2010-01-19

Най-ценното съкровище на земята...

Първото ми есе за тази година :) По предмета имам шестица и не знам каква част от нея е за есето, но във всички случаи аз си го харесвам :)


Най-ценното съкровище на земята е заложено в човешката личност

Какво си представяте, когато чуете думата „съкровище”? Пиратски сандък, претъпкан с монети? Древно-тракийски златни накити? Купчина дрънкулки, върху които лежи дракон? Или кичур коса от любим човек; камъче, намерено на специално място; първата рисунка на вашето дете?

Всяка култура – и всеки човек – възприема понятието „съкровище” по различен начин. Дали това ще произтича от общоприетите и наложени от масата представи за ценно и важно, или от личните възприятия и опит, за всеки човек „съкровището” е уникално и единствено.

Попитах няколко деца какво е за тях най-голямото съкровище. Разбира се, първият отговор бяха „парите”, „количката ми”, „PSP-то” (PlayStation Portable). Но когато ги помолих да се замислят и потърсят нещо нематериално, което да е най-ценно за тях, веднага изникнаха неща като „приятелите”, „здравето”, „родителите”, „любовта”. След това трябваше да облекат тези Големи Думи в рисунка – оказа се, че за всяко от тях разбиранията за приятелство, любов и грижа са различни.

Но именно в това разнообразие се крие истинското богатство на човечеството. В една единствена личност съществува цяла Вселена, цял един свят, готов да се разгърне при най-малкото предизвикателство на въображението. Дали този свят ще го превърне в творец, учен, музикант или лидер, никой не може да каже предварително, но дори това крие своя чар. Детето е един малък човек – то може с думите, действията и мислите си да промени всичко около себе си. В него се крие потенциала да сътворява и разрушава, да измисля добро и лошо, да влияе – както положително, така и отрицателно - на другите около себе си и на техните възприятия.

Всяко дете е като неотворен сандък, пълен с истинско човешко богатство. Човек може да наднича през ключалката на този сандък, може да предполага или да се надява какво има вътре, но само толкова – всичко истинско и съществено е „невидимо за очите”, скрито и очакващо своето пробуждане.

Съкровището на човешкия живот се трупа най-напред от чисто сетивните възприятия – вкус, мирис, допир, слух, зрение. След това идва ред на възрастния, който, без да е отворил още сандъка, трябва да сложи в него толкова опит, колкото може да му предложи, както и толкова мъдрост, колкото детето може да поеме. Той може да му даде и възможността самó да разшири и дозапълни знанията си, но нищо повече. После единствено може да чака детето да намери правилния ключ, който ще пусне на свобода величието, криещо се в него. Защото дори и най-малкият човек е велик сам по себе си.

Ето защо най-голямото съкровище на земята наистина се изразява в нейните хора. В нещата, които те мислят, в нещата, които правят, в наследството, което оставят. В децата им. Нека никога не оставяме нашето богатство на произвола на съдбата!

2 коментара: