Сгушено

Преместих се в старата ми стая. Реших, че ще прекарам поне зимата в нея, сгушена в старите спомени и вещи. Направих си легло от някакъв голям стар дюшек - направо на пода, заобиколена от висящи звънчета, кукли, шарени плакати и познати неща. Книгите ми са наблизо, а земята отново е затрупана с всичко, което творя.

(Котката) Шу вече живее при мен. Баща ми преодоля нежеланието си да я вижда, пък и тя успя да се ориентира в обстановката и умело да го избягва. Прекарва си дните в мъркане на някой фотьойл или в скута ми, а когато мама пуска кучето вътре, се крие и съска. Много обича да дразни Катя. Показва се на прозореца и я гледа победоносно: "Виж, аз съм вътре при хората, а ти на балкона! Ха-ха, да ти е гадно!"

Аз пък си мисля за разни стари познати. Чета нещата, които сме си писали преди толкова години и ми става едно топло отвътре. Искам пак да бъда част от нещо толкова хубаво! Да не мисля за проблеми, да бъда винаги оптимистична, да помагам на хората и да се усмихвам повече... Искам си пак пикниците в парка, разходките с колелета, приключенията покрай Реката, триметровите хобити...

Днес ме обвиниха, че се държа като дете. Чудя се защо това да е толкова лошо...