Закуска с неочакван край

или как стават домашните злополуки

Седя си аз вкъщи, с две лепенки на ръката и една на крака, които бавно, но сигурно се обагрят в червено. Допреди малко съм попивала кръвта с марля, а преди това, поради липса на друго – с чиста кърпа, която после ще се чудя как да пера. 

Седя и си мисля... как стигнах дотук? 

Минималистите са виновни! 

Всичко започна, когато за пореден път се зарибих по идеите на минималистите. За да живееш смислено, казват те, трябва да държиш при себе си само нещата, които наистина използваш и добавят стойност в живота ти. Всичко, което си има двойник „за всеки случай“, или „защото може да потрябва“, няма място в дома ти. 

В съответствие с тези прекрасни принципи, преди месец-два реших, че нямаме нужда от толкова много прибори за хранене. „Това ще ни помогне да живеем по-смислено“, контрирах всякакви възражения на половинката. Така де, ние сме двама души, а чекмеджето прелива от лъжици, вилици и  ножове за цяла армия. 

(Това, разбира се, от една страна е хубаво, защото винаги можеш да си вземеш нов прибор, без да се налага да измиваш стария... но това е отделен въпрос.)

Та, прибрах всички прибори и оставих по два на човек (все пак нека не се изхвърляме, никой не е чак толкова съвестен да си мие лъжицата след всяко ядене). Останалите – в кутия, а кутията – нависоко, далеч от ума и очите. 

И когато днес трябваше да си направя закуска, осъзнах, че нямаме никакви чисти лъжици. 

Дяволчето е виновно! 

Не знам дали споменах колко не обичам да мия съдове. 

Всеизвестно е, че когато наистина, ама никак не искаш да направиш нещо, си намираш всякакви други неща за вършене. Изскача дяволчето на протакането и се започва „Не е ли толкова по-лесно да почистиш ей този шкаф? От толкова време го отлагаш, а тъкмо сега е най-добрият момент за това!“

Но ти си силна, ще го пребориш. Не, казваш му, сега не мога да подреждам шкафове. Сега трябва да си направя закуска. 

И с усещане за победа се отправяш към мивката. 

Обаче като една добре програмирана домакиня (пък и с дяволче на рамото, на всичкото отгоре!), няма как да измиеш само една лъжица. Трябва да измиеш всичките съдове. А за да измиеш съдовете, трябва да разчистиш сушилника, защото иначе къде ще ги сложиш после? 

Започваш да прибираш чинии, чаши, една тава и няколко ножа (уви – нито една лъжица!). Стигаш до няколко буркана, които очакват да поемат на дългото пътешествие към кофата за рециклиране. Разбира се, понеже си подреден човек, трябва да ги сложиш в кашона, където стоят всички други буркани, очакващи същата съдба. 

Когато отиваш до него обаче, виждаш, че тоя кашон е целият в паяжини и бурканите в него са нахвърляни без ред и мисъл. Защо да не подредиш и тях? Не е като да имаш нещо по-важно да правиш. 

(Закуска, ли? Каква закуска?) 

Бурканите са виновни! 

Хващаш бурканите и започваш да ги редиш по големина, слагаш по-малките в по-големите, за да спестиш място. За какво ти е това място, сама не знаеш. Освен за още буркани, които стоят в кашона, вместо да ги свалиш до кофата за рециклиране. Хубаво е да имаш буркани подръка. 

Може пък да потрябват за нещо. 

Сещаш се, че от години се каниш да облепиш някой с канап или дантела, за да ги подариш на някого или да си ги държиш в хола за красота. Дали не е дошъл моментът най-после да го направиш?  

И ето че намираш идеалния буркан, с който да започнеш! Малък, делвообразен, очарователен буркан, който си сложила в един по-голям негов батко. Ах, колко е сладък! Направо да го хванеш и да започнеш да въртиш канапа около него! Само да вземеш да го извадиш от този... ах, как се е заклещил само... още малко да го дръпнеш, съвсем малко, съв... 

... и после големият буркан се разпада в ръцете ти. 

Стъкла политат навсякъде, няколко се забиват в ръката ти, а едно весело щръква от дупчица в бедрото ти. Първоначално няма нито кръв, нито болка. Тялто ти е толкова шокирано от факта, че си успяла с голи ръце да счупиш буркан, че още не се е сетило да реагира. Но после, ах, после! 

Не знам защо раните от стъкло кървят толкова.

В крайна сметка... 

Всичко си има и добра страна. Сигурна съм, че ако не бях претърпяла тази малка домашна злополука, сега щях да седя в хола, зарината с канап, хванала пистолета за горещ силикон и облепяща буркан след буркан, докато не умра от глад и изтощение. 

Сега поне ще мога най-после да закуся. 

Ако имах чиста лъжица.

Минимализъм

Отново дойде време за пролетно почистване. И в добрата традиция на #minsgame (и моята, ето тук http://mellindor.blogspot.bg/search/label/minimalism), целия месец май ще се оттървавам от вещите, които задръстват дома и съзнанието ми.

Как работи играта? Накратко:

На първи май ще се лиша от едно нещо;
На втори – от две;
На трети – от три;
и така нататък.

Месецът има тридесет и един дни, така че в края му ще имам 496 неща по-малко.

Правилата:
Всеки ден дарявам/подарявам/изхвърлям зададения брой вещи.
Тези вещи трябва да напуснат къщата (и живота ми) до 24 часà на съответния ден.

Ако искате да се включите, пишете ми или споделете правилата! Ще се радвам да се поддържаме и окуражаваме взаимно! :)


Ето тук можете да видите прогреса ми: https://photos.app.goo.gl/wGzi6raARDniTmGZ9

Експериментът с трите пеперудки

Първи клас, урок по четене. Приказката за трите пеперудки (линк). Разказваме, що разказваме, и забелязвам, че децата са вече отегчени. Решавам да опитам вариация на вече познатия експеримент с мравката и стоножката. Веднага се оживиха и започнаха да взимат участие!

"Според вас в тази приказка има ли добри* и лоши* герои?"
"Има!"
"Няма!"
"Въпрос към тези, които казаха, че има: кой според вас е добър герой? А кой е лош?"
"Пеперудките! Цветята!"
"Цветята! Пеперудките!"
"Добре, нека да обсъдим. Защо смятате, че пеперудките са добри?"
"Защото са задружни и са приятелки."
"А смятате ли, че може и да са лоши?"
"Да, защото накрая, когато цветята им предлагаха да им помогнат, казваха, че няма да се подслонят при тях, защото няма място и за трите."
"А защо според теб това не е добро?"
"Защото бяха груби. Можеха да го кажат по-мило!"
"Има ли някой, който мисли, че цветята са лоши?"
"Да. Защото не искат да подслонят и трите пеперудки. Така не е честно."
"А има ли такива, които смятат, че цветята са добри?"
"Да, защото все пак са предложили помощ - нищо, че е само за по една пеперудка. Може да не е имало място и за трите!"

След това беседата се завъртя около гледните точки и как те понякога са различни, но това не е лошо. Стигнахме до извода, че когато имаме проблем, трябва да го погледнем и от чуждата гледна точка, за да можем да го решим без да се караме.

* И да, знам, че "добри" и "лоши" не е много добро определение за герои от чисто педагогическа и литературна гледна точка, но така ми дойде на момента, а и децата после показаха, че знаят кое поведение се разглежда като "добро" и кое - като "лошо". 

Билетчето

Спокойна привечер. Автобус. Аз седя на една от последните седалки и чета "Да убиеш присмехулник".

Задава се контрола и аз разсеяно изваждам картата си, но не мога да я подам, защото в този момент става Скандал. Жената до мен трябва да плати глоба. В портмонето има две пачки талони, но не си е направила труда да продупчи и един билет от тях. И се започва:

- Ама аз си имам билети, вижте.
- Да, но не сте си го продупчили.
- Да, ама имам.
- Трябва да платите глоба.
- Аа, значи циганите могат да пътуват без билет, а ние - не.

Обикновено се опитвам да не обръщам внимание на спорове в градския транспорт, но този път ми кипна. Какво общо имат тук циганите? В автобуса нямаше цигани. Имаше хора, които си бяха продупчили билетите; и една жена, която не беше.

Ама, нали, циганите.

Защо всеки път, когато трябва да оправдаем тарикатските си постъпки, даваме за пример онези, от които се възмущаваме? Нали уж се разграничаваме от тях? Не е ли целта да НЕ сме като тях?

- И как можете да глобявате редовните пътници, а пък нередовните все да се измъкват?
Каза жената, която единствена в целия автобус не си беше продупчила билета. И после имаше наглостта да напада хората, които просто си вършеха работата. Да им вменява вина за неща, които не зависят от тях.

Ама не може все с циганите да се оправдавате! Това НЕ Е оправдание! Това, че някой е агресивен и не спазва правилата, не означава, че имате право и вие да бъдете агресивни и да не спазвате правилата.

Така ли възпитаваме децата си? Че могат да не постъпват правилно, защото има други хора, които също не постъпват правилно? Че могат да се правят на тарикати, когато им изнася и после да се оправдават с онези, които обществото презира?

Не трябва ли да даваме добър пример? Не трябва ли да следваме добрите примери?
Защо тогава все с лошите се сравняваме?

______________
(И ако някой вземе да ми се заяжда, заради политическата некоректност на думата "цигани", просто да не си прави труда. Мисля, че от текста си личи за кой точно тип хора говоря.)

Моят януари

Януари започна с възхищение от едни страхотни прозорци и продължи с неочаквано приятно гледане на... Евроспорт. Виенската филхармония беше вълшебна, както винаги, но по-хубаво се слуша с мама. Пък и в Божурище се спи толкова спокойно!

След това имаше и няколко дни настървено чистене и подреждане. Бях решила да започна годината с хубави навици, но повсеместното разхвърляне е по-силно и скоро вкъщи отново се възцари хаос :) Затова пък успях да зашия копчетата на всичките си палта и да дам всичките си зимни обувки за поправка. Поне за снега бях готова.

Той заваля точно за края на ваканцията и с хлапетата изкарахме няколко пълноценни дни, пълни със снежни топки и смях. С януари дойде и поредният ми училищен експеримент - В. пожела да учителства цяла седмица вместо мен и аз се съгласих. Май се оказа доста по-трудно, отколкото си мислеше! За награда им разказах вица за водния козел.

Междувременно, в страната на порасналите хора, се занимавах с чужди проблеми и чужди драми. Защо ли? Нямам обяснение. Може би защото си нямам достатъчно свои. За първи път от страшно много време се наложи да посегна към Кутийката на Щастието. Тя съдържа най-хубавите ми моменти от последните две години и когато съм в лошо настроение, изсипвам съдържанието ѝ и започвам да чета и прелиствам, докато не намеря достатъчно топли спомени, за да ме развеселят.

През януари отново танцувах. С гордост мога да заявя, че не си счупих нито един крайник! Също така за пръв път от незнамсиколковреме отидох на Таласъмия в пълен комплект от ръце и крака. Бях блатна самодива и играх "Splendor" и листчета.

През януари обичах да слушам ето тази песен. Препоръчвам и анимационния сериал, от който е част.

Иначе цял месец четвъртъците ми се струваха като петъци. Почти всяка вечер прекарвах в игра на Don't Starve и си лягах късно след полунощ. Ставането, разбира се, беше проблем, но не толкова голям, колкото въпросът "Как, по дяволите, да мина поне четири нива на @#$%-то Spelunky?!".

А в един от най-"смачканите" си дни се прибрах у дома и там ме чакаше купчина палачинки. Ето един момент, достоен за Кутийката.

През януари успях най-после да довърша "Крадецът на книги". За нея ще разкажа отделно, защото го заслужава :) Други неща, които ме накараха да се усмихвам и да плача (най-често от радост), бяха новите епизоди на Steven Universe и коледния епизод на Doctor Who. Няма нужда да споменавам колко много ги препоръчвам, нали? :) Оставям ви с още една песен, която слушах отново и отново през изминалия месец. Тя даже толкова ми хареса, че успях да се науча да я свиря на укулеле!

Експериментът с мравката и стоножката

Много обичам да показвам на децата, че нищо не е черно-бяло, а всичко зависи от гледната точка.

Вчера четохме приказката "Какво разказа Луната" по Методи Бежански (Тук можете да видите текста ѝ от читанката). Въпросът накрая беше "С кои от героите искате да бъдете приятели и с кои - не? Защо?" Идеята беше да поразсъждават над качествата, които героите имат и действията, с които ги показват.

След като приключихме с тази част, дойде ред на експеримента.
"Ти харесваш ли Мравката?" - посочих аз едно от децата.
"Дааа!" - отговори то.
(и нормално - тя е "положителният герой", с нея трябва да се идентифицират, защото помага на приятелката си и т.н. Обаче какво ще стане, ако...)
"Добре. Представи си сега, че не я харесваш."
"Ама как така? Аз я харесвам! Тя е добрата!"
"Нищо. Представи си, че си съвсем друг човек, който изобщо, ама изобщо не я харесва. Кажи ми защо, като обаче използваш за доказателство нещата, които пише в текста."

След първоначалната паника, просто видях как се запалиха онези огънчета в детските очи. Стана им интересно, започнаха да си представят, да разсъждават! И ето част от мислите, до които стигнаха:

"Нали в текста има един момент, в който Васето ѝ говори, а тя не отговаря? Според мен мравката е високомерна и само се прави, че не я чува."
"Според мен тя само се преструва, че ѝ е тежък товара, за да може някой да я пренесе до върха на дървото."
"И виж само как спира по средата на пътя и си седи, И как дяволито се усмихва, според мен нещо лошо крои!"
"А тя може и да лъже, че горе я чака нейната приятелка. Няма доказателство, че я чака."

После дойде редът на стоножката и тук вече децата искрено ме изненадаха! Аз самата на пръв поглед не можех да намеря нито едно положително нейно качество, но те успяха!

"Аз мисля, че тя е самостоятелна и е хубаво, че не се оставя никой да я спре."
"Не позволява на никой да ѝ се качва на главата."
"Когато Васето ѝ подвиква и е груба с нея, тя не спира, за да се кара с нея, а си замълчава."

За съжаление не ни остана време за другите герои от приказката (Васето и Луната). Много ми е интересно дали децата щяха да стигнат до "Ами тя Луната само си седи и гледа отгоре, всъщност изобщо не помага на мравката" (което ми хрумна на мен, когато прочетох за пръв път приказката).

Какво мислите за този тип експеримент? Бихте ли го опитали с вашите деца? :)

The Minimalism Game (part 3)

За правилата, накратко:

През целия месец ще се разделям с разни вещи от къщи. 
Някои от тях ще подарявам, други ще префасонирам, а трети направо ще изхвърлям.

На първи май ще се лиша от едно нещо;
На втори – от две;
На трети – от три;
и така нататък.

Месецът има тридесет и един дни, така че в края му ще имам 496 неща по-малко.

В предизвикателството, освен мен, се включиха още:

Антония Дончева (която твърди, че е приготвила голяма купчина с неща за изхвърляне, но още не я е наснимала) 
Елерина (която пуска снимки за предизвикателството в блога си)
Cindy Nyan (която изхвърли огромно количество неща за една седмица, защото реши да не чака ден по ден)

Ето тук можете да видите началото на играта. Втора част пък се намира ето тук.

---------------------------------------------------------------------------------

Ден 21 (21 неща):

Гривнички, подарени на деца, които ще им се радват повече, отколкото аз бих могла :)



И други неща, които биха им харесали. Съдя по себе си, разбира се - ако не са ми харесвали, е нямало да ги събирам.

Също така още и още дрехи. Изумително е какво голямо количество съм притежавала, без да поискам да ги нося!

Ден 22 (22 неща):

Ластичета. Много ластичета. На моята коса за какво са ѝ? Аз с черни си карам и други цветове не ми трябват.



Ден 23 (23 неща):

С част от тези неща се разделих по време на прекрасния си уикенд в Лясковец, където имаше доста дечица (и собственици на котки).
Обувките пък бях дарила още в четвъртък, но бях забравила да пусна снимка.

Ден 24 (24 неща):

Този път се разделих с два плика дрехи, които също дарих на една усмихната жена в центъра за бежанците :)







Ден 25 (25 неща):

Шнолки. Това е всичко, което имам да кажа за тях :)

Ден 26 (26 неща):

Десет рекламни картички, които реших, че не ми трябват.



Два шоколада и разни разтворими неща, които, за огромно мое съжаление, се оказаха с изтекъл срок на годност.



Пет буркана с туршия, която май беше завъдила живот.



И шест маркера, които подарих на приятелка, която ще ги използва по-добре от мен :)

Ден 27 (27 неща):

Тук можете да видите разни джунджурии. Част от тях раздадох, част от тях подарих, част - изхвърлих. Мисля, че лепенките от Doctor Who зарадваха няколко души наведнъж :)

А това е последната купчина дрехи, които дарих в центъра за бежанци. Вече почти нямам излишни дрехи!!!

The Minimalism Game 2015 (Part 2)

За правилата, накратко:

През целия месец ще се разделям с разни вещи от къщи. 
Някои от тях ще подарявам, други ще префасонирам, а трети направо ще изхвърлям.

На първи май ще се лиша от едно нещо;
На втори – от две;
На трети – от три;
и така нататък.

Месецът има тридесет и един дни, така че в края му ще имам 496 неща по-малко.

В предизвикателството, освен мен, се включиха още:

Антония Дончева (която твърди, че е приготвила голяма купчина с неща за изхвърляне, но още не я е наснимала) 
Елерина (която пуска снимки за предизвикателството в блога си)
Cindy Nyan (която изхвърли огромно количество неща за една седмица, защото реши да не чака ден по ден)

Ето тук можете да видите началото на играта.

---------------------------------------------------------------------------------

Ден 11 (11 неща):

Всички тези неща подарих - някои на мои познати, други на майка ми (която пък ги разпредели по учениците си). Радвам се, че достигнаха до хора, които ще ги използват, за разлика от мен :)

Ден 12 (12 неща):

Купчина чанти. Някои от тях са безвъзвратно скъсани, а други просто не възнамерявам да използвам някога.





Ден 13 (13 неща):

Доста дрехи, които успях да даря в център за бежанци (където ме посрещнаха толкова усмихнати и мили хора, че ми се иска отново да отида и да им порадя още неща).

И две блещукащи кърпички, на които май никога няма да успея да намеря приложение. Мисля, че отидоха на по-добри места.

Ден 14 (14 неща):

Множество Нещонамерени предмети, които не намерих за нужно да държа вкъщи.



Ден 15 (15 неща):

Освен дрехи, гледам да дарявам насам-натам и други полезни неща. В случая това бяха цветни моливи и пастели за рисуване, няколко комплекта пластелин (един от които, за съжаление, използван наполовина), ножица, гумички и острилки.

Ден 16 (16 неща):

Днес на боклука отидоха шест стари ципа, два чифта пантофи и купчина бонбони, които стоят вкъщи от повече от две години.


Ден 17 (19 неща):

Днес се оттървах от повече от 17 неща, но си струваше. Преживях едно малко приключение в Копривщица, където оставих всичките тези стъкълца и камъчета, за да може да ги намери някой друг и да им се зарадва.

Ден 18 (16 неща):

И тъй като вчера надвиших квотата от играта, днес уравновесявам нещата, като изхвърлям само 16 много стари бонбона (жал ми е, честно, но не искам да се натровя!).




Ден 19 (19 неща):

Отново се разходих до пункта за даряване на дрехи и им предадох още известно количество блузи и панталони.




Ден 20 (20 неща):

В последните няколко дни се занимавах с унищожаване на дрехи. Някои от тези горнища се превърнаха в кълба "прежда", други се съчетаха помежду си и станаха на рокли или блузи, а трети просто останаха за парцалчета, от които смятам в скоро време да направя някое и друго парцалено човече.









----------------------------------------------------------------------------

Трета част на предизвикателството можете да намерите ето тук.

The Minimalism Game (part 1)

Помните ли как миналата година прекарах целия месец април в оттърваване от излишни за мен неща? Е, тази година ще го направя отново, но през май!

Накратко, за предизвикателството:

През целия месец ще се разделям с разни вещи от къщи. 
Някои от тях ще подарявам, други ще префасонирам, а трети направо ще изхвърлям.

На първи май ще се лиша от едно нещо;
На втори – от две;
На трети – от три;
и така нататък.

Месецът има тридесет и един дни, така че в края му ще имам 496 неща по-малко.

496.

Леле.

Предизвиквам всеки, който има желание, да се включи в играта! 

За момента смелите минималисти са:
Mellindor (моя милост)
Антония Дончева
Елерина
Cindy Nyan

------------------------------------------------------------------------------------------

Ден 1 (1 нещо):

Мисля, че това е първият ми калъф за очила... ever. Имам още два, по-нови и по-здрави, което прави точно този излишен.

Ден 2 (2 неща):

Две папки А4, които стоят вкъщи от години с идеята "ама някой ден ще ги стегна и пак ще ги ползвам!"




Ден 3 (3 неща):

Понеже миналата година, когато подарявах тези рамки за ЛАРП, никой не ги поиска, то днес те си заминават от живота и къщата ми.

Ден 4 (4 неща): 

Поредният рейд на аптечката намери още четири лекарства с изтекъл срок на годност.




Ден 5 (5 неща):

Скъсана кесийка, пречупен USB преходник, стара перка - част от някой компютър - и двете кутийки, които миналата година никой не поиска да му подаря.

Ден 6 (6 неща): 

Днес изхвърлих множество лепенки за албумче с "Покахонтас", които събирахме като малки с брат ми. Също така - повтарящите ми се картинки от Прастарата дъвка "Love Is..." и няколко други дреболии.




Освен това се лиших и от двата счупени часовници, които никой не пожела да използва за части, когато ги предлагах за подаряване миналата година.





Ден 7 (7 неща):

Контейнер за лещи, нокторезачка + калъфче, и счупено топче.





Също така - кутия със сода за хляб с изтекъл срок на годност и съдържанието на две кутии с чай (кутиите запазих, за да ги ползвам за друг чай).

Ден 8 (8 неща): 

Нощници и комбинезони, които до този момент пазех поради не особено добре формулирана причина; също така няколко много износени блузи.




Ден 9 (9 неща):

Осем стари сутиена, които вече не нося поради една или друга причина.



И един плик с хартия за синия контейнер - днес успях да разчистя голяма част от чекмеджетата си в Божурище :)

Ден 10 (10 неща):

Днес занесох две торби с парцалки в H&M - за рециклиране. 

На майка ми пък подарих един крем, който не ползвам и две почти пълни кутии с чай, който така и не успях да харесам.

А тези странни неща съвсем напуснаха живота ми и се присъединиха към света на отпадъчните материали. 

------------------------------------------------------------------------------------------
П.П. За да не стане тази публикация прекалено задръстена със снимки, реших да продължа с предизвикателството ето тук.

Пролетно почистване (част 2)

Това е продължение на предизвикателството, което си поставих ето тук. 

Накратко: 

30 дни ще се разделям с разни вещи от къщи.

Някои от тях ще подарявам, други ще префасонирам, а трети направо ще изхвърлям. 

На първия ден ще се лиша от едно нещо;

На втория – от две;
На третия – от три;
и така нататък. 

