Спомняте ли си какво беше...

Хех, този месец май ще имам повече постове отколкото за цялата минала година, а? ;) Но това просто не можах да го оставя сред всички глупости във Фейсбуук, поисках да го имам някъде, където ще мога да го видя отново и да се усмихна :)

Спомняте ли си какво беше...

1. Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето
Помня! Имахме един допотопен телевизор, който имаше само десет копчета :) По едно време започна да загрява и да се самопревключва на първа програма. Разбира се, това нямаше да бъде такъв проблем, но първа програма не ловеше Канал 1, а по него точно тогава даваха "Милион и едно желания". Това предаване беше рай за децата, а го даваха само два пъти годишно. Не можехме да го пропуснем!
Прекарахме всичките няколко часа пред телевизора редувайки се с една пръчка в ръка. Нали разбирате, тогава не ни разрешаваха да гледаме телевизия на по-малко от два метра от екрана (защото щяха да ни се развалят очите), а копчето на Канал 1 трябваше да бъде натиснато през цялото време, за да не се превключи самичко!
Беше голямо приключение!

2. Да чакаш да получиш писмо в истинската си поща
Помня! По онова време имаше един детски вестник, "Смешко" май се казваше. На една от страниците му имаше обяви за запознанство и тъкмо оттам започнах своите кореспонденции. Първо беше едно момиче на име Рени Алиева. Все още имам нейна снимка, но това е единственото, кoето пазя от кореспонденцията ни :( Загубила съм всички писма, адреса и дори спомена от кой град беше...
После, разбира се, дойде Злото (мойто мило Зло!), с което си писахме близо четири години! Имахме въпросници и разкази, имахме "Представи си, че..." и свои светове, в които живеехме на белия лист... Рекордът ми за писмо до нея беше 12 или 15 листа А4! Когато поучавах писмо, винаги правех изчисления - ето, днес го получавам, ако успея да напиша отговор до три дни, ок, а после го пускам. Като го пусна, имам една седмица докато тя го получи, два-три дни, докато напише нейния отговор и после седмица, докато пристигне. Значи да очаквам поща еди-кога-си!

3. Да събираш картинките на дъвки турбо, без значение дали си момче или момиче
Турбо, дамм. Моята колекцийка не беше кой знае колко голяма, защото никога не съм обичала коли. Но въпреки това ги събирах!

4. Да ти се събере лентата от касетката и да я навиваш с пръст или молив :)
Ох, да, беше много досадно и винаги изтръпвах да не би това да е краят на съответната касетка.

5. Вафла куку рукуууууу
Куку-руку, вафла чудна, пълна с течен шоколад... Ама разбира се, че помня!

6. Лятото да ти трябват пари за сладолед, не за алкохол
Всъщност никога не съм обичала чак толкова сладолед. Когато бяхме малки, ни даваха пари само когато трябваше да напазаруваме. И каквито стотинки останеха, с тях си купувахме шоколад. В това отношение и до ден днешен не съм се променила кой знае колко!

7. Да гледаш видеокасети с любимите си филмчета
Помня! Баща ми имаше един приятел, Иво, който държеше видеотека. Колко филми сме вземали от него без пари! А когато реши да се откаже от "бизнеса", прибрахме няколко от най-любимите касетки - тогава това бяха "Каспър", "Каспър и Уенди", "Анастасия" и "Мулан" :)

8. Да чакаш да стане неделя в 5 за часа на Дисни
Помня! И събота, за "Стъпка по стъпка"!

9. Да играеш на криеница, стражари апаши, капитане капитане, какво ти е е морето , царю какво обичаш, замръзванка..
Помня! Колко хубави и разбообразни игри сме имали като малки! Между другото, аз съвсем скоро играх пак на някои от тях: вървейки си по улицата в един мързелив следобед, спрях да погледам как едни деца играят на "Държави" и лека-полека се престраших да ги питам дали мога и аз да играя :) Те мислеха, че съм някоя какичка, на 15 примерно (защото 15 е огромна цифра, когато си на 7!)

10. Да попълваш лексикони
Разбира се! Първият ми лексикон е бил още преди да се науча да пиша хубаво, помня, че мама ми беше написала въпросите. Беше голяма тетрадка с твърди корици, мисля, че се задържа вкъщи доста време преди да изчезне безследно. Последният ми истински лексикон беше в шести клас :) Бяхме го направили с една приятелка, Любка - беше общ и го давахме на съучениците си. Май в крайна сметка остана в един Кирил от Пролеша...
Имах лексикон дори в гимназията, ако искате да знаете! Тогава много ме привличаха купешките неща и затова си бях взела от книжарницата един от онези розови лексикони с шантави рисунки и много сърчица по корицата :) Попълниха го доста от тогавашните ми съученички, нищо че вече отдавна бяхме пораснали за тези неща!

11. Да караш колело с контра, вместо спирачка
О, да, помня! Първото ми колело беше точно такова! Спомням си, беше лято, когато го видях за първи път - нашите го бяха купили и го бяха скрили на тавана, но аз, нали съм свикнала да тършувам навсякъде, го намерих преди да ми го подарят. Те обаче ми казаха, че е на чичо ми и аз много се натъжих... Но няколко дни след това го получих за рождения си ден!
Беше лилаво Балканче, с контра и багажник отзад. Ех, вече няма такива :(

12. Да се качиш на някое дърво и да си береш джанки или череши
Ама разбира се! Всяко лято с децата от махалата излизахме на лов за плодове! Считаше се, че всичко, до което успееш да се добереш, всъщност така и така е било предназначено за теб :) Спомням си един случай, малко след започването на училище. Със същата гореспомената Любка имахме обичай да ходим заедно до училището и по пътя правехме най-различни неща - пеехме, скачахме, разказвахме си истории... Едно от тези неща беше да се прехвърлим през оградата на един двор и да си наберем... зеле. Да, точно така. Зеле. Всеки ден - по няколко листа. Това беше най-вкусното зеле, което съм яла през живота си :D

13. Да колекционираш "Мики Маус"
Помня как веднъж отидохме на гости на една приятелка на мама. Нейните деца бяха вече пораснали, но като всяка предвидлива домакиня, тя пазеше някои техни неща, за да се забавляват децата на нейните гости. Така се запознах със списание "Мики Маус" и не след дълго започнах да го колекционирам. Все още имам цели две години в броеве някъде върху гардероба! :)

14. Да прекарваш летата си при баба и дядо на село
А, виж, това никога не съм го правила, моите баба и дядо си живееха при нас. Когато ходехме "на село", винаги беше някъде далеч, далеч на запад, където цял уикенд превивахме гръб в плевене или копаене под лъчите на изгарящото слънце. И никъде не ни даваха да се разхождаме встрани от нивата, защото можело да има змии... Чак на по-"напреднала" възраст започнах да оценявам хубавините на селото :)

15. Да се прибереш у дома с бездомно котенце,пълно с бълхи
А, не, това не съм го правила :) Вкъщи по всяко време на детството ми имахме поне по десет котки и винаги съм знаела, че нямаме място за повече. Пък и бълхите бяха в изобилие. Виж, куче съм водила, беше някъде след четвърти клас. Беше рошаво и се казваше Чочо.

16. Да скачаш на въже и ластик
Помня, разбира се! Не се сещам обаче за всички игри :( На въже - "Азбука", на ластик - "Звездичка" и "Ем-ма, ес-са-са"... Ние до доста късно скачахме на ластик и въже, в нашата махала това май още не е излязло от мода :)

17. Да играеш с приятелка едни смешни игри с ръце (пляскане и пеене) /още помня една/
Ами аз не помня никакви песни, но и до ден днешен, когато ми е скучно и наоколо имам човек на моя акъл, го навивам да играем на плясканка или на мекици :)

18. Да звъниш на звънците на хората и да тичаш да се скриеш
И това не съм го правила, обаче съм чувала за деца, които са го правили. Гледах на тях боязливо, като на някакви престъпници, които само си просят боя. И тайно, ама много тайничко, исках да мога да правя и аз така, но възпитанието и свенливостта не ми го позволяваха.

