Паяжини

Блогът ми отново потъна в паяжини и забвение. Единствената причина да не се чувствам твърде гузна от това е, че надали има много хора, които го четат изобщо. За тези трима-четирима души, които все пак го правят - извинявайте, пак ще дойдат времена на по-интензивно писане. Напоследък просто не ми се получава.

Разглеждам си започнатите статии (Blogger има тази функция - нещата, които не довършваш, се трупат като "чернови" до момента, в който най-накрая не решиш да ги публикуваш или изтриеш). Имам около десет. Тъжното е, че от всяка от темите би станало доста приятно четиво, ако не се разсейвах преди да ги довърша.

Дългите текстове се считат от повечето хора за отживелица. Те стават все по-трудни за писане във времената, в които едно чат-съобщение или един пост във фейсбуук са толкова лесни, достъпни и неизискващи кой знае колко съсредоточаване. Ето на, докато пиша тази публикация, аз в същото време слушам музика, чатя си с трима души и мисля как ще си взема изпита по предучилищна предагогика утре. Е, как да се концентрираш в писането и да не забравиш докъде си стигнал или какво си искал да кажеш?

--
Вижте, ако отговорите на тази публикация с някоя интересна думичка, ще се постарая да измисля нещо по темата - тъкмо съм започнала да се активизирам по тази линия.

Честит Рожден Ден, Пътешествие!

Днес се навършват четири години, откакто започнах да пиша тук. Бяха... променливи четири години. Понякога пишех весели неща, друг път тъжни, трети път - дълбокомислено-безмислени. Често с месеци не се вясвах, а после наваксвах с по няколко текстове наведнъж. Прилагах доста творчество и картинки - смятам последните за много важни в един блог, иначе далеч не е толкова интересен за разглеждане! :)

Надявам се да сте попътували сред дните ми и да ви е било интересно! 

Хм, горното май прозвуча като сбогуване. Спокойно, не е! :) Ще продължавам да пиша, на също толкова нередовни интервали като досега, и ще се радвам на някой-друг коментар от време на време - колкото да знам, че не сте ме забравили.

По случай празника блогът е с обновен външен вид. Харесвам синьото, някак безметежно-приятно е. Освен това какво по-подходящо от облаци за вятърничевите ми "пътешествия"? Само за шрифтовете не съм сигурна, нещо са ми малко разпиляни. Ще ги оправям в движение!

P. S.

А ето така (горе-долу) изглеждаше
старото оформление на блога.

В старите времена...

Днес намерих архивите на стария си блог. Не можете да си представите каква радост изпитах! При последното изгаряне на харддиска мислех, че съм загубила всичко, което си е струвало да се пази - дълго и упорито търсех някакъв backup, но така и не намерих. Макар и много натъжена, бях се примирила с изгубването на всички тези прекрасни спомени...

До днес!

Кой да знае, че ровенето из чекмеджета, неотваряни с години, ще бъде толкова полезно? Не само че намерих купища стари снимки, много логове от разговори с приятели, всичките си разработки за университета и доста безполезни, но безспорно навяващи носталгия файлове, но успях да изровя и гореспоменатите архиви!

*щастлив Мел*

Припомних си колко много приятели имам, с които не съм се виждала отдавна, а които много обичам. Тогава, в далечните 2005-2008, те всичките са четяли и коментирали блога ми, изпъвайки ме с топли чувства и оптимизъм. Сега, макар и в някои отношения да съм все такава, каквато бях преди, май съм загубила някои от онези здрави връзки. Вече не прекарвам толкова време с чаша чай в ръка, седнала на някой килим и заобиколена от свещи и миризливи пръчици. Не се и разхождам вече ей-така, не се щурам из непознати и вълнуващи места без да имам нещо да правя там. Не си въобразявам чудни неща, нито измислям приказки за щяло и нещяло. Не пиша стихчета. Не разпръсквам боите си по цялата стая, за да нарисувам една единствена рисунка.

Липсват ми тези неща. И чаените партита, те най-много.
Приятели, ще ме поканите ли на чай?

Неща

.
Поставих си брояч на посещения под блога, както ме беше посъветвал някой в предишния ми блог :) Нещото обаче не брои посещения от едно IP на ден, а кликове. Аз само си накликах пет-шест пъти днес :P Значи броячът не е особено обективно средство за проверка на посещенията на блога ми... но май така или иначе съм се примирила с това, че малко хора го четат.

Днес рових из списъци за бебешки имена. Спокойно, не е за това, което си мислите :-D Става дума за ЛАРП героини. Намерих много интересни неща, но съвсем не знаех, че "Фредерик" е женско име... о.О Както и че някой някъде (не в източните страни) си кръщава децата "Бо", "Фо" или нещо от сорта. Мисля пак да започна да си списвам тетрадката с любимите имена... ако я намеря, разбира се!

Преди няколко дни пак бях на коткоспасителна мисия. Една от котките ми се беше качила на тавана и мяукаше сърцераздирателно да я пусна долу. "Оо, сама си си виновна - казах си, - ще те сваля като имам повече време!" Само че я забравих (виновна, виновна!) и чак на следващия ден бях събудена от още по-умолителните мяукания. Станах веднага, качих се на тавана както си бях по пижама и отворих балконската врата, за да може котката да си влезе и да слезе по стълбите (незнайно как тя се беше озовала на таванския балкон, докато вратите бяха затворени!). САМО ЧЕ в отчаянието си тя беше скочила на долния етаж, където живеят наемателите ни (всички на работа по това време). Нямаше как да я измъкна оттам. Еднственото, което ми оставаше, бе да й дам някаква храна, за да не умре от глад докато някой дойде и й отвори. Което и направих - взех една паничка, напълних я с манджа и вода (разредена манджа, де), сложих я в пликче и с канап спуснах пликчето от тавана на втория етаж :P Много съм изобретателна що се отнася до котките ми! :)
Колкото до потърпевшата в цялата тази история - тя вече си е наред, свободна и щастлива, и повече никога няма да се качва на тавана :-D

Със Сев си направихме тайна пощенска кутия като в "Малки жени" :) Тя е с една от моите тетрадки-с-кожени-подвързии-и-листове-от-амбалажна-хартия и ролята много й отива. В този ред на мисли - купих си най-страхотния туш цвят сепия и ще пиша с него отсега нататък! :)

Освен това много рисувам, и то на определена тема - изгубените деца. Това е едно мое хрумване, което не трябваше да бъде повече от една рисунка, максимум две. Но сега стана много по-мащабно, отколкото го мислех в началото.
А историята всъщност е за две деца - братче и сестриче, които са попаднали на необитаем остров и трябва да се оправят самички там. Харесва ми да си представям различни моменти от тяхното ежедневие на острова; а последната рисунка, която ще направя за тях, е с кораба, който идва да ги вземе и прибере вкъщи :)

Оо, да, за малко да забравя - баща ми ми купи кола! :) Рено Клио на старо, запазено, черно, много сладко! :) Има си автоматични прозорци и дистанционно за отключване на вратите. А номерът му е 0142 - питейте уважаемия Дъглас Адамс какво значи това ;)


Засега това е всичко :) Ще се видим след ЛАРП-а в събота :)
Поздрави!
Мира

My Journey

И ето ме, най-после се преместих! Имам чувството, че прекарах часове над тази версия на блога, докато го накарам да изглежда така, както искам - но важното е, че успях!

GreatestJournal.com ще ми липсва, признавам. Там пишех от години и ми беше много скъпо място. Чувствах се като у дома си, един вид! За нещастие нещо му стана, повече не може да се използва за блог-пространство и от там казаха, че няма да го оправят :(

Тук е толкова различно! Все още не мога да го разбера докрай, има функции, които не мога да си включа и такива, които не знам как да изключа :P
Ето, например, виждала съм блогове с линкове към други блогове. При мен има само линкове към сайтове, без възможност (поне не съм я намерила) за още линкове под друга категория. Освен това искам полето ми за писане да е по-широко, защото това тук за нищо не става - ако напиша дълъг пост, ще го разплуе и ще има да се скроооооолва...
Както и да е, ако някой знае как да ми помогне за тези промени, с удоволствие ще го изслушам :) Аз самата правих някакви опити да вникна в загадката, наречена "html", но... е, да, не ставам много за тези неща :P

Това е засега! До скоро :)
Мира