно да я пусна долу. "Оо, сама си си виновна - казах си, - ще те сваля като имам повече време!" Само че я забравих (виновна, виновна!) и чак на следващия ден бях събудена от още по-умолителните мяукания. Станах веднага, качих се на тавана както си бях по пижама и отворих балконската врата, за да може котката да си влезе и да слезе по стълбите (незнайно как тя се беше озовала на таванския балкон, докато вратите бяха затворени!). САМО ЧЕ в отчаянието си тя беше скочила на долния етаж, където живеят наемателите ни (всички на работа по това време). Нямаше как да я измъкна оттам. Еднственото, което ми оставаше, бе да й дам някаква храна, за да не умре от глад докато някой дойде и й отвори. Което и направих - взех една паничка, напълних я с манджа и вода (разредена манджа, де), сложих я в пликче и с канап спуснах пликчето от тавана на втория етаж :P Много съм изобретателна що се отнася до котките ми! :)
Колкото до потърпевшата в цялата тази история - тя вече си е наред, свободна и щастлива, и повече никога няма да се качва на тавана :-D

Със Сев си направихме тайна пощенска кутия като в "Малки жени" :) Тя е с една от моите тетрадки-с-кожени-подвързии-и-листове-от-амбалажна-хартия и ролята много й отива. В този ред на мисли - купих си най-страхотния туш цвят сепия и ще пиша с него отсега нататък! :)

Освен това много рисувам, и то на определена тема - изгубените деца. Това е едно мое хрумване, което не трябваше да бъде повече от една рисунка, максимум две. Но сега стана много по-мащабно, отколкото го мислех в началото.
А историята всъщност е за две деца - братче и сестриче, които са попаднали на необитаем остров и трябва да се оправят самички там. Харесва ми да си представям различни моменти от тяхното ежедневие на острова; а последната рисунка, която ще направя за тях, е с кораба, който идва да ги вземе и прибере вкъщи :)

Оо, да, за малко да забравя - баща ми ми купи кола! :) Рено Клио на старо, запазено, черно, много сладко! :) Има си автоматични прозорци и дистанционно за отключване на вратите. А номерът му е 0142 - питейте уважаемия Дъглас Адамс какво значи това ;)


Засега това е всичко :) Ще се видим след ЛАРП-а в събота :)
Поздрави!
Мира

Второ преинсталиране на Уиндоус за няколко месеца...

... и да видим този път какви вируси ще навъдя. Днес съм рестартирала най-малко 20 пъти за всички инсталирани програми, add-on-и и разширения!

Иначе последните дни си седя вкъщи и се развличам с малко рисуване, малко къщна работа и много мързел :) Майка ми и брат ми са вече трети ден в Бургас - свирят на конкурс и са взели първите награди. Не е учудващо, всъщност :) Само аз напоследък съм черната овчица, която нищо значително не върши.

Е, не е точно така, де! Напоследък анимацията доста ме занимава и си играя да си създавам малки движещи се картинки, колкото да навляза в материята. Засега използвам само Photoshop и ImageReady, защото нямам представа как да работя на Флаш, а четенето на туториъли ме уморява неимоверно (пък и нищо не разбирам). За да се науча на нова програма ми трябва човек, който да ми покаже основите, иначе съм безпомощна.

О, за малко да забравя - имаме си нови кученца! Невероятни сладури, трички. Две момченца и едно момиченце. Още не са се разщъкали, а когато това стане, ще ги раздавам. Та, ако имате интерес, ще пусна и снимки :) Другите две вече пораснали кучета (Момченце и Момиченце са им имената) стоят на стража в предния двор и са много очарователни.


Това е за момента, колкото да обявя, че съм жива и ритам :)
Мира