Котешки истории

Напоследък ми правят впечатление номерцата, които се е научила да прави котката ми. Хем са си типично котешко-егоистични, хем досега не помня да се е държала толкова хитро.

• Да започнем с нещо съвсем обичайно за една котка.

Котката иска храна. Храната е на масата. Котката скача на стола и оттам директно към храната. Естествено, ако Човекът е в стаята, животното бива навикано и свалено незабавно на земята. Затова то решава да подходи по друг начин. Качва се на стола и изчаква известно време, преструвайки се, че просто си почива. По някое време, гледайки Човека, слага лапичка на масата и следи за реакция. Ако той погледне Котката рязко, тя веднага сваля лапата и продължава да се преструва на незаинтересована. Дори започва да се ближе. Малко по-късно отново повтаря процедурата, отново и отново, докато Човекът се окаже достатъчно разсеян, за да може тя да си открадне храна.

• Друг пример, този път отнасящ се за моята котка.

Прибирам се вкъщи, сядам на креслото на компютъра и си пускам филм. Котката се опитва да се настани някъде по фотьойла, но така, че на мен да не ми е удобно. Естествено, бива изкъшкана веднага да ляга някъде другаде, сега не ми е до нея. Тя мяучи известно време, за да види дали няма да се смиля над нея и когато вижда, че няма такъв шанс, се оттегля някъде към коридора.
Аз си гледам филм. Чувам странни звуци. Нещо се влачи по земята, нещо се бута. Котката беснее - така де, играе си. Кой знае какво е съборила този път! Скачам от креслото и се запътвам към източника на шума, като по пътя се разминавам с пакостливката и й се заканвам. В коридора обаче няма нищо страшно, нищо не изглежда разместено или счупено.
Когато се връщам обаче, Котката се е настанила по царски върху фотьойла. Глупави хора, мисли си тя. Глупави, съгласявам се аз.

• И още един пример, от съвсем скоро.

Сутрин. Рано. Нямам намерение да ставам още известно време. Котката обаче е гладна. Известно време тя се навърта около мен, влиза под завивките, привлича внимание. Имяуква разпокъсано, проверява дали няма да реагирам по Правилния начин (т.е. като й дам храна). Аз обаче стискам очите и се правя, че не я забелязвам.
Тогава тя се приближава до балконската врата и започва да настоява с непрекъснато мяукане. Това обикновено е знак, че смята в най-скоро време да се (с извинение) изака и ако не я пусна навън, ще го направи... някъде. Където тя реши. И после аз ще трябва да го намеря, в ЛАРП дрехите си например, или върху някое легло. Абе, неприятна история, гледам да не се случва. Затова ставам набързо, отварям й вратата и тя се изнася на балкона. Отдъхвам се и пак си лягам.
След около половин час вече съм будна, облечена и се занимавам с нещо из къщи. Изведнъж от стълбището се чува едно мяукане... но много особено мяукане. Всички, които имат дворни котки, вероятно са го чували в някой момент от общото си съжителство с тези интересни животни. Това е мяукането на котка, която има нещо между зъбите и иска да го покаже, но без да го изпуска от уста.
Оказва се мишка.
Котката не получила храна, излязла навън и сама си хванала. После ми я донесла, сякаш да ми каже "Виждаш ли, мога да се справям и сама!"
Или пък "Виждаш ли, това ще ти се случи следващия път, когато не ме нахраниш!"
И двата варианта са възможни, когато става въпрос за котка.

Зловещи същества са това, котките.
Ама пухкави.
Как да не ги обичаш?