2010-08-29

Dreamcatchers

Направих си три броя в последните дни. Да ходиш на ЛАРП е много продуктивно, особено когато дойде мързеливият следобед, по време на който или никой не играе, или всички роулплейват сън и размотаване.

Много ми хареса изживяването, както всъщност на всички ЛАРП-ове напоследък. Мисля, че се дължи на отдаването ми изцяло на моята героиня и на правенето на рязка граница между това, което се случва вътре и вън от играта. Започнах доста пълно да развивам любимата ми Авиана, до такава степен, че от време на време правя някакви спонтанни неща, които не бих направила иначе и чак после осъзнавам, че това е точно, ама точно това, което тя би направила (а не аз).
Това в играта, де! Бъдете спокойни, още не съм загубила връзка с действителността ;)

Беше ми много интересно как ще се справя с игра, в който няма зададен куест и единствено от героя зависи какво ще прави и как (и дали) ще се забавлява. Оказа се, че куест изобщо не ми е нужен, за да играя пълноценно. В крайна сметка, мисля си, не е необходимо винаги да имаш нещо конкретно да правиш на ЛАРП - или си деен и участваш в събитията по някакъв начин (и съответно си търсиш събития, в които да участваш), или седиш и се размотаваш. Аз например прекарах една голяма част от ЛАРП-а именно в събиране на шишарки и клонки и правенето на капани за сънища от тях :)

В този ред на мисли - ето снимки на съответните изделия.
Направих ги, вдъхновена от този блог. Оказа се много по-лесно, отколкото изглежда! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар