За спасяването

Винаги съм искала да имам някой, който да може да ме спасява от разни неща. От мъката ми, от досадата, от самотата. От задълженията, които не харесвам, от хората, от които се страхувам, от нерешителността, която ми пречи. От самата мен.

Разбира се, отдавна съм се убедила, че такъв човек не съществува. Съществувам само аз, в моята Вселена, която съм създала по свой образ и подобие. Единственият, който може да ме спаси от каквото и да било, това съм аз. И най-лесният начин е да няма от какво да бъда спасявана.

Но е трудно. Дяволски трудно.

"Най-лошото е, че всеки иска някой друг
да му прочете мислите и да нареди света
според желанията му."
Тери Пратчет