Вече ви разказах за неприятните ми преживявания с изгубения глас. Той се възстанови няколко дни след това, но кашлицата остана, а кърпичките за нос се превърнаха в новия ми най-добър приятел. В четвъртък миналата седмица очите ми започнаха да сълзят и горят, и се наложи да сваля лещите и да започна да им капя капки, за да ги успокоя.
Тялото ми доста настоятелно се опитва да ми привлече вниманието. Или пък явно е решило да ми отмъсти за нещо, известно само на него. Обаче как да го чуя като съм заета да мисля за всевъзможни важни неща? То не бяха сесии, практики, работа, конкурси... Няма почивка за мен. И знам, че не е хубаво да се оплаквам, защото има сума ти хора, които са по-зле от това, но въпреки всичко понякога ми се струва, че съм се нагърбила с повече, отколкото мога да се справя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар