Сметобол

Идеята е взаимствана от Five Ways To Spice Up Your Teaching. Разгледайте ги - там има доста забавни неща :)

 Какво ви трябва:
- топка, направена от смачкана хартия (но можете да бъдете и по-креативни - в линка по-горе се похвалиха, че направили специална топка с личице);
- кошче за боклук, картонена кутия или нещо друго за целене с топката;
- въпросник по някой учебен предмет с определени точки за всеки правилен отговор;
- шапка / буркан / кутия, в която да се сложат въпросите.

Подготовка: 
Нарязвате въпросите, сгъвате ги и ги слагате в шапката.
Приготвяте си дъска за отбелязване на резултатите.
Разделяте участниците на отбори от по 3-4 души.
Поставяте коша на специално място в стаята и определяте откъде ще се "стреля".

Правила: 
Всеки отбор изпраща свой представител до шапката.
Той бърка в нея, изважда листче, прочита въпроса.
Ако успее да отговори, получава означения брой точки (по-малко ако отговорът е непълен, повече ако каже и допълнителна информация).
Ако не успее да отговори, връща листчето в шапката и стреля в коша.
При точно попадение печели 3 точки.
Връща се при съотборниците си.
Ред е на следващия отбор.

Бележки: 
Хубаво е точките за отговаряне на въпросите да са значително повече от тези за хвърлянето на топката. Така децата ще имат повече стимул да използват знанието, а не точността си.


Както виждате, при тази игра един и същи въпрос може да се "завърти" няколко пъти, преди да му отговорят. Така учениците ще имат шанс да си помислят по него, а и няколко души да се опитат един след друг.

Може да се играе и с "помощ от отбора". Това обаче може да накара участниците да разчитат изцяло на чуждата помощ и затова е хубаво да се използва в по-редки случаи. Всяка "помощ от отбора" е на цената на 5 точки.

Накрая, ако останат повечко неотговорени въпроси, може да се организира една "светкавична игра", в която въпросите се задават един по един на всички едновременно, като по-бързите ще си спечелят точки (като от водещия зависи дали това ще бъде пълния набор от точки или намалени по някакъв критерий).

________________________

Ето и въпросите, които аз компилирах по първите няколко теми от раздела "Жизнени процеси" по Човек и природа:
Таблица с въпроси
Отговори
________________________

Надявам се Сметобола да ви хареса и да го играете с удоволствие! :)

Историята за Седящия Бик и Извънземните

Внимание! Докато четете тази история, може да започнете да се съмнявате в здравия си разум. Недейте! По-добре помислете в какво състояние е била психиката на онези, които са я измислили.

*     *     *

Индиянецът Седящия Бик си седял във вигвама и се взирал в огъня. Започнал да си мечтае колко би било хубаво да живее в стабилна каменна къща и в този момент в пламъците изникнала главата на Бога на Бизоните. Той му казал, че наскоро си е приказвал с Бога на Мечките и от него е разбрал, че в Европа имало страхотни каменни къщи – и не само че били стабилни, но били и разноцветни, във всички цветове на дъгата.

На Седящия Бик много му се приискало да отиде там. Той си събрал багажа и тръгнал към най-близкия град, откъдето да хване самолет и да отиде в Европата.

Само че самолет нямало цели три дни и това време той прекарал на летището, като се разхождал насам-натам и се прехранвал с наловената преди това риба. Когато най-после пристигнал самолета, който щял да го откара до Европа, Чакащия Бик тръгнал да се качва на него, но го спряла охраната и му се скарала за вмирисаната риба, която носел. Не му позволили да се качи на самолета и той се видял принуден да се върне във вигвама си.

Там, къде от скука, къде от разочарование, той се заровил в Гугъл и започнал да търси картинки на каменни къщи. Нещеш ли, попаднал на египетските пирамиди и останал възхитен: гледай какви големи каменни къщи си строели хората по света! Много му се приискало да отиде там и да си намери пирамида, в която да се засели. Погледнал отново в пламъците на огъня и отново му се явил Бога на Бизоните.

„Знам един начин да отидеш до пирамидите, който не включва самолет” – казал му богът. – „Ще отидеш до Йелоустоун и ще погледнеш в дълбините на най-големия неактивен гейзер. Там ще видиш едно същество, много голямо и с ципести криле, ще го яхнеш и то ще те заведе в Египет. Само че този път недей да си носиш риба, по-добре вземи ябълки – те издържат повече време, а и да изсъхнат, пак стават за ядене.”

Речено-сторено. Отишъл Пътуващия Бик в Йелоустоун, яхнал дракона и се понесъл във въздуха. Но докато летял над Калифорния, в погледа му се мярнало нещо голямо, метално и летящо. Зачудил се индиянецът какво може да е това, пришпорил дракона и го настигнал. Оказало се излитаща совалка. Летящия Бик надникнал през прозорчето, но нищо не видял и загубил интерес. Но без да иска бил оставил там отпечатък от дланта си, който щял да изиграе ключова роля в по-нататъшната история на Земята.

