Неща

.
Поставих си брояч на посещения под блога, както ме беше посъветвал някой в предишния ми блог :) Нещото обаче не брои посещения от едно IP на ден, а кликове. Аз само си накликах пет-шест пъти днес :P Значи броячът не е особено обективно средство за проверка на посещенията на блога ми... но май така или иначе съм се примирила с това, че малко хора го четат.

Днес рових из списъци за бебешки имена. Спокойно, не е за това, което си мислите :-D Става дума за ЛАРП героини. Намерих много интересни неща, но съвсем не знаех, че "Фредерик" е женско име... о.О Както и че някой някъде (не в източните страни) си кръщава децата "Бо", "Фо" или нещо от сорта. Мисля пак да започна да си списвам тетрадката с любимите имена... ако я намеря, разбира се!

Преди няколко дни пак бях на коткоспасителна мисия. Една от котките ми се беше качила на тавана и мяукаше сърцераздирателно да я пусна долу. "Оо, сама си си виновна - казах си, - ще те сваля като имам повече време!" Само че я забравих (виновна, виновна!) и чак на следващия ден бях събудена от още по-умолителните мяукания. Станах веднага, качих се на тавана както си бях по пижама и отворих балконската врата, за да може котката да си влезе и да слезе по стълбите (незнайно как тя се беше озовала на таванския балкон, докато вратите бяха затворени!). САМО ЧЕ в отчаянието си тя беше скочила на долния етаж, където живеят наемателите ни (всички на работа по това време). Нямаше как да я измъкна оттам. Еднственото, което ми оставаше, бе да й дам някаква храна, за да не умре от глад докато някой дойде и й отвори. Което и направих - взех една паничка, напълних я с манджа и вода (разредена манджа, де), сложих я в пликче и с канап спуснах пликчето от тавана на втория етаж :P Много съм изобретателна що се отнася до котките ми! :)
Колкото до потърпевшата в цялата тази история - тя вече си е наред, свободна и щастлива, и повече никога няма да се качва на тавана :-D

Със Сев си направихме тайна пощенска кутия като в "Малки жени" :) Тя е с една от моите тетрадки-с-кожени-подвързии-и-листове-от-амбалажна-хартия и ролята много й отива. В този ред на мисли - купих си най-страхотния туш цвят сепия и ще пиша с него отсега нататък! :)

Освен това много рисувам, и то на определена тема - изгубените деца. Това е едно мое хрумване, което не трябваше да бъде повече от една рисунка, максимум две. Но сега стана много по-мащабно, отколкото го мислех в началото.
А историята всъщност е за две деца - братче и сестриче, които са попаднали на необитаем остров и трябва да се оправят самички там. Харесва ми да си представям различни моменти от тяхното ежедневие на острова; а последната рисунка, която ще направя за тях, е с кораба, който идва да ги вземе и прибере вкъщи :)

Оо, да, за малко да забравя - баща ми ми купи кола! :) Рено Клио на старо, запазено, черно, много сладко! :) Има си автоматични прозорци и дистанционно за отключване на вратите. А номерът му е 0142 - питейте уважаемия Дъглас Адамс какво значи това ;)


Засега това е всичко :) Ще се видим след ЛАРП-а в събота :)
Поздрави!
Мира