Да се събуждаш сутрин и през прозореца да те посреща зимна приказка.
Да си първия човек, който оставя следа в пресния сняг. Дори това да значи само да стъпиш встрани от направената от други пътека и да направиш два отпечатъка от собствените си обувки.
Да се люлееш на люлка на някоя детска площадка, вместо да трепериш на някоя спирка или да киснеш в кафене. Да видиш дъха си в светлината на уличните лампи и да го оприличиш на сребърна мъгла.
Да направиш снежен човек без да си го планирал - на път за някъде или докато чакаш някого. Дълго да ровиш в джобовете и чантата си, докато намериш точно каквото ти трябва за аксесоарите на човека.
Да погледнеш право нагоре, докато вали сняг, и да се усмихнеш широко, само защото е красиво. Да се прибираш по улицата вечер и да ходиш сякаш по вълшебна пътека от блещукащи светлини. Да застанеш срещу вятъра и да усетиш как навява в лицето ти свежест и сняг.
Да видиш синигер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар