Новини и други

Седем и петдесет и една сутринта, а в ICQ няма никой. Струва ми се ужасно нереално, спомням си как преди години, когато нямах домашен нет, отивах на клуб преди училище и в 6:45 намирах поне двама-трима души в кю. Страйдър например :) Спомням си как за пръв път си говорих с нея - беше именно в един от тези ранни часове.

Както и да е. Днес боядисвам яйца. Тоест ще, веднага щом Любо се събуди, за да ми помогне. Засега си стоя самичка в раното утро, гледам бяло-синьото небе отвън и си пиша. Ужасно много неща се случиха, откакто писах за последно!

Като за начало, купиха ми кола. Рено Клио, черна, с две врати и автоматично заключване. В номера й, както обичам да казвам, се крие Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко Останало (а именно 0142). Не е ли прекрасно това?
На втората седмица от купуването й направих ПТП. Сиреч, блъснах се :) Или по-скоро блъснаха МЕ, но аз бях виновна за ситуацията - отнех предимство, блабла. Отначало ми беше страшно - как е могло нещо ткаова да ми се случи, как съм го допуснала! Но лека-полека всичко се оправи и вече се чувствам добре. Всички сме добре! Дори колата, която изглеждаше направо обезобразена, сега е на ремонт и обещават да ми я върнат като нова.

Започнах и работа, да не повярваш! Сега съм "аниматор в детски кът" и по цял ден около мен щъкат дечица. Любимото ми! Всъщност отначало си мислех, че искам да се подготвя за учителската професия, с която ще се захвана някой ден, но сега осънавам, че всъщност това, което правя по цял ден, е да си играя :) То не са конструктори, игра на крадци, мемори, "джунгла"... Неизживяно детство, какво да се прави! Разбира се, в работата има и напрегнати моменти. Случва се да разтърваваме деца-побойници, което си е майсторство и понякога е почти невъзможно. Да накараш едно дете да ти обърне внимание или да се занимава с нещо друго, когато пред него има разгневено друго дете, което стиска играчката му, е много, много трудно! Или да занимаеш някое момченце или момиченце, за да не плаче, защото се е ударило (по своя вина).

Такива ми ти. А, да, щях да забравя. Отсега нататък ще пиша от Младост - местя се да живея там, да видим дали ще се справим самички с Любо. Пожелайте ми успех! :)

Поздрави!
Мира

Неща

.
Поставих си брояч на посещения под блога, както ме беше посъветвал някой в предишния ми блог :) Нещото обаче не брои посещения от едно IP на ден, а кликове. Аз само си накликах пет-шест пъти днес :P Значи броячът не е особено обективно средство за проверка на посещенията на блога ми... но май така или иначе съм се примирила с това, че малко хора го четат.

Днес рових из списъци за бебешки имена. Спокойно, не е за това, което си мислите :-D Става дума за ЛАРП героини. Намерих много интересни неща, но съвсем не знаех, че "Фредерик" е женско име... о.О Както и че някой някъде (не в източните страни) си кръщава децата "Бо", "Фо" или нещо от сорта. Мисля пак да започна да си списвам тетрадката с любимите имена... ако я намеря, разбира се!

Преди няколко дни пак бях на коткоспасителна мисия. Една от котките ми се беше качила на тавана и мяукаше сърцераздирателно да я пусна долу. "Оо, сама си си виновна - казах си, - ще те сваля като имам повече време!" Само че я забравих (виновна, виновна!) и чак на следващия ден бях събудена от още по-умолителните мяукания. Станах веднага, качих се на тавана както си бях по пижама и отворих балконската врата, за да може котката да си влезе и да слезе по стълбите (незнайно как тя се беше озовала на таванския балкон, докато вратите бяха затворени!). САМО ЧЕ в отчаянието си тя беше скочила на долния етаж, където живеят наемателите ни (всички на работа по това време). Нямаше как да я измъкна оттам. Еднственото, което ми оставаше, бе да й дам някаква храна, за да не умре от глад докато някой дойде и й отвори. Което и направих - взех една паничка, напълних я с манджа и вода (разредена манджа, де), сложих я в пликче и с канап спуснах пликчето от тавана на втория етаж :P Много съм изобретателна що се отнася до котките ми! :)
Колкото до потърпевшата в цялата тази история - тя вече си е наред, свободна и щастлива, и повече никога няма да се качва на тавана :-D

Със Сев си направихме тайна пощенска кутия като в "Малки жени" :) Тя е с една от моите тетрадки-с-кожени-подвързии-и-листове-от-амбалажна-хартия и ролята много й отива. В този ред на мисли - купих си най-страхотния туш цвят сепия и ще пиша с него отсега нататък! :)

Освен това много рисувам, и то на определена тема - изгубените деца. Това е едно мое хрумване, което не трябваше да бъде повече от една рисунка, максимум две. Но сега стана много по-мащабно, отколкото го мислех в началото.
А историята всъщност е за две деца - братче и сестриче, които са попаднали на необитаем остров и трябва да се оправят самички там. Харесва ми да си представям различни моменти от тяхното ежедневие на острова; а последната рисунка, която ще направя за тях, е с кораба, който идва да ги вземе и прибере вкъщи :)

Оо, да, за малко да забравя - баща ми ми купи кола! :) Рено Клио на старо, запазено, черно, много сладко! :) Има си автоматични прозорци и дистанционно за отключване на вратите. А номерът му е 0142 - питейте уважаемия Дъглас Адамс какво значи това ;)


Засега това е всичко :) Ще се видим след ЛАРП-а в събота :)
Поздрави!
Мира

Игра на драсканици 02

Помните ли играта на драсканици? Вчера се видяхме със Сев (тя ми подари чай за Коледа и най-сладурската картичка ever!) и решихме да подраскаме малко. Оказа се, че тази игра увлича страшно много - едва усетихме как сме направили почти по десет драсканици! :) Ето ги и тях (клик за по-голям размер):

На мен най-много ми харесват патето в средата на горния ред (щото си е мое) и онзи птицечовек на долния ред предпоследен (щото е страхотен!). А на вас? :)))

Охлювче!

Първата ми по-дълга от десет кадъра анимацийка! Ако знаете само колко се гордея с нея!! :)

Въпроси и отговори в картинки

.

Преди известно време в http://www.deviantart.com/ попаднах на един от онези tag-ове, които всички анти-спам настроени потребители ненавиждат. На мен обаче взе, че ми хареса и затова поисках да го направя и аз :) И тъй като за да сложа картинки в тамошния си журнал, трябва да си платя, реших да се изхитря и да го постна тук. Надявам се да го харесате! :)

ПРАВИЛАТА:
1) Отговорете на въпросите по-долу
2) Вземете всеки един отговор и го пуснете в търсачката на DeviantART (на който не му се търси там, може и в Гугъл)
3) Копирайте една картинка от първата страница на резултатите и я сложете тук

ВЪПРОСИТЕ:
1. На колко години ще бъдете при следващия си рожден ден?
отг: 22

(всъщност имаше и картинки с цифри,
но това ми допадна най-много!)

2. Място, което бихте искали да посетите?
отг: Версайския дворец. Или което и да е друго подобно място.

(каквото и да е, стига да е приказно!)

3. Вашето любимо място?
отг: у дома

(there is nothing like home, really!)

4. Вашият любим предмет?
отг: тефтерчето

(къде без него?)

5. Любима храна?
отг: китайска

(без коментар)

6. Любимо животно?
отг: котка

(мяу!)

7. А цвят?
отг: лилаво и червено (но не заедно!)

(защото правят ужасна комбинация
от чисто естетическа гледна точка)

8. Къде живеете? (град, държава, etc.)
отг: България

(за жалост на първата страница от
резултатите нямаше по-хубава снимка)

9. Името на ваш домашен любимец?
отг: Етиенне

(всъщност кучето ми не е катедрала,
но явно е кръстено на такава... не знаех)

10. Вашата сбъдната мечта?
отг: любовта

(а заглавието на снимката е просто
най-сладурското: Is Love Blind?)

11. Какъв е вашият псевдоним/ник?
отг: Mellindor

(окей, това е моя снимка, признавам...
но просто няма друга Мелиндор!)

12. Презимето Ви?
отг: Вълшебна. Шегувам се, Асенова

(всъщност резултати за Асенова не излязоха,
затова написах "Вълшебна" - от "Вайълет Вълшебна")

13. Любим аромат?
отг: кафе

(обожавам го!)

14. Един Ваш лош навик?
отг: гриза си ноктите

(Гризлиндор?)

15. Първата Ви работа?
отг: продавачка в магазина на баща ми

(без коментар)

16. Любим филм?
отг: за това нямам отговор. някоя анимация ще да е :)

(снимката се казва "I Don't Know",
а момичето е страшно красиво!)

17. Какво правите в момента?
отг: търся картинки в Девиант?

(и това е, което намерих на първа
страница от резултатите)

18. Какво е времето сега?
отг: нощно

(с луна, нищо че тук я няма)

19. Любим спорт?
отг: ЛАРП?