Совалката летяла, летяла и стигнала до Марс. Там я намерили едни извънземни и, като старателно се криели от камерите ѝ, успяли да я разгледат. Видяли отпечатъка на Летящия Бик и започнали да се чудят какъв е той. Тук трябва да споменем, че извънземните имали едни домашни животни, които, поради липса на адекватни земни понятия, ще наречем кучета. Та, техните кучета имали едни пипала и изобщо не приличали на кучета, ама карай. Извънземните решили, че това, което си е оставило отпечатъка, е някакъв нов вид куче и потеглили с техния космически кораб, за да го намерят.

В това време Летящия Бик тъкмо бил стигнал до Египет. И понеже драконът не знаел как точно да кацне с човек на гърба си, просто направил пирует и го оттърсил от себе си. Падащия Бик падал, падал и докато падал, хапнал една-две ябълки. Най-накрая е приземил върху голяма купчина пране. Тя принадлежала на една голяма лелка, която се ядосала, развикала се и започнала да го гони, замервайки го с кифлички. Гонила го тя осем дни, хвърляла по него кифлички, но накрая ѝ паднали кюлотите и шалварите и тя се отказала. Бягащия Бик тъкмо бил стигнал до подножието на една пирамида, но нямал сили да продължи, легнал в сянката ѝ и заспал.

Събудило го сръчкване в ребрата. Той отворил очи и видял, че е заобиколен от стадо овце, които кротко си пасяли захарна тръстика. Стадото го водел един овчар на име Хоти, който бил пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-внук на фараона Аменхотеп, чиято всъщност била и пирамидата, под която бил заспал Спящия Бик.

Поговорили си Будния Бик и Хоти, почерпили се взаимно с храна. Кифличките на ядосаната лелка били много вкусни, но Хоти повече се впечатлил от сушените ябълки. Той никога не бил опитвал ябълки. Толкова много му харесали, че веднага си изоставил стадото и тръгнал за Америка, където да започне бизнес като продавач на плод и зеленчук.

В това време извънземните наближили орбитата на Земята и били привлечени от гравитационния излъчвател на ескимосите-изследователи в Аляска. Кацнали там и попаднали на едно куче, което стискало стрела между палеца и показалеца си. Започнали да го изследват, като мислели, че това е съществото, което е оставило отпечатъка от длан върху совалката, но в последствие се оказало, че отпечатъците не съвпадат. Кучето пуснало стрелата и избягало, а един извънземен я взел и се убол. Така те разбрали, че това е оръжие. В паниката си извънземният така размахал ръце, че без да иска пробил единствения маркуч за гориво и то започнало да изтича. Зелените човечета обаче не се притеснили, защото корабът им имал собствена безтегловност и собствена гравитация, а освен това те притежавали една високотехнологична пръчка със звездичка на върха, с която набързо успели да поправят маркуча за горивото. Оставили ескимосите да се чудят, отлетели и продължили търсенето си на мистериозния отпечатък.

Междувременно Седящия Бик пък останал сам в основата на пирамидата и се огледал. Видял голямо струване на хора на входа и се насочил нататък. Оказало се, че това е един голям корпоративен бос, който настоявал хората да влязат в пирамидата, да измъкнат всичките съкровища и да му ги дадат, като изобщо не го интересувало, че над вещите на фараона било надвиснало проклятие. Той обещавал огромни суми пари и процент от съкровището, но нито един от местните не се съгласявал да рискува живота си.

Както си се чудел, Учудения Бик изведнъж бил ожилен от първата  и единствена пчела в Египет. Той подскочил, хванал се за задните части и се заклатушкал насам-натам, неволно излизайки пред редицата от местни. По този начин без да иска станал доброволец за влизане в пирамидата. Корпоративният бос го поздравил, отворил голямата каменна врата и го приканил да влиза.

Ужиления Бик обаче не бил глупав, ама никак! Той знаел, че в пирамидата можело да се лута много дълго и затова поискал да му дадат някакви хранителни запаси (защото ябълките му били свършили вече, а кифличките ги изял още с Хоти). Напред излязъл един човек с бяла престилка и готварска шапка на главата. Бутал количка, обсипана с най-различни лакомства. Той предложил на Гладния Бик една риба, която била най-отдолу в количката. „Ама да не обръщаш внимание на мухите, които кръжат около нея” – казал той, – То е защото е много вкусна. Ще ти я дам само за хиляда долара, и това е евтино, да знаеш, сам си подрязвам косата!”

Корпоративният бос купил рибата. Местните изпратили Гладния Бик с почести и той влязъл в пирамидата.

Лутал се той, лутал се в тъмнината, но по едно време му омръзнало да се лута, направил си вигвам, запалил си огън, седнал и започнал да гледа телевизия на телефона си. В този момент от стената излязъл Анубис, станал од 2

D на 3D и заплашително се надвесил над нашия герой.

„И к’во сега, ша мрем ли?” – попитал той страшно.