19. Да ядеш захарен памук и да лепнеш целият
Всяко лято! И днес, когато отида на цирк, едно от задължителните неща е захарният памук. Обаче не се омазвам цялата вече, научила съм се как да го ям правилно. Макар че се чудя - защо пък лепненето да е неправилното?

20. Да викаш Дама Пика и всички производни духове
О, да, помня и това! Имаше едно по-голямо момиче в нашата компания, беше братовчедка на едни приятелки. Тя ни учеше на всякакви щури неща. С нея създадохме група навремето, мисля, че се казвахме Тъндър или нещо такова. Аз свирех на китара, направена от линийка с опънати ластици-струни по нея, откраднахме капаците на няколко от тенджерите на мама за чинели... Та, това момиче ни показа как да викаме "Дама Пика" и "Лакомчо" и ни каза всичките страхотии, свързани с първата. Изненадващо е на колко неща вярваш на тази възраст! И колко силно! Всеки от нас твърдеше, че по време на викането на Дама Пика я е усетил до себе си и че даже се е опитала да го удуши.

21. На рождения ти ден, тортата да е приготвена от мама
На всеки рожден ден. Най-хубавите торти!
Напоследък се опитвам да възродя традицията като си правя тортите сама, но не е същотото :(

22. Да си пишете бележки в час и да си ги предаватe от ръка на ръка тайно, вместо да пращаш смс
Това го правех до 12 клас, ние обаче си предавахме цяла тетрадка, защото седяхме на един чин :) Все още пазя някои от най-интересните ни кореспонденции от онези времена!

23. Да колекционираш и разменяш календарчета, салфетки, миришешти листчета
Аз колекционирах миришещи листчета, другите неща не са ме интересували особено. Обаче почти не разменях, защото прекалено трудно се разделях с по-хубавите си листчета...

24. Да рисуваш с цветни тебешири по асфалта, при липса на такива и с керемида и всякакви камъчета, които да оставят следи
Ами ние всъщност чертаехме, защото на улицата разполагахме само с тухли и парчета гипс. Рисуването ставаше на листчета - та кой ще ти хаби тебешири за рисунки, които после не можеш да покажеш на мама?! Помня, че другата група в детската градина имаше много цветни рисунки по плочките пред вратата, и мисля, че тогава им завиждах малко, но бързо ми минаваше.

25. Да играеш вечер до късно в дерето, целият да си изподран и да се правиш, че не чуваш, че те викат да се прибереш, защото вече е късно
Е, ние нямахме дере, но на полето се играеше също толкова добре. Помня как си представяхме, че високите царевици и жита са море, а утъпканите участъци в тях - острови. И всеки път, когато се шмугвахме между стеблата, се правехме, че плуваме. Ловяхме скакалци и други гадинки, и ядяхме сурови житни класове. Велики времена бяха!

26. С часове да редиш лего
Ние им викахме конструктори :) Не ги обичах много, може би защото рядко успявах да се добера до тях от момчетата в детската градина. Вкъщи имахме от онези метални конструктори, които обаче брат ми окупираше и пак не можех да играя с тях. Да се чуди човек в такъв случай откъде съм развила умението си за строеж на всякакви неща...

27. Да станеш целият в кръв и рани, но да не се прибереш, за да не ти забранят да излезеш пак
Не, това не го помня, поне втората част. Мисля, че след като се пребиех порядъчно, винаги тичах при мама да ме превързва като една добра малка лигла :)) За обяд не се прибирах, защото винаги ме караха да спя следобеден сън. А пък то е толкова по-интересно да си продължиш играта по най-голямата жега!

28. Да пиеш вода от чешмичките, а не от пластмасови бутилки
Абе, аз изобщо не помня пластмасови бутилки в детството си! Не знам защо - нямало ли ги е, или просто съм ги изтласкала от паметта си като ненужна информация?
Пиехме от чешмите, или от нашата, или от тази на съседите. Имаше и едно минерално изворче на Банята, което днес е пресъхнало, но е онези времена беше много удобно при по-далечните ни пътешествия.

29. Да няма компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 150 канала кабелна телевизия, интернет и да смяташ тетриса и супер мариото за интересни
Марио все още е много интересен, пък! Когато бяхме малки, имахме една телевизионна игра. А, на нея - "Др. Марио", "Супер Марио", "Танковете", както и онази игра със стрелянето (да, със гадното куче, което ти се присмива всеки път, когато не уцелиш!). Спомням си, че на осма страница от списъка с игри имахме една версия на Марио, в която той скачаше мноооооого високо при всяко натискане на бутона за скок! Тази беше лесна, както и онази, в която Марио започваше играта вече като голям и стрелящ и нямаше нужда да събираш гъбки.

30. Да крадеш цветя от дворовете за майка си и бабичките от балконите да ти се карат
Помня! Обаче на мен не са ми се карали за цветя, явно винаги съм избирала такива дворове, от които или не са ме виждали, или не е било проблем да бера. За черешите обаче колко викова и бой съм изяла! :P

31. Ако някой ти трябва да отиваш у тях без да му се обаждаш
Даа, вярно! И да викаш с пълно гърло името му, докато се появи! Нали разбирате, тогава звънецът беше някакъв лукс, който не всички можехме да си позволим...

32. Да използваш пароли само когато измисляш някоя игра, а не за да ги въвеждаш някъде
Помня, че имахме кодови имена за всяко от местата, на които обичахме да караме колела :) Имахме ЗУ ("задънената улица", беше много сладка и навсякъде по нея имаше цветя!), КП ("каменния път", той и до днес не е асфалтиран) и ОС ("опасната стръмнина", там сме се пребивали десетки пъти!).

33. Ако искаш да се се свържеш със семйството си, да имаш само един номер , не 15
Дам, караха ни да повтаряме адреса и телефона вкъщи до втръсване. Но пък беше лесно :)

34. Да си убеден, че баща ти е супергерой
Ами не точно :) Ние тогава нямахме понятие за супергерой...

35. Да си имаш таен език с приятелите си
Вече споменах за ОС, КП и ЗУ, нали? :) Мисля, че с това се изчерпваше тайният ни език в най-детските ни години. По-късно, когато започнах да чета мното Артър Конан Дойл, попаднах на "Азбуката на танцуващите човечета", не помня от коя книга. Тя представляваше редица от драскулки, всяка от които имаше значението на буква. Разгледах ги и като едно много умно плагиатче ги приспособих към българската азбука :)
О, да, имаше и "Обърнатата азбука". Тя май ни беше подсказана от някоя учителка, защото служеше най-често за припомняне на двойките гласни и съгласни - звучни-беззвучни, отворени-затворени...

37. Да слагаш снимките от рождени си ден в албумче, не във фейсбук ;)
Помня! И проявяването на филми помня: как ни беше страх да не се осветли филмът докато го превъртаме във фотоапарата, как после се ядосвахме, че сме излезли не както сме искали на снимките... Първото ми албумче помня и до днес, беше купешко, от онези, в които записват ръста и теглото на бебето, първата му дума, прохождането, първото зъбче и т.н. Беше червено. На брат ми пък беше синьо и в него пишеше много повече неща, отколкото в моето - майка ми явно е забравяла да ми вписва нещата. На една от страниците си имах обаче къдрица от косата ми - от първото ми подстригване :)