Билетчето

Спокойна привечер. Автобус. Аз седя на една от последните седалки и чета "Да убиеш присмехулник".

Задава се контрола и аз разсеяно изваждам картата си, но не мога да я подам, защото в този момент става Скандал. Жената до мен трябва да плати глоба. В портмонето има две пачки талони, но не си е направила труда да продупчи и един билет от тях. И се започва:

- Ама аз си имам билети, вижте.
- Да, но не сте си го продупчили.
- Да, ама имам.
- Трябва да платите глоба.
- Аа, значи циганите могат да пътуват без билет, а ние - не.

Обикновено се опитвам да не обръщам внимание на спорове в градския транспорт, но този път ми кипна. Какво общо имат тук циганите? В автобуса нямаше цигани. Имаше хора, които си бяха продупчили билетите; и една жена, която не беше.

Ама, нали, циганите.

Защо всеки път, когато трябва да оправдаем тарикатските си постъпки, даваме за пример онези, от които се възмущаваме? Нали уж се разграничаваме от тях? Не е ли целта да НЕ сме като тях?

- И как можете да глобявате редовните пътници, а пък нередовните все да се измъкват?
Каза жената, която единствена в целия автобус не си беше продупчила билета. И после имаше наглостта да напада хората, които просто си вършеха работата. Да им вменява вина за неща, които не зависят от тях.

Ама не може все с циганите да се оправдавате! Това НЕ Е оправдание! Това, че някой е агресивен и не спазва правилата, не означава, че имате право и вие да бъдете агресивни и да не спазвате правилата.

Така ли възпитаваме децата си? Че могат да не постъпват правилно, защото има други хора, които също не постъпват правилно? Че могат да се правят на тарикати, когато им изнася и после да се оправдават с онези, които обществото презира?

Не трябва ли да даваме добър пример? Не трябва ли да следваме добрите примери?
Защо тогава все с лошите се сравняваме?

______________
(И ако някой вземе да ми се заяжда, заради политическата некоректност на думата "цигани", просто да не си прави труда. Мисля, че от текста си личи за кой точно тип хора говоря.)