(не ми казвайте, че не се брои за спорт!)

20. Любим стил/група/музикант?
отг: май най-често слушам Blackmore's Night... Но иначе нямам любима група.

(без коментар)

Е, това е всичко! :) Който иска, нека си играе да отговаря и той на въпросите. Аз никого няма да карам насила :)

Поздрави!
Мира


P.S. Плийз клик хиър (за да порасне моята горичка; линкът го има и отстрани на блога)

Второ преинсталиране на Уиндоус за няколко месеца...

... и да видим този път какви вируси ще навъдя. Днес съм рестартирала най-малко 20 пъти за всички инсталирани програми, add-on-и и разширения!

Иначе последните дни си седя вкъщи и се развличам с малко рисуване, малко къщна работа и много мързел :) Майка ми и брат ми са вече трети ден в Бургас - свирят на конкурс и са взели първите награди. Не е учудващо, всъщност :) Само аз напоследък съм черната овчица, която нищо значително не върши.

Е, не е точно така, де! Напоследък анимацията доста ме занимава и си играя да си създавам малки движещи се картинки, колкото да навляза в материята. Засега използвам само Photoshop и ImageReady, защото нямам представа как да работя на Флаш, а четенето на туториъли ме уморява неимоверно (пък и нищо не разбирам). За да се науча на нова програма ми трябва човек, който да ми покаже основите, иначе съм безпомощна.

О, за малко да забравя - имаме си нови кученца! Невероятни сладури, трички. Две момченца и едно момиченце. Още не са се разщъкали, а когато това стане, ще ги раздавам. Та, ако имате интерес, ще пусна и снимки :) Другите две вече пораснали кучета (Момченце и Момиченце са им имената) стоят на стража в предния двор и са много очарователни.


Това е за момента, колкото да обявя, че съм жива и ритам :)
Мира

P.S. Плийз клик хиър (за да порасне моята горичка; линкът го има и отстрани на блога)

Тук съм :)

.

Пак ме обвиниха, че не си пиша в блога :P То аз не че нямам какво да пиша... но не и че имам. Животът ми си е обикновен, с всички радости и грижи, които произтичат от това. Понякога си мисля някакви дълбокомислени неща (извиняв за тавтологията), но не стигам до онази степен, която би ми позволила да ги напиша в блога си.

Както и да е :) От четвъртък насам съм по-малко мъдра, отколкото бях преди това - извадиха ми мъдреца. Болката е много досадна, но пък зъбчето ми си го бива - някакъв гигант, който накара зъболекарката доста да се изпоти.

С Любо направихме две години - вече можем и да ходим, и да говорим. Ужасно щастлива съм! Не мога да си представя какъв щеше да бъде животът ми без него, знам само, че щеше да бъде много празен без дори да знам какво ми липсва...

Какво друго? Дразня си се, че мързелът ми все още ме спира да ходя на лекции, а уж си бях обещала, че ще съм по-сериозна този семестър. Надявам се все пак да наваксам с проектите и всичко останало... Но да видим :)

Миналата седмица пък прекарах няколко безсънни нощи, посветени на гледането на сериала Heroes. Много ми беше интересно и вече може почти да се каже, че съм фен. Да видим дали и вторият сезон ще бъде толкова интересен! :)

Е, това е :) Нямам какво толкова да пиша, казах ви :P
Поздрави от мен:
Мелиндор/Мира

P.S. Плийз клик хиър (за да порасне моята горичка; линкът го има и отстрани на блога)

Атакуват ме!

.

Вируси.

Мразим, Безценни!
Вече трети ден се боря с тях. Успях уж да ги премахна със SpyWare Doctor, но една глупава програма, която ми се активира самичка (xpa2008pro) настоява, че нищо не съм направила. Вече мога да цитирам поредицата от вируси, която тя ми казва, че имам.
Trojan, Trojan, Spyware, Trojan, Backdoor, Trojan, Spyware, Adware, Dialer, Trojan, Trojan, Rogue, Rogue, Spyware, Adware, Worm, Worm, Trojan, Tracking Cookie, Tracking Cookie...
Звучи ми като някаква извратена песничка!

Възможно ли е тази програма да греши или да ми показва стара информация? И каква е изобщо тя? Откакто изчистих компютъра с Doctor-а (над 150 неща изтри!), не са ми излизали съобщения за вируси (освен такива, които идват от xpa2008pro).

Аа, и друго - някой да знае случайно кои програми, които самички настояват да ги инсталираш, всъщност са опасни (или пък безполезни) сами по себе си?
Защото имаше няколко, които не знам как се появиха на компютъра ми (самоинсталираха се с shortcut-и и т.н.), но когато сканирах с Doctor-a, той ми ги изтри все едно са вируси... (и ме остави крайно объркана).

Разбъркани мисли преди лягане

.

Четох... разни неща. На един стар познат.

И за пореден път се почувствах някак празна отвътре, празна откъм приятели, откъм общуване, от смисъл, и от, хм, мислене като цяло. Защо не мога да мисля? Един човек, който беше много скъп за мен, си е задал същия въпрос съвсем скоро и това ме накара потъна в самосъжаление.
Той казва, че се е променил. Да, променил се е. А аз мислех, че това става само с мен, колко съм глупава!
Все си повтарям "Хората се променят, не очаквай да са същите след месеците/годините, в които не сте се виждали". Но дали го вярвам наистина? Оказва се, че не. Когато си кажа, че някой се е променил, аз просто си измислям причина да се отдалеча от него. Не се замислям в какъв аспект се е променил, нито как да се адаптирам към тези негови промени. Просто... се отдръпвам. Което е ужасно, откъдето и да го погледнеш.

Или когато срещна човек, който си струва да бъде познаван, но е твърде различен от мен, аз не успявам да стигна до него със средствата, с които успявам да достигна до другите. След известно време преставам дори да правя опити, въпреки че този човек е все така привлекателен за мен. Обзема ме емоционален и умствен мързел, който дори не се опитвам да преодолея... докато не е станало твърде късно.

Всъщност аз съм една доволно изпразнена от съдържание и смисъл личност. Отдавна не съм това, което хората (може би) все още виждат в мен. Веселост? Мечти? Оптимизъм? Нее, твърде пораснала съм за всичко това. Твърде трезво гледам на нещата. Не е като да не се опитвам да променя нещата, но това става толкова немощно и вяло, че сякаш почти не става.

Хм, знаете ли?
Винаги съм се старала да бъда загадъчна и необикновена личност. Да изненадвам хората с едно или друго, да им бъда интересна във всеки момент от познанството си с тях. Но всъщност се оказва, че съм ужасно прозрачна и предсказуема. Подозирам, че хората ме познават много по-добре, отколкото си мисля. Тук и там изпусната дума, подхвърляне или многозначителна усмивка - всичко това у тях издава, че знаят какво съм аз и от какво се боя.
"колкото повече си скрит и затворен... колкото повече тайни имаш... толкова по-уязвим си" - ми каза една непозната преди около месец. Тя, съдейки за мен само по няколко поста в един форум, ми заяви, че съм потаен и затворен човек. Което, разбира се, е точно така, но откъде накъде тя ще успява да го разбере просто така?

Страх ме е от хората, това е :) Да, смешно звучи, но е самата истина. Страх ме е от това, което мислят, от това, което правят, от това, в което вникват. Страх ме е от това, че ме познават, че могат да ме управляват, да ме карат да върша каквото те искат. Страх ме е, че са много по-умни/мъдри/манипулативни/силни от мен.

Обичам да тъна в своето собствено, мило неведение, да бъда обгърната от непукизма си като от плътен облак, който да ме предпазва от света. Винаги съм била такава.

И да, страхувам се, че ще прочетете това, но така или иначе вече съм го написала, така че това няма значение. Аз ще си остана същата, колкото и да се променям. И ще се правя, че никога не съм написала това.

P.S. Напомнете ми да престана да мрънкам, не мога да се търпя такава :(

My Journey

И ето ме, най-после се преместих! Имам чувството, че прекарах часове над тази версия на блога, докато го накарам да изглежда така, както искам - но важното е, че успях!

GreatestJournal.com ще ми липсва, признавам. Там пишех от години и ми беше много скъпо място. Чувствах се като у дома си, един вид! За нещастие нещо му стана, повече не може да се използва за блог-пространство и от там казаха, че няма да го оправят :(

Тук е толкова различно! Все още не мога да го разбера докрай, има функции, които не мога да си включа и такива, които не знам как да изключа :P
Ето, например, виждала съм блогове с линкове към други блогове. При мен има само линкове към сайтове, без възможност (поне не съм я намерила) за още линкове под друга категория. Освен това искам полето ми за писане да е по-широко, защото това тук за нищо не става - ако напиша дълъг пост, ще го разплуе и ще има да се скроооооолва...
Както и да е, ако някой знае как да ми помогне за тези промени, с удоволствие ще го изслушам :) Аз самата правих някакви опити да вникна в загадката, наречена "html", но... е, да, не ставам много за тези неща :P

Това е засега! До скоро :)
Мира