2013-08-08

Това ми се случи вчера

Напоследък, откакто нямам месечна карта за градския транспорт, се придвижвам из София с колело. Вчера обаче се случи така, че ми предстоеше прекалено много разкарване и, за да запазя силите си за вечерната танцова репетиция, реших да прибягна до изпитания стар начин за придвижване в София.

Тръгнах от вкъщи пет минути по-късно, отколкото трябваше, и по целия път до спирката си мислех как няма да си хвана автобуса, как ще трябва да чакам 20-30 минути и как ще закъснея. Ядосвах се на себе си, задето не съм съобразила кога да потегля. И докато вървях, потънала в тези мисли, до мен спря кола. Прозорецът се свали и през него видях лицето на непозната жена.

- За София ли сте? - попита тя.
- Да.
- Искате ли да ви закарам? Знам колко е гаден градският транспорт по това време, пък и, честно казано, не ми се пътува сама.
- Нали няма да ме отвлечете и продадете в робство? - попитах с нервна усмивка.
- Разбира се, че не!

Нали знаете, че не е хубаво да се качвате в колата на непознат? Е, в случая се оказа ново запознанство и приятен разговор по целия път. Не знам какво ме накара да направя това, от което винаги съм се страхувала - дали защото беше жена, дали защото беше от моето градче, или просто заради някакво вътрешно предчувствие.

Вие бихте ли се качили?

3 коментара:

  1. Не, само ако е познат - някой съсед например, поне да имам някакво предходно впечатление, позитивна интуиция, нещо.

    В

    ОтговорИзтриване
  2. Честно казано, ходила съм на стоп през цялото си студентство :) С какъв акъл, друг въпрос. И най-вероятно на твое място бих се метнала.
    Но пък как бих забранила на дъщеря си да го правииии...

    ОтговорИзтриване
  3. Двойни стандарти, а? ;)
    Всъщност напълно ви разбирам и двете.

    ОтговорИзтриване