2009-05-31

За несамостоятелните деца

Напоследък започвам да се замислям за това какво правят родителите от своите деца, когато "ги обичат прекалено много", за да им позволяват да се справят сами с нещата от живота.

Имаше едно момиченце, към 6-7 годишно, облечено в хубава, фейска рокличка, което дойде няколко пъти при нас и се случи да играем на "Пиян морков". Бяхме с някакво момче горе-долу на нейните години. Когато момчето беше пиян морков, тя хвърляше топката много силно, нависоко и т.н. и когато той изпуснеше, му се присмиваше колко бил зле. А когато тя беше морков, непрекъснато повтаряше "Ама не толкова сииилнооо! По-лекичко! Дайте ми да хвана сегааа" и мрънкаше. Добре де, попитах, защо на тебе по-леко, а на другите по-силно? "Ами мама така ми каза, че на мен по-леко трябва да ми хвърлят топката".

В какво според вас ще се превърне това момиченце? Поредната префърцунена госпожичка, която мисли, че всичко й е позволено, защото навремето мама така й е казвала? Според мен да си учиш детето, че към него винаги ще бъде проявявано специално отношение, е много вредно за самото дете и за отношенията му с останалите хора.


Другият случай ми е съвсем "пресен" от днес - момиченце, изглеждащо на около 3-4 годинки, слабичко, русичко, