Fullmetal Alchemist

Fullmetal Alchemist (на български "Железния алхимик") е новото ми любимо аниме. Под това име всъщност са обединени няколко неща: мангата, нарисувана от Hiromu Arakawa, анимето от 2003 година (която се различава като история), анимето Brotherhood от 2009 година и няколко допълнителни анимации (тъй наречените OVA).

Моята любов започна с анимето Brotherhood. Не помня защо започнах да го гледам - дали бях прочела някакво ревю, което ми беше харесало, или просто скучаех от липса на нови неща за гледане... Фактът е, че анимето ме грабна още от първите си епизоди и не ме е пускало оттогава.

Историята е следната: 

Едуард Елрик е най-младият национален алхимик в страна на име Аместрис. Левият крак и дясната му ръка представляват метални протези, а брат му, Алфонс, е само душа, прикрепена към стара броня. Състоянието им е резултат от неуспешния им опит да възкресят майка си, която е починала няколко години по-рано. Двамата се присъединяват към Аместрийската армия и започват търсенето на т.нар. Философски камък, който би могъл да им помогне да си върнат телата. По време на техните пътешествия момчетата биват въвлечени в приключения и конфликти, срещат множество нови хора и научават някои тайни за Аместрис. Оказва се, че под повърхността на държавната политика се крие заговор, който заплашва да промени света такъв, какъвто го познават.

Какво ми харесва: 

Леле, откъде ли да започна? 

Харесва ми, че има толкова много герои и че всеки от тях (дори второстепенните) имат добре развит характер и изразена мотивация.
Харесва ми, че алхимията е представена като наука, а не като магия. Харесва ми, че за да овладееш изкуството на алхимията, трябва да имаш жажда за знание и желание да разбереш как работи света.
Харесва ми колко много части от страната посещават Ед и Ал в търсенето на Философския камък. Всяка от тях е унникална и хората, които живеят в нея, са различни.
Харесва ми, че мога да наблюдавам израстването на главните герои, както физически, така и емоционално, като хора.
Харесва ми, че има логика в събитията и действията на героите, както и последствия от тях.
Харесва ми, че заплахата, пред която са поставени, е истинска и наистина сериозна. Харесва ми, че им е трудно да я преодолеят.
Харесва ми, че "лошите" не са еднопластови и скучни. Мотивацията им не е просто "rule the world", повечето от тях имат и по-дълбоки желания и стремежи.
Харесва ми, че всеки следващ път, когато гледам анимето, намирам нови и нови неща, на които да се дивя.
Разбира се, харесва ми и страхотната анимация, която на моменти ме оставя почти без дъх.

And the feels! Oh, the feels! Когато едно аниме предизвика такава вълна от емоции в мен, просто няма как да не стане едно от най-любимите ми!

Може би ще пиша още за него. Ще видим. Засега, ето ви най-новата ми любима песен.