Книги! Книги! Книги! (част 2)

Спомняте ли си тази моя публикация? Тъй като напоследък се сдобих с още няколко прекрасни книги, реших, че е крайно време да ви разкажа и за тях.

Джани Родари, "Приказки по телефона". Има ли нужда да допълвам каквото и да било? Ако сте чели книжката, със сигурност ще разберете ентусиазма ми, когато я мернах на сергията за стари книги. А ако не сте я чели - бих казала, че сте пропуснали част от своето детство, която е щяла да бъде много магическа. И бих допълнила, че все още не е късно да я изживеете - за някои неща няма възраст.

"Малкият Николá" е моя любима детска книга. Разказва се за един ученик от (както изглежда) доста проблемен клас. Възрастните настръхват само като чуят за тях, но децата просто се държат като деца, с всичките си недостатъци и палавости. И не правят пакости от злоба или лошо възпитание - а просто защото е част от играта им. Интересен поглед в книгата има върху "големите" неща от живота на един ученик - бягането от час, което всъщност се оказва много скучно, пушенето, което е даже съвсем неприятно, това да бъдеш побойника на класа, "зубъра", аутсайдера...

"Пук!" и "В лунната стая" са две от прекрасните "Пет приказки" на Валери Петров. Обичам всичките пет, но "Пук!" като че ли има най-сантиментална стойност за мен. Може би заради куклената пиеса, която съм гледала десетки пъти. Или заради:

Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по-добри!

А най-прекрасното в "Лунната стая" е краят, когато момиченцето запява. Ако не сте го чели, силно, горещо и сърцато ви го препоръчвам!

"Небето е на всички" отново е на Джани Родари, но за съжаление трябва да кажа, че все още не съм успяла да го прочета. Това е колекция от звънки стихотворения, едно от които е всеизвестното:

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
- Надежда. Надежда за всички.

Всъщност илюстрациите са това, което ме накара да се влюбя в книжката - направени са съвсем като детски рисунки - с всичките разкривени линии и сладурски балони с реплики на героите. Силно ви препоръчвам да ги видите!

"Уважение и неуважение" и "Насилие и  ненасилие" са първите две книжки от поредицата "Философски закуски", която добрите хора от Издателство Точица предоставят на своите читатели. Много хубави, смислени книжки, коитопровокират размишления и при малките, и при големите деца.

 --
Книжките на английски са следствие от новооткритата ми мания да чета на този мой любим език. Когато открих Elephant Book Store в София, бях толкова ентусиазирана, че отведнъж похарчих значителна част от тъкмо взетата си заплата, за да си закупя тези чудеса.

"The Twits" (на Roald Dahl) е книга, в която се разказва за двама съвсем нелицепритяни герои и техните перипетии с няколко маймуни и купища птици. Много е забавно да се чете, но за съжаление нямам достатъчно време да разбера какво се случва накрая.

"Purple Ronnie's Guide to life" е още една страхотна книжка, която грабва едновременно с простотата и мъдростта си. Написана като че ли от и за деца, тя започва с описание "Какво е животът", преминава през всичките му стадии и завършва с описание какво според "автора" е Рая:

Heaven is like a Funfair
Where all the rides are free
The clouds turn into bumper cars
And there's a hot dog tree.

В "The Green And Scaly Book", предполагам, се разказва за дракони. Все още не съм стигнала до нея сред всичките си други четива, но съм сигурна, че ще я харесам! 

А "Dr. Seuss"... Какво мога да кажа за него? Тези луди, смахнати и прекрасни детски стихотворения, това дяволско умение да си играе с езика на такова ниво, че хем да е разбираемо, хем забавно, хем да те накара да се замислиш над някои важни неща от живота. Не можах да си избера кое от тези две стихотворения да ви покажа, затова ще препиша и двете: 

O is very useful. 

You use it when you say: 

"Oscar's only ostrich 

oiled an orange owl today. 

"Should I put this speck down?..." Horton thought with alarm. 

"If I do, these small persons may come to great harm. 

I can't put it down. And I won't! After all
A person's a person. No matter how small."

Още една книжка, която я няма на горната снимка, защото си я купих след като бях подготвила публикацията, е "Ян Бибиян". Когато бях малка, имахме цялата колекция от произведения на Елин Пелин - 10 книги, разделени по жанрове. Деветата беше отделена за двете истории на Ян Бибиян. Само че когато в по-късни времена разглеждах семейната библиотека, точно тази девета книга липсваше. Дали я бях загубила, дали майка ми я беше дала на някого... не знам. Но оттогава липсата й непрекъснато ме глождеше. И когато най-после я намерих на старо (и със страхотни илюстрации на всичкото отгоре!), изпитах наистина силно щастие!