Ден четвърти от втори курс. Почивам си. Навън е мрачно и вали на пресекулки. Днес трябваше да имам английски, но реших да си остана вкъщи, тук е топло и приятно, пък и разни хора ми пишат в Скайп, а с тях не съм се чувала от векове.
Малък Мяу се сдоби с дузина прякори и вариации на името си. Казва се Щъки, знаете. Само че понякога го викам с Щък, друг път с Щъко, Щъканди, Щъколини, Щъкчо, Щъкалчо, Щъкльо, Щъкав, Щъкунди и т.н. Той вече тича и скача, бие се и се катери по всичко, което му е достъпно. С майка си непрекъснато си правят засади из коридора, а любимото му място е под шкафа за обувки. Там дългата лапа на закона не може да го стигне. Аз обаче успявам.
Снощи за пръв път изпитах усещането за есен. Вървях си по улицата след най-дългия ден от седмицата и си мислех... не помня какво. И тогава започна да духа вятър, но не беше смразяващ, а някакси приятно студен. И я усетих, не заради листата, не заради вятъра или нещо друго видимо, а просто заради нея самата.
Та, да. Есен е :) И идва Хелоуийн. Искате ли да го прекарате с мен? Ще има тиква, и страшни филми, и камина, и костюми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар