2010-09-15

В старите времена...


Днес намерих архивите на стария си блог. Не можете да си представите каква радост изпитах! При последното изгаряне на харддиска мислех, че съм загубила всичко, което си е струвало да се пази - дълго и упорито търсех някакъв backup, но така и не намерих. Макар и много натъжена, бях се примирила с изгубването на всички тези прекрасни спомени...

До днес!

Кой да знае, че ровенето из чекмеджета, неотваряни с години, ще бъде толкова полезно? Не само че намерих купища стари снимки, много логове от разговори с приятели, всичките си разработки за университета и доста безполезни, но безспорно навяващи носталгия файлове, но успях да изровя и гореспоменатите архиви!

*щастлив Мел*

Припомних си колко много приятели имам, с които не съм се виждала отдавна, а които много обичам. Тогава, в далечните 2005-2008, те всичките са четяли и коментирали блога ми, изпъвайки ме с топли чувства и оптимизъм. Сега, макар и в някои отношения да съм все такава, каквато бях преди, май съм загубила някои от онези здрави връзки. Вече не прекарвам толкова време с чаша чай в ръка, седнала на някой килим и заобиколена от свещи и миризливи пръчици. Не се и разхождам вече ей-така, не се щурам из непознати и вълнуващи места без да имам нещо да правя там. Не си въобразявам чудни неща, нито измислям приказки за щяло и нещяло. Не пиша стихчета. Не разпръсквам боите си по цялата стая, за да нарисувам една единствена рисунка.

Липсват ми тези неща. И чаените партита, те най-много.
Приятели, ще ме поканите ли на чай?

1 коментар: