Искам да летя!

Вижте какви хубави неща съм писала през далечната 2007 година. Нали някой ден отново ще се чувствам по този начин?

Колко ли е лесно да летиш! Птиците го правят непрекъснато. А какво имат те? Купчина пера, крила и опашка. Е, и много леки кости. Аз също имам леки кости! Слабичка съм, дребничка... Освен това хората отдавна са открили, че перата не са най-важното при летенето. Вземете аеропланите или самолетите например: те нямат и грам перушина!

Колко искам да летя! Не, не със самолет. Това никакво летене не е, само носене насам-натам на чужд гръб. Искам да имам свои криле.

Понякога животът сам ми дава тези криле и аз летя, нося се из града и сякаш вятърът ме поема в прашната си прегръдка и ме притиска, и ме върти, и ме обгръща с вълнение и свобода. В такива дни очите ми блестят, а усмивката цъфти на лицето ми. В такива дни мечтата ми се сбъдва.

Друг път любовта ми дарява крилете, които животът ми отказва. Тогава небето е по-синьо и от най-синьото, а слънцето грее по-ярко и от най-яркото.

Обичам да летя! Обичам небето да е синьо и облаците да минават покрай мен, подкарвани от тласъците на вятъра. Обичам слънцето да ме гледа, по-близо отвсякога, по-ярко от когато и да било.