Без глас

Аз съм човек, който много обича да говори, да обяснява, да разказва, и най-вече - да пее. Музиката винаги е играла огромна роля в живота ми, а и винаги съм се гордеела, че имам хубав глас и пея вярно.

И ето, че от три дни насам не мога дори да говоря, а пък камо ли да пея.
Ужасно е.

Как се случи:
Миналата седмица преболедувах на крак обичайната за това време на годината настинка. Натъпках се с витамини и колдрекси и уж нищо ми нямаше. Даже през уикенда отидох до Варна, танцувах, смях се и пях, а после благополучно се върнах. Вярно, всяка сутрин се скъсвах от кашляне, но кой ти обръща внимание на тези неща - нали се случват всяка година и досега съм излизала от тях съвсем жива и здрава.

В понеделник бях окей. Беше ми свободен ден и го запълнх с подготовка за идващата седмица. Вечерта ходих на танци и активно проверявах дали мога да се отпусна достатъчно, за да се провиквам по време на хорАта.
Във вторник изнасях урок в рамките на практиката си и звучах съвсем малко по-дрезгаво от обикновено. Вечерта проведох разгорещена дискусия по едни ЛАРП-правила, в края на която можех единствено да шептя.
В сряда не можах да изнеса подготвените си уроци. Учителката ме извини, а до края на деня децата бяха разбрали, че не мога да говоря и се бяха струпали около мен да ме питат всякакви неща, гледайки с любопитство как точно ще им отговоря. Намериха се няколко момчета, които да превеждат на останалите какво съм искала да кажа. През целия ден казах около десет-двадесет думи общо.
В четвъртък сутринта намерих няколко звука, които можех да произнасям - 2-3 в долния регистър на гласа си и 2-3 в горния. Като цяло обаче почти не съм говорила.

"Учителска болест", го наричат хората. "Не се притеснявай, ще мине. Смучи някакви бонбончета за гърло."
"Ами ако не мине?", мисля си аз. "Ами ако остана така за цял живот и не мога да проведа един нормален разговор? Ами ако трябва да се откажа от преподаването, защото не мога да обяснявам уроците на децата? Ами ако никога вече не мога да изпея своите любими песни?!"

Честно, страх ме е. Сигурно ще мине, но в момента всичко, което си мисля, е че ме е страх.