Историята за Седящия Бик и Извънземните

Внимание! Докато четете тази история, може да започнете да се съмнявате в здравия си разум. Недейте! По-добре помислете в какво състояние е била психиката на онези, които са я измислили.

*     *     *

Индиянецът Седящия Бик си седял във вигвама и се взирал в огъня. Започнал да си мечтае колко би било хубаво да живее в стабилна каменна къща и в този момент в пламъците изникнала главата на Бога на Бизоните. Той му казал, че наскоро си е приказвал с Бога на Мечките и от него е разбрал, че в Европа имало страхотни каменни къщи – и не само че били стабилни, но били и разноцветни, във всички цветове на дъгата.

На Седящия Бик много му се приискало да отиде там. Той си събрал багажа и тръгнал към най-близкия град, откъдето да хване самолет и да отиде в Европата.

Само че самолет нямало цели три дни и това време той прекарал на летището, като се разхождал насам-натам и се прехранвал с наловената преди това риба. Когато най-после пристигнал самолета, който щял да го откара до Европа, Чакащия Бик тръгнал да се качва на него, но го спряла охраната и му се скарала за вмирисаната риба, която носел. Не му позволили да се качи на самолета и той се видял принуден да се върне във вигвама си.

Там, къде от скука, къде от разочарование, той се заровил в Гугъл и започнал да търси картинки на каменни къщи. Нещеш ли, попаднал на египетските пирамиди и останал възхитен: гледай какви големи каменни къщи си строели хората по света! Много му се приискало да отиде там и да си намери пирамида, в която да се засели. Погледнал отново в пламъците на огъня и отново му се явил Бога на Бизоните.

„Знам един начин да отидеш до пирамидите, който не включва самолет” – казал му богът. – „Ще отидеш до Йелоустоун и ще погледнеш в дълбините на най-големия неактивен гейзер. Там ще видиш едно същество, много голямо и с ципести криле, ще го яхнеш и то ще те заведе в Египет. Само че този път недей да си носиш риба, по-добре вземи ябълки – те издържат повече време, а и да изсъхнат, пак стават за ядене.”

Речено-сторено. Отишъл Пътуващия Бик в Йелоустоун, яхнал дракона и се понесъл във въздуха. Но докато летял над Калифорния, в погледа му се мярнало нещо голямо, метално и летящо. Зачудил се индиянецът какво може да е това, пришпорил дракона и го настигнал. Оказало се излитаща совалка. Летящия Бик надникнал през прозорчето, но нищо не видял и загубил интерес. Но без да иска бил оставил там отпечатък от дланта си, който щял да изиграе ключова роля в по-нататъшната история на Земята.

Совалката летяла, летяла и стигнала до Марс. Там я намерили едни извънземни и, като старателно се криели от камерите ѝ, успяли да я разгледат. Видяли отпечатъка на Летящия Бик и започнали да се чудят какъв е той. Тук трябва да споменем, че извънземните имали едни домашни животни, които, поради липса на адекватни земни понятия, ще наречем кучета. Та, техните кучета имали едни пипала и изобщо не приличали на кучета, ама карай. Извънземните решили, че това, което си е оставило отпечатъка, е някакъв нов вид куче и потеглили с техния космически кораб, за да го намерят.

В това време Летящия Бик тъкмо бил стигнал до Египет. И понеже драконът не знаел как точно да кацне с човек на гърба си, просто направил пирует и го оттърсил от себе си. Падащия Бик падал, падал и докато падал, хапнал една-две ябълки. Най-накрая е приземил върху голяма купчина пране. Тя принадлежала на една голяма лелка, която се ядосала, развикала се и започнала да го гони, замервайки го с кифлички. Гонила го тя осем дни, хвърляла по него кифлички, но накрая ѝ паднали кюлотите и шалварите и тя се отказала. Бягащия Бик тъкмо бил стигнал до подножието на една пирамида, но нямал сили да продължи, легнал в сянката ѝ и заспал.

Събудило го сръчкване в ребрата. Той отворил очи и видял, че е заобиколен от стадо овце, които кротко си пасяли захарна тръстика. Стадото го водел един овчар на име Хоти, който бил пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-внук на фараона Аменхотеп, чиято всъщност била и пирамидата, под която бил заспал Спящия Бик.

Поговорили си Будния Бик и Хоти, почерпили се взаимно с храна. Кифличките на ядосаната лелка били много вкусни, но Хоти повече се впечатлил от сушените ябълки. Той никога не бил опитвал ябълки. Толкова много му харесали, че веднага си изоставил стадото и тръгнал за Америка, където да започне бизнес като продавач на плод и зеленчук.

В това време извънземните наближили орбитата на Земята и били привлечени от гравитационния излъчвател на ескимосите-изследователи в Аляска. Кацнали там и попаднали на едно куче, което стискало стрела между палеца и показалеца си. Започнали да го изследват, като мислели, че това е съществото, което е оставило отпечатъка от длан върху совалката, но в последствие се оказало, че отпечатъците не съвпадат. Кучето пуснало стрелата и избягало, а един извънземен я взел и се убол. Така те разбрали, че това е оръжие. В паниката си извънземният така размахал ръце, че без да иска пробил единствения маркуч за гориво и то започнало да изтича. Зелените човечета обаче не се притеснили, защото корабът им имал собствена безтегловност и собствена гравитация, а освен това те притежавали една високотехнологична пръчка със звездичка на върха, с която набързо успели да поправят маркуча за горивото. Оставили ескимосите да се чудят, отлетели и продължили търсенето си на мистериозния отпечатък.

Междувременно Седящия Бик пък останал сам в основата на пирамидата и се огледал. Видял голямо струване на хора на входа и се насочил нататък. Оказало се, че това е един голям корпоративен бос, който настоявал хората да влязат в пирамидата, да измъкнат всичките съкровища и да му ги дадат, като изобщо не го интересувало, че над вещите на фараона било надвиснало проклятие. Той обещавал огромни суми пари и процент от съкровището, но нито един от местните не се съгласявал да рискува живота си.

Както си се чудел, Учудения Бик изведнъж бил ожилен от първата  и единствена пчела в Египет. Той подскочил, хванал се за задните части и се заклатушкал насам-натам, неволно излизайки пред редицата от местни. По този начин без да иска станал доброволец за влизане в пирамидата. Корпоративният бос го поздравил, отворил голямата каменна врата и го приканил да влиза.

Ужиления Бик обаче не бил глупав, ама никак! Той знаел, че в пирамидата можело да се лута много дълго и затова поискал да му дадат някакви хранителни запаси (защото ябълките му били свършили вече, а кифличките ги изял още с Хоти). Напред излязъл един човек с бяла престилка и готварска шапка на главата. Бутал количка, обсипана с най-различни лакомства. Той предложил на Гладния Бик една риба, която била най-отдолу в количката. „Ама да не обръщаш внимание на мухите, които кръжат около нея” – казал той, – То е защото е много вкусна. Ще ти я дам само за хиляда долара, и това е евтино, да знаеш, сам си подрязвам косата!”

Корпоративният бос купил рибата. Местните изпратили Гладния Бик с почести и той влязъл в пирамидата.

Лутал се той, лутал се в тъмнината, но по едно време му омръзнало да се лута, направил си вигвам, запалил си огън, седнал и започнал да гледа телевизия на телефона си. В този момент от стената излязъл Анубис, станал од 2

D на 3D и заплашително се надвесил над нашия герой.

„И к’во сега, ша мрем ли?” – попитал той страшно.

„Ее, че как ша мрем?” – възмутил се Седящия Бик. – Не искаш ли вместо това да поиграем на нещо?”

Анубис се съгласил и предложил да играят на зарове. Условието било, че ако Умиращия Бик спечели, няма да мре, а ако Анубис загуби, ще му вземе душата и ще я отнесе на бога-крокодил (който бил добър приятел на бога-бизон).

*     *     *

И тук историята прекъсва, защото на разказващите я им се наложи да се разотидат по домовете си. Оставяме ви сами да решите как продължава всичко, спасява ли се Умиращия Бик и какви приключения следват за него и извънземните. Ако измислите нещо особено идиотско, можете да ни пишете на mellindor-маймунскоА-gmail-точка-com, за да се порадваме и на вашия принос към историята.