„Ее, че как ша мрем?” – възмутил се Седящия Бик. – Не искаш ли вместо това да поиграем на нещо?”

Анубис се съгласил и предложил да играят на зарове. Условието било, че ако Умиращия Бик спечели, няма да мре, а ако Анубис загуби, ще му вземе душата и ще я отнесе на бога-крокодил (който бил добър приятел на бога-бизон).

*     *     *

И тук историята прекъсва, защото на разказващите я им се наложи да се разотидат по домовете си. Оставяме ви сами да решите как продължава всичко, спасява ли се Умиращия Бик и какви приключения следват за него и извънземните. Ако измислите нещо особено идиотско, можете да ни пишете на mellindor-маймунскоА-gmail-точка-com, за да се порадваме и на вашия принос към историята.

Игра на животни

Днес ми се доиграха настолни игри. Само че не от сложните, с множество фигурки и правила, а от по-простичките, тип "Змии и стълбички" и "Не се сърди, човече". Ето защо реших да направя съвсем нова, наша си игра. Прекарах няколко междучасия над Paint и Google Search, откраднах двадесетина картинки от различни сайтове и най-накрая сътворих това:  

Играта би могла да се отпечата на голям лист хартия, но ние предпочетохме по-екологичния вариант - прожектирахме игралното поле на самата бяла дъска. Така успяхме да импровизираме и пионки - магнитчета в различни цветове. 

Правилата на играта са много лесни и част от тях ги измислихме в движение: 

• Децата се разделят на отбори, всеки отбор си избира цвят пионка и име на животно от изобразените в играта (ние имахме "Тигър", "Гущер", "Щъркел" и "Змия"). 

• Започва първи отбор, един от членовете му хвърля зарче и се придвижва напред толкова квадратчета, колкото покаже то. Следващ е втори отбор и т.н.

• Ако пионката е попаднала на цветно квадратче, нищо не се случва и отборът почива до следващия си ход. 

• Ако обаче се падне на животно, отборът получава задачка. Ние използвахме предварително направената "Коледна томбола", с която се занимавахме цял декември и в която има въпроси от българския език, литературата и математиката. Възможно е обаче водещият (учителят, родителят) да измислят въпроси на момента или да ги изважда от някъде другаде (например някое помагало или учебник). 

• Отборът, на който се е паднала задачка, има време до следващия си ход, за да я реши. Ако е успял, получава точки за нея и правото отново да хвърли зарче. Ако не е успял, пропуска един ход. 

• Ако нечия пионка се падне на животното, чието име е приел отборът (напр. отбор "Тигър" стъпи върху тигъра), той получава правото да отговори на два въпроса, вместо на един, като по този начин има шанс за повече точки. 

• Играта завършва, когато всички отбори са стъпили на финалното поле. Първият обор, който стигне дотам, получава 50 точки, вторият - 40, третият - 30, а четвъртият - 20. За да стигнеш дотам обаче, ти е нужно точно число (като в "Не се сърди, човече"). 

• Победител е този отбор, който е събрал най-много точки.  

• Също така, допълнително правило, което измислихме, е че ако някой отбор се пада все на цветни полета (тоест, няма шанс да събере точки), по някое време да получи възможност да хвърля втори път, при условието, че ще се придвижи назад вместо напред. 

Играта се оказа пълен успех - отборите играеха заедно, помагаха си, бяха ентусиазирани и задружни. Спечелиха онези, който финишираха най-накрая, а първите останаха последни, защото все бързаха по цветните полета, без да се връщат назад за задачки. 

Препоръчвам играта на всеки, който има желание да разнообрази часовете или заниманията си :) Игралното поле в пълния му размер може да се намери на ето този линк. 

Тук трябва да спомена, че идеята за тази игра не е оригинално моя - принадлежи на авторката на един от безбройните документи, озаглавени "Тематично разписание на часовете по занималня в ... клас", които разглеждах в началото на тази година. За съжаление не помня името ѝ, иначе бих я споменала, наред с горещите ми благодарности за страхотната ѝ идея! 

Властелинът на пръстените (мега-съкратено издание)

(оформлението и bold-а са мои, останалото е на ето този човек)

ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА

Хобитите: ЧъРъДъ бе.
Билбо: Мерси. Глейте ся къв фокус.
Хобитите: Баси.
Билбо (вкъщи): тарарам тарарам тъ тъ дъ тъъ рам...
Гандалф: Билбо?
Билбо: Изкара ми акъла бе.
Гандалф: Къде си тръгнал?
Билбо: Ми ше се помотам.
Гандалф: Окей. Ма пръстена на Фродо, нали?
Билбо: Ъхъ.
Гандалф: Ми остави го де.
Билбо: Оф.

Фродо: Де го Билбо?
Гандалф: Фана гората.
Фродо: Баси.
Гандалф: Трябва да занесеш тоя пръстен на Елронд.
Фродо: Е що па аз?
Гандалф: Ми виждаш ли друг тука?
Фродо: Тц.
Гандалф: Я, ей го Сам на джама.
Сам: Ама...ама...ама...
Гандалф: Е хубаво, значи двамата.
Двамата: Оф.

Фродо: Де го Гандалф?
Сам: Фана гората.
Фродо: Баси.
Фродо и Сам: Тръгваме.
Мери и Пипин: И ние ш'додем.
Фродо: Окей.
Мери и Пипин: Ма нема ли да ядем вече?
Фродо и Сам: Тц.
Мери и Пипин: Оф.

Арагорн: И аз ш'дода.
Фродо: Окей.
Мери и Пипин: Ма нема ли да ядем вече?
Арагорн: Виде ли ся с тва ядене, дойдоха лошите.
Хобитите: Въх.
Арагорн: Нема грижи.
Лошите: Муш.
Фродо: Аргх.
Арагорн: Оф.

Фродо: Кво стана бе?
Елронд: Ми щеше да мреш, ма те оправих.
Фродо: Окей, мерси.
Елронд: Начи, кво правим с пръстена?
Гандалф: Ми някой трябва да го хвърли в Мордор.
Боромир: One does not simply walk into Mordor.
Фродо: Аз ше отида.
Всичките: И аз ш'дода.
Елронд: Окей.
Мери и Пипин: Ма нема ли да ядем вече?
Всичките: Тц.
Мери и Пипин: Оф.

Гандалф: Ще минем през планините.
Саруман: Тоя па.
Гандалф: Ще минем през Мория.
Орките: Тоя па.
Гандалф: Ще минем през моста Казад-дум.
Балрог: Тоя па.
Гандалф: Баси.
Задругата: Бегайте.
Балрог: Тия па.
Гандалф: Тоя па.
Балрог: Шляп!
Гандалф: Аргх.
Задругата: Оф.

Галадриел: Ще минете по реката.
Фродо: Окей.

Боромир: Дай пръстена, мухльо!
Фродо: Тоя па.
Орките: Тия па.
Фродо: Я лодка.
Сам: Чакай, и аз ш'дода.
Орките: Утепайте ги бе.
Боромир: Аргх.
Арагорн: Къде са хобитите бе?
Леголас: Ненам.
Арагорн: Ми ше ги гоним.
Гимли: Пеша ли?
Арагорн: Ъхъ.
Гимли: Оф.

ДВЕТЕ КУЛИ

Фродо и Сам: Е тука ше спим.
Амгъл: Дай пръстена, мухльо!
Сам: Тоя па.
Фродо: Ето кой ще ни заведе в Мордор.
Амгъл: Оф.

Арагорн: Къде са урукхайците?
Еомер: Ми утепахме ги.
Арагорн: А Мери и Пипин?
Еомер: Ненам.
Арагорн: Оф.

Мери и Пипин: Баси гората.
Дървобрад: Кви сте вие бе?
Мери и Пипин: Баси, говорещ пън.
Дървобрад: Баси, орки.
Мери и Пипин: Не сме орки.
Дървобрад: Ще ви водя на събрание да видим дали сте орки.
Събранието: Орки ли сте бе?
Мери и Пипин: Тц.
Събранието: Окей. Айде къш.
Мери и Пипин: Ама...ама...ама... Исенгард там дет таковата нали.
Събранието: Швидим тая работа.
Мери и Пипин: Оф.

Грима: Кви сте вие бе?
Гандалф и Арагорн: Гандалф и Арагорн.
Грима: Кралю, тия трябва да ги баннеш.
Гандалф: Тоя па.
Теоден: Аргх.
Грима: Въх.
Гандалф: Аре да те нема.
Грима: Оф.
Теоден: Мерси дуде.
Гандалф: Пич, трябва да бягате.
Теоден: Що?
Гандалф: Ми ше ви изтепат.
Теоден: Верно?
Гандалф: Ъхъ.
Теоден: Баси.
Гандалф: Бегайте в крепостта там ваш'та си.
Теоден: Оф.

Фарамир: Кви сте вие бе?
Фродо и Сам: Фродо и Сам.
Фарамир: И чий го дирите тука?
Фродо: Ми мотаме си се.
Фарамир: Лъжеш, фъстък, я виж оня третия.
Фродо: Ама...ама...ама...
Фарамир: Дай пръстена, мухльо!
Фродо: Оф.

Арагорн: Орки!
Леголас: Нема грижи.
Орките: Бутни го от скалата бе.
Арагорн: Пльок.
Коня: Ъхъ.
Арагорн: Баси оркската навалица. Ше кажа на краля.
Арагорн: Кралю, оркска навалица.
Теоден: Въх, ше мрем.
Халдир: Нема бе, споко.
Арагорн: Легай, бомба!
Всичките: Вай.
Гандалф: Нема грижи, ей го Еомер с армията.
Урукхай: Оф.

Мери и Пипин: Добре де, кво правим?
Дървобрад: Ми седим си, кво.
Мери и Пипин: Ама...ама...ама...войната там, дет таковата нали.
Дървобрад: Е кво.
Пипин: Ми виж дърветата тука!
Дървобрад: Баси.
Мери: Аз казАх ли ти бе.
Дървобрад: Ъхъ.
Мери: И сега?
Дървобрад: Ми ентите ще разрушат Исенгард.
Саруман: Оф.

Фарамир: Отиваме в Осгилиат.
Фродо: Внимавай! Назгул!
Фарамир: Въх.
Сам: Ше бегаме.
Фарамир: Бегайте.
Сам: Аре тръгвай бе.
Амгъл: Оф.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАЛЯ

Гандалф: Предай се бе!
Саруман: Тоя па.
Грима: Муш.
Саруман: Въх, уби ма.
Пипин: Я, кристално кълбо.
Саурон: Бау!
Пипин: Аргх.
Гандалф: Тоя ше нападне Минас Тирит.
Денетор: Кви сте вие бе?
Гандалф и Арагорн: Гандалф и Арагорн.
Денетор: Ще ми крадете трона, мръсници.
Арагорн: Ми мой си е, кво.
Денетор: Ей, един син не ми остана.
Гандалф: Стига рева бе.
Денетор: Ей сега шсе запаля.
Гандалф: Хубу, ама без Фарамир.
Денетор: Аргх.
Гандалф: Пипин, бегай да палиш сигналните огньове.
Пипин: Що?
Гандалф: Ми да види Теоден.
Пипин: А, верно бе, оф.

Арагорн: Тва е царството на мъртвите.
Гимли: Въх.
Арагорн: Нема се плашиш.
Армията на мъртвите: Бухуууу!
Арагорн: Млък бе. Ето меча Андурил, ше искам услуга.
Армията на мъртвите: А, окей.

Назгул: Е са ви изтепах.
Теоден: Тоя па.
Назгул: Муш.
Теоден: Аргх.
Еовин: Муш.
Назгул: Аргх.
Урукхай: Баси, армия умрели!
Арагорн: Ъхъ.
Урукхай: Оф.

Амгъл: Скивай, пич, оня дебелия изял всичко.
Фродо: Верно ли бе?
Сам: Тц.
Фродо: Лъжеш, бастун, махай се.
Сам: Оф.
Амгъл: Ше минем оттук.
Фродо: Що?
Амгъл: Щото има един паяк да те яде.
Фродо: Аргх.
Паяка: Муахахах.
Сам: Муш.
Паяка: Аргх.
Урукхай: Ше го носим в караулното.
Сам: Муш муш муш муш.
Урукхай: Аргх аргх аргх аргх.
Сам: Събуди се бе.
Фродо: Кво стана?
Сам: Ми Амгъл те прецака, аз ти казах.
Фродо: Оф.

Арагорн: Ееееей глупацииии! Излезте да се разберем кат мъже бе.
Мордорски пазачи: Тоя па.
Портата: Скръъъъц.
Урукхай: Тъгъдък тъгъдък.
Армията: Въх.
Арагорн: Пичове, ако ше мрем, ше мрем.
Армията: Оф.

Фродо: Не мога повече.
Сам: Аре бе лигльо, ей го къде е.
Фродо: Тц.
Сам: Оф, добре, ште нося.
Фродо: Окей, мерси.
Сам: Ей го вулкана, хвърляй!
Фродо: Ама...ама...ама...мой си е тва там дет таковата нали.
Амгъл: Дай пръстена, мухльо!
Фродо: Тоя па.
Амгъл: Фрас!
Фродо: Прас!
Двамата: Аааааааа!
Амгъл: Пльок.
Пръстена: Аргх.
Саурон: Аргх.
Сам: Ми ше мрем тука.
Фродо: Ъхъ.
Орлите: Тия па.
Сам: Йей.
Фродо: Йей.
Гандалф: Саурон е победен!
Всички: Йей.

КРАЙ

Петък 13-ти

Хърман

Преди време случайно срещнах един приятел на Централна гара. Оказа се, че за годините, в които не се бяхме виждали, си беше пуснал брада. Изглеждаше ми толкова странно! Опитах да се пошегувам с репликата "Ъъъ, имаш нещо пораснало на лицето", но мисля, че той не оцени моя комичен "гений" :) 

Затова измислих това малко комиксче, с което показвам колко смешно можеше да бъде всъщност :)

Johari Window

Чували ли сте за Johari Window? 

Състои се от четири части: 

- първата се нарича "Arena" - това са нещата, които и ние, и останалите знаят за нас;

- втората е "Blind Spot" - нещата, които хората около нас знаят за нас, но ние вероятно не;

- третата е "Façade" - нещата, които ние знаем за себе си, но останалите не подозират; 

- четвъртата се нарича "Unknown" и представлява нещата, които или не се отнасят за нас, или никой не знае (вкл. ние самите).

Преди години си бях направила Johari Window и днес, докато попълвах поредния тест, който ме попита "Какво мислят за теб приятелите ти?", се присетих за него и реших да си направя нов. След това си помислих, че може старият все още да съществува и го потърсих. 

Оказа се, че три от шест качества в прозореца ми Arena са еднакви и в двете версии, а останалите са малко или повече синоними едно на друго. Уау! А казват, че хората се променят!

Но ако аз не съм променила начина, по който мисля за себе си, дали не съм променила отношението си към останалите? Нека проверим!

Ще попълните ли моят Johari Window?

Жирафът и пингвинът

Преди известно време написах това разказче - ей-така, за забавление. Доста е странничко :) Имате ли критики и препоръки? :)

~ ~ ~

Имало някога един жираф, който много обичал математиката. Толкова я обичал, че непрекъснато броял и смятал разни неща – колко листа е изял на една хапка, колко литра вода е изпил на обяд, колко облачета минават над саваната за едно лято...

Един ден на жирафа му хрумнало да преброи петната по тялото си и веднага се заел с тази задача. Броил що броил, но се оказало, че не може да се справи с всичките. Останали му петната на тила и главата, а той нямал никакъв начин да ги види. Мъчил се да си извие главата така, че да гледа към тила, търсел гладко езеро, в което да се огледа, но накрая не само че не успял, но и го заболял врата. Какво ли не би дал за едно огледало!

– Ех, да имаше кой да ми помогне! – проплакал той. – Толкова искам да си преброя петната, че ако не го направя, направо ще се поболея от мъка!

В този момент в съседство си подал  главата неговият приятел пингвина.
– Аз ще ти помогна! – предложил той.

Тук трябва да споменем, (за онези, на които им е чудно как така пингвин и жираф са съседи), че главният ни герой живеел на страниците на една книжка. Всъщност страниците на книжката изобщо не трябвало да бъдат подредена така, но от печатницата нещо били объркали и вместо леопард, до жирафа се оказал пингвин. Петнистият математик не се оплаквал, разбира се! Ако не била тази грешка, щял да прекара живота си преследван от този леопард и да не му остава никакво време за броене!

Та, пингвинът подал глава от съседната страница и предложил помощта си, а жирафът с радост приел. Захванали се с броенето, но всеки път цифрата излизала  различна. Жирафът се объркал и ядосал едновременно. Как можело да се случва това? Та нали математиката е точна наука?
– Добре, хайде да опитаме за още веднъж – въздъхнал дълговратият математик. –Аз ще броя тези петна, които стигам с поглед, а ти останалите.

И започнали.
– Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем... – броял жирафът.
– Едно две, шест, три, осемнайсет, пет, седем, девет... – броял пингвинът.

– Чакай, чакай, какво? – усетил се математикът.
– Едно, три, четири, осем, шест, тринайсет... – повторил неговият приятел.

– Ама... така не се брои! – възкликнал жирафът. – Това е изцяло и категорично грешно! Кой те е учил да броиш?
– Ами... ами... – пингвинът се изчервил. – Никой.

Настанала неловка тишина. Жирафът само мигал изумено, а черно–белият му приятел стоял с наведена глава.
– Виж какво, така не може – отсякъл дълговратият. – Ще трябва да се научиш да броиш, че иначе всички ще ти се смеят.
– Съгласен съм, но как? – попитал пингвинът.

– Аз ще ти кажа. Още днес си взимаш багажа и отиваш на пътешествие по страниците на нашата книжка. Ще започнеш от първа страница и ще продължиш нататък, и ще помниш много внимателно кое животно на коя страница се намира.

Така и станало. Пингвинът се съгласил и още същия ден потеглил на пътешествие.
Срещнал лъва, който бил на първа страница, играл си с маймуните на втора, плувал с делфините на трета... И така нататък, докато не стигнал чак до последната страница. И знаете ли какво? Когато се върнал при жирафа, вече можел да брои!

– Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет! – демонстрирал той пред петнистия си приятел.

Жирафът страшно много се зарадвал. Събрали се двамата същия следобед и съвсем лесно и бързо преброили петната по гърба на жирафа.

Излезли точно сто седемдесет и три. И добре, че били толкова, защото книжката имала 176 страници и пингвинът не знаел да брои нататък! 

Lifescouts!

Вижте на какво попаднах днес! Един от любимите ми youtubе-ъри е решил, че не е справедливо само скаутите да получават значки за постижения, и затова е измислил свой начин да се хвали с нещата, които е постигнал. И понеже е доста известен в UK, инициативата му веднага е подета от множество хора.

Life Scouts е мястото, където можеш да споделиш своите интересни преживявания, да прочетеш за страхотните моменти на други хора и да се окичиш с онлайн значка, която да показва какво си направил до момента. Но не просто като умения и постижения, но още и като преживявания, спомени и истории.

Също така, при добро желание и наличие на излишни паундове, можеш да си поръчаш физически значки, които, ако видите клипчето на Алекс до края, изглеждат страхотно!