Предизвикателството беше предназначено за месец април, но поради разни обстоятелства се наложи да го прекъсна на ден 23. Сега продължавам с: 

Ден 24: (24 неща)

Разни неща, които изхвърлих. Сред тях - купчина със стари вестници и книжки с вицове (които вицове са ми били най-смешни, съм ги запомнила), две купчини със списания (което е чудно, защото аз списания не чета), един стар подарък (кутия за овца; но овцата запазих!) и портфейл със синигер. 

Последните две са първите неща, с които ми е жал да се разделя. 

Тук има още неща за изхвърляне, сред които купчина отрязана коса, най-вероятно моя. Какви странни неща съм имала!  

И част от дрехите, които предадох за рециклиране. 

Ден 25: (25 неща)

Още 25 батерии предадени за рециклиране.

Ден 26: (26 неща)

 Още и още дрехи, предадени за рециклиране. 

Някои неща от стаята вкъщи, която играе роля на склад. Близалката е важна, тя седи вкъщи от три години :D

 И няколко дрешки, които щастливо и благополучно отидоха при Гимли (не джуджето).

 Ден 27: (27 неща)

С всички тези дрехи се разделих в H&M - там са много учтиви и усмихнати и рециклират дрехи. 

Ден 28: (28 неща)

Стари бижута и Нещонамерени части от неща. Кой има нужда от тях, наистина? 

И стари химикалки. Някои от тях се състоят само от външната си обвивка, но досега съм ги пазила с мисълта "Ами да, ще намеря отнякъде пълнители и пак ще си имам химикалки!" 

Ден 29: (29 неща)

Тук, сред другите неща, е важна къдрицата от косата ми :) От времето, когато бях червенокоса :) 

А пък пъзела подарих на учениците си и, учудващо, все още има всичките си части!

Защо пазя части от пръчки, ще попитате? Спомени, приятели, спомени. Ето, тази пръчка беше от една среща с еди-кой-си, а пък тази - от морето. 

Но не мога да ги пазя вечно.

И още няколко произволни неща, от които нямам нужда.

Ден 30: (30 неща)

Дреболийки от една от всичките ми кутии с Неща. Много шарени, много цветни, и до едно непотребни :)

Пролетно почистване!

Днес се прибрах вкъщи (в Божурище) и се разрових из старите си неща. Открих, че имам дооооста (ама наистина ДОСТА) вещи, от които нямам нужда или които съм събирала с идеята "абе, може да потрябва" (Плюшкин с Плюшкин такъв!)

Та, реших да използвам слънчевия месец април, за да се оттърва от едно немалко количество от тях. Вдъхновението и идеята намерих при Рох (ето тук с описание и всичко).

Накратко:

30 дни ще се разделям с разни вещи от къщи.
Някои от тях ще подарявам, други ще префасонирам, а трети направо ще изхвърлям. 

На първи април ще се лиша от едно нещо;

На втори – от две;
На трети – от три;
и така нататък. 

Месецът има тридесет дни, така че в края му ще имам 465 неща по-малко. 

465. 

Леле. 

Надявам се с това предизвикателство поне да се справя успешно и да го докарам докрай (то не че другото е безнадеждно изоставено, но май на всички стана ясно, че не успях да му спазя правилата). Този път ще документирам всичко - всеки ден ще предоставям снимки на отиващите си неща. 

------------------------------------------------------------------------------------------

1-ви април: (1 нещо)

Счупени сталкерски очила, пазени с идеята, че някой ден ще ги оправя. 

2-ри април: (2 неща)

Стар клин, който носех само вкъщи (като работно облекло), но вече и за това не става. 

Стара, любима блуза, която е вече толкова протрита, че се къса при най-малкото опъване :(


3-ти април: (3 неща)

Трите предмета, с които се разделих днес, не си отидоха съвсем - направих ги на "кълбета прежда" за бъдеща употреба. Когато събера повечко, ще направя нещо от тях :) 

4-ти април: (4 неща)

Днес се отчитам с оръжия - един счупен пластмасов пистолет с прилежащите му джаджи, и три стари (ама много стари!) опита за ЛАРП мечове. 

