2015-11-03

Писмо за родители

... но и за хора, които се занимават с деца, без самите те да са родители... 



  • Не ме глези, аз знам, че не си длъжна да изпълняваш всяко мое желание.
  • Не се бой да бъдеш строга с мен.
  • Не ми давай да свиквам с лошите привички. Да отвиквам от тях ми е още по-трудно.
  • Не карай да се чувствам така, сякаш моето мнение няма никакво значение. В такива моменти аз започвам да се държа още по-лошо. Ти трябва да знаеш това.
  • Не ме поправяй в чуждо присъствие. Аз по-добре възприемам информацията, когато ми правиш забележката очи в очи.
  • Не ме карай да се чувствам така, сякаш моите грешки са страшни престъпления.
  • Не ме защитавай от последствията на моите грешки. Аз трябва да се науча да разбирам, че всяко действие има противодействие.
  • Не обръщай внимания на моето дребно заяждане, понякога аз просто искам да си поговоря с теб.
  • Не се разстройвай, когато ти казвам, че те мразя. Когато ти казвам, че те ненавиждам, аз ненавиждам твоята власт над мен.
  • Не ми повтаряй всичко по сто пъти, иначе аз ще се правя на глух.
  • Не ми давай прибързани обещания. Аз много се разстройвам, когато не ги изпълняваш.
  • Не забравяй, че засега аз още не мога много ясно да ти обясня какво чувствам.
  • Не искай от мен да съм искрен , когато се сърдиш. От страх аз мога случайно да те излъжа.
  • Не бъди непостоянна, това много ме разваля.
  • Не оставяй моите въпроси без отговор. Аз все едно ще потърся отговор, но на друго място.
  • Не казвай, че страховете ми са маловажни. Те са много важни, съвсем не са дребни и за мен стават много по- страшни, когато ти не ги разбираш.
  • Не се преструвай на перфектна и безгрешна. Аз се разстройвам, когато разбера, че не е така.
  • Не мисли, че ако ми се извиниш, това ще е под твоето достойнство. Когато се извиниш, ако не си права, ти ме учиш и аз така да постъпвам.
  • Не забравяй, че аз раста бързо. Ще ти се наложи да се пренагласяш много често.
  • Не ми забранявай да експериментирам. Без това не мога да се развивам. Така че, моля те да направиш компромис.
  • И последно – помни, че аз не мога да порасна щастлив човек, ако не ме обичат вкъщи много силно. 
P.S. Статията не е моя, но толкова пъти се препечата в Интернет пространството, че изобщо не мога да ѝ намеря оригинала. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар