Малък Мяу

 Малкият бебо на (котката) Шу вече се разхожда. Пълзи и залита, а пък когато се опита да вдигне главичка или да погледне нанякъде, пада. Обаче непрекъснато щъка и изследва стаята. Оттук идва и името, което му дадох - Щъкалник, накратко Щъки :) Не е ли супер подходящо?

Очичките му са някакви тъмни, или поне такива изглеждат, когато ме погледне. Блестят. Ако се вгледаш, са сини, обаче иначе приличат на малки черни мъниста. Очите на майка му никога не са били такива, винаги са били зелени. Значи, ясно е на кого се се метнал... 

 
Много е мълчалив, през по-голямата част от времето само седи и гледа любопитно. Когато обаче се присети за мама или се стресне от нещо, писука много тъничко, все едно го е страх да нададе глас. Мърка единствено когато суче. Не обича да е нависоко. Търси топлина и се сгушва при всеки удобен случай, включително когато бива разнасян насам-натам. Катери се по всичко, което се изпречи на пътя му, най-често по хората.

Edit: А пък снощи, когато седях в котешката стая и си разглеждах някакви неща, ги видях как си играят - Шу и Щъки :) Тя го обикаляше и го тупваше с лапа, а после го ближеше (все едно да му каже "извинявай, дечко!"), а той се клатушкаше тромаво и се опитваше да й захапе опашката! За пръв път виждам такова малко коте да си играе! :)