Ако имах Тъмблър (на който така и не успях да видя смисъла при наличието на всички други социални мрежи), щях да "закача" там всички значки, които имам. Но тъй като нямам, реших да ги пусна тук. И понеже към всяка от тях трябва да има история, очаквайте в близките месеци (или години, като се знам каква съм шматка) няколко интересни истории, свързани с различните преживявания, спечелили ми тези значки.

Това е списъкът на значките. Какви имате вие?

Driving Badge

Sunrise Badge

Picnic Badge

Archery Badge

Mountain-Climbing Badge

Karaoke Badge

Birthday Party Badge

Bike-Riding Badge

Camping Badge

Tree-Climbing Badge

Fishing Badge

Swimming Badge

Scrabble Badge

Perform On Stage Badge

Zoo Badge

Horse Riding Badge

Pet-Owning Badge

Skipping Badge

Baking Cookies Badge

Vlogging Badge

Origami Badge

Photography Badge

Piano Badge

Дневник на Нещотърсача 2013

Януари, Февруари, Март

Вече е почти април, а аз съм прекалено голям заплес с прекалено малко свободно време. Представяте ли си - от началото на годината не съм публикувала тук нито едно Нещонамерено!

Тази неправда, за съжаление, не мога да поправя, защото не умея да връщам времето назад. Затова пък мога да се опитам да замажа положението като ви покажа наведнъж всички Нещонамерени за Януари, Февруари и Март!



Тук можете да видите първите предмети за годината. Намерих ги в Лозенец, край една детска площадка. Много ми харесва как буквите (вероятно паднали от надписа върху някоя кола) образуват такава слънчева дума!

През януари намерих и една картичка за рожден ден. На нея Иван пожелава на Боян ПРИЯТЕЛСТВО. Честно казано, аз напълно одобрявам това пожелание! :)

Това са няколко неща, които открих при чистенето на колата си. Щипката нямам представа как се е озовала там, но затова пък за нокътя съм сигурна - на Хелоуийн миналата година возих една позната, тя си слагаше костюма в колата и се оплака, че си е изпозагубила ноктите.



И да, правилно сте отгатнали, не съм си чистила колата от ноември. Shame on me!

Тук можете да видите обичайните мартенски Нещонамерени. Обикновено не събирам изпопадалите мартенички от земята, но когато мънистата им са толкова хубави, просто не мога да устоя!

Това са първите пера за 2013, едно камъче, едно пънче и две поизмачкани изкуствени листа.
Последните две намерих близо до цял гирлянд с подобни на тях листа. Все пак взех само тези двете, защото се бяха отделили от гирлянда и изглеждаха много самотни.




Обичайните Нещонамерени в училището, в което работя, са обемните стикери във всякакви цветове и размери. Децата ги събират и лепят в албуми, но непрекъснато се случва някои да изпадат по пода или чиновете, и аз - какво да правя - ги събирам. Нали съм Нещотърсач!

Миналата година намерих вилица, тази година - лъжица. Очаквам през 2014 да намеря един нож, за да запълня колекцията си.










Останалите Нещонамерени си нямат своя история (поне не и такава, която да им се е случила, докато аз съм била наоколо), но затова пък има някои доста интересни.




Това бяха всички намерени от мен Неща за първите три месеца на 2013 година. Надявам се да ви е било интересно. За следващия месец ще пиша (да се надяваме) веднага след като свърши. Имам много Нещонамерени за показване!

Също така планирам и една гост-публикация, в която ще включа всичко, което ми е изпратено до този момент от други приятели-Нещотърсачи. Изпращайте ни и вие вашите намерени предмети (на mellindor@gmail.com), за да можем да се запознаем и с тях. Разкажете ни историите на вашите Нещонамерени!

Игра на драсканици

Играта на драканици е съвсем лесна. Нужни са ви най-малко двама души, листове и нещо за писане. Макар че, като се замисля, можеш да я играеш и сам.

Правилата също са много прости: единият играч хваща писалката и надрасква някаква произволна неправилна форма на листа. Другият разглежда формата, върти я насам-натам, докато не му заприлича на нещо, и я дорисува така, че да придобие чертите на това нещо

 

Ето ви един хубав пример за Игра на Драсканици.
В нея присъстват Доналд Дък; една синя птица с папийонка (because bow ties are cool); един лебедоподобен без опашка; скрит в тревата птеродактил; още една синя птица, този път с оранжеви очи; лилаво чудовище-вегетарианец; мустакат човек със син костюм; вампирско сърце (или сърце-вампир?); готин заек-козирог и триглав змей, който е преял с великденски яйца.
Всичко това - нарисувано от мен и Фери снощи преди сън.

Играта е много забавна! Опитайте я и вие! Ще се радвам да ми покажете резултатите в коментарите.

Разни

Тази вечер се разхождам из интересни странички, свързани с думи и творчество. Така или иначе напоследък нямам време да творя (и, уви, така ще бъде до края на месеца), поне да се позабавлявам неангажиращо :)

Ето например, в този сайт можеш да намериш анаграми на думи или изрази, които си харесаш. Аз опитах с ника си и един от резултатите ме грабна: Mild Loner. Много характерно и мило.

Тук пък можеш да си "направиш приказка" по зададен модел и определени думи, които ти въвеждаш. Разбира се, не е и наполовина толкова творческо и забавно като "Направи си сам приказка", но е приятно занимание за свободната вечер.

Засега най-много си харесвам описанието на съществото Джоузеф Кан-кан:

The Joseph Can-Can is an animal that has blue-ish fur with red spots on its hands and ears. Its tail is shaped like a tree which it uses to hang earrings. An adult Joseph Can-Can may weigh more than 1230 pounds and stand over 900 feet high.
The Joseph Can-Can can be found only in Aleronia and Ferenzia. Although its favorite food is cherries, it also likes to eat streets. If you ever see a Joseph Can-Can, be sure not to ever sing “Hello.” That song makes it caring. Instead, give it a few cherries and be on your way. И внимавайте да не ви изяде улицата! :-P

Дневник на Нещотърсача - Април

"Светът е пълен с разни неща и наистина 

има нужда някой да ги потърси и намери. 

Именно това правят нещотърсачите."

А. Линдгрен, "Пипи Дългото чорапче" 

Месец май беше страхотен за един Нещотърсач! Намерих купища интересни неща,  някои от които крайно необичайни. Уверете се сами: 

- ръждясал катинар;
- три пластмасови звездички;
- лампичка от коледни светлини;
- черна шнолка, изкривена;
- оранжева шнолка, работеща;
- част от слушалка, която ми заприлича на миниатюрен космически кораб :) 
- кламер;
- четири мъниста с формата на сърце;

- пластмасов автобус-играчка с връщащи се колелца (от този тип, дето като го засилиш назад, автоматично си върви напред);











- кокосов орех с дупка, кух;

- роботче-играчка, което може да се превръща в косатка (бяхме луднали по този тип играчки, когато бях малка, а дори не бяхме чували за Трансформърс); 
- гола мъжка кукла от типа "Кен" (или както там се казват). Прикрила съм мъжките му части с парчето от кокосовия орех :D








- червен стационарен телефон, счупен (все едно някой го е настъпил или хвърлил отнякъде); 





Надявам се на някое детенце да не му е мъчно, че си е изгубило куклата или роботчето или автобусчето, но няколко дни подред ги гледах да лежат на едно и също място и просто не можех да не ги взема с мен.

От намирането на последните неща (тези, които съм снимала поотделно) съм много горда. Кой да очаква, че ходейки из улиците на София, може да намери неща като кокосов орех! :D 

Дневник на Нещотърсача - Февруари-Март

"Светът е пълен с разни неща и наистина 

има нужда някой да ги потърси и намери. 

Именно това правят нещотърсачите."

А. Линдгрен, "Пипи Дългото чорапче" 

Новата порция от намерени неща през изминалите два месеца е готова! Февруари беше снежен и беден на Неща за намиране, но затова пък март си навакса! Нещата, които виждате на тази картинка, са следните:

- голяма мартеничка с помпони - намерена в един двор, сякаш паднала от нечий прозорец;
- копче - казват, че който намерел копче, му предстои смяна на гадже, но аз не вярвам особено;
- шишенце от шампоан, беше празно;
- фибичка, шнолка, кламерче, кабърче;
- тебешир - първия, който намирам през живота си;
- зелен молив, леко наръфан по края;
- късметче от кафе: "Ако казваш това, което искаш, ще чуеш това, което не искаш."; 
- второто перо за 2012г.;
- гривничка със сърчице, на което пише "Friend" - тъжното при нея е, че беше захвърлена, а не просто изпусната.

И така, ще се видим при следващата порция намерени неща!
Приятно Нещонамиране! :)

Postcrossing

Това е един международен проект за размяна на пощенски картички. Да, на истински картички, направени от хартия, с марки по тях! Помните ли ги?

Идеята е, че ако изпратиш картичка, ще получиш поне една обратно, от произволно място някъде по света. Аз вече имам колекция от 29 картички от най-различни страни: най-близката от Полша, а най-далечната - от Австралия. Ето някои от любимите ми:

За проекта можете да разберете още от тук: http://www.postcrossing.com/about. Ще се радвам да се включите и да ми разкажете за впечатленията си! :)

Кой каза "шопинг-терапия"?

Сутрин. 

Два свободни часа. 

Женския пазар и пари в джоба. 

Това е комбинация, която може да завърши само по един начин :)

Талисманчета.

Не знам за какво точно ще ги използвам,но със сигурност ще влязат в употреба!

Картички с кучета.

Картички с цветя.

 

Картички с красиви картини.

Множеството картички са свързани с намерението ми другия месец да разпращам хубави пожелания насам-натам без повод; затова ако искате да получите картичка, можете да ми пратите адреса си :)

И най-свидната ми придобивка ♥

Беше хубава сутрин, все пак! Мисля, че от доста време имах нужда от нещо такова...