5-ти април: (5 неща)

Неща, които съм използвала за ЛАРП в някой момент, но вече отдавна са си изживяли живота. 


И два чифта обувки, които само чакат да бъдат оставени до някой контейнер с надеждата да си намерят нови собственици.

6-ти април: (6 неща)

Ровейки из стари шкафове човек намира всевъзможни флакончета и неща с изтекъл срок на годност. 

7-ми април: (7 неща)

Още една блуза, направена на "прежда". 

Цяла торба с хартийки. Реших да си подредя два от най-разхвърляните рафтове и това излезе от цялото нещо.

Още няколко изхабени и неработещи неща, които се мотаеха из чекмеджетата. 

8-ми април: (8 неща)

Списание, което подарих на приятел, който се интересува от фотография; манерка, която отиде при Енея; и шест чифта обувки, с които ми беше много трудно да се разделя (особено с кецовете), но те наистина вече бяха доста изпокъсани :( 

9-ти април: (9 неща)

Още една торба с хартия за синия контейнер. 






И осем стари бански костюма. 

10-ти април: (10 неща)

Десет стари сутиена. 

11-ти април: (11 неща)

Тези ги раздадох един ден предварително, защото утре няма да съм на линия. Надявам се да са си намерили добър нов дом!

12-ти април: (12 неща)

Тези дрехи отидоха при Хера, с която се видях на срещата на Фантастика :) 

13-ти април: (13 неща)

А пък тези неща отидоха при три чудесни момичета, които също присъстваха на гореспоменатата среща на Фантастика. 

14-ти април: (14 неща)

Разни girly неща с изтекъл срок на годност (или във всички случаи неупотребяеми), един комплект маркери, които не пишат и лепенки на известни Disney звезди, които не харесвам :) 

Както и нещо, което ме накараха да купя, за да си взема един изпит в университета. В момента е опустошено, вътре всичко е нарязано, някои неща липсват... абе, не може да се използва. 

15-ти април: (15 неща)

Шалове, колани и остатъци от ботуши, които отидоха при човек, който ще ги използва за нещо креативно. 

Три комплекта пастели за рисуване по кожа, остарели и най-вероятно опасни за въпросната кожа (изхвърлени без жал). 

Това дневниче го имах, откакто се помня. Подарих го на едно момиченце, което има повече шанс да му намери приложение.

16-ти април: (16 неща)

Разни непотребни. Пазени с надеждата, че може да ми потрябват за ЛАРП-инвентар или нещо творческо. 

17-ти април: (17 неща)

Купища неща, които изхвърлих след особено щателен набег на няколко кашона, пълни с започнати крафтърски проекти.

18-ти април: (18 неща)

Стари чадъри, телчета, шапки и рула от тоалетна хартия, които отидоха при творци, които ще ги оползотворят по-скоро, отколкото бих могла аз. 

И няколко предмета, които майка ми поиска, след като разбра, че разчиствам. Не са съвсем по правилата, защото останаха в къщата, но поне вече не са мое притежание... 

19-ти април: (19 неща)

 Неща, които изхвърлих и раздадох без ни най-малко жал, както и още една торба с хартия.

20-ти април: (20 неща)

Две празни тубички за сапунени мехури (едната - спукана), и две игри, които са безвъзвратно счупени :(

Шестнадесет батерии, предадени за рециклиране. 

21-ви април: (21 неща)

Вкъщи все изникват нови и нови неработещи слушалки, химикалки и фулмастри. Също така, по съвета на една позната, прерових една от наличните аптечки за лекарства с изтекъл срок на годност. 

Няколко дрешки, които оставих до един контейнер близо до вкъщи. Половин час по-късно ги нямаше, дано да ги е взел някой нуждаещ се! 

22-ри април: (22 неща)

Аптечки - преровени. 22 неща с изтекъл срок на годност - изхвърлени. 

23-ти април: (23 неща)

Разни неща, пазени с непонятна за мен цел. Може би защото са били "шайни" :) Сега вече ги няма. 

И няколко неща, които раздадох по поискване на разни хубави хора. 

Към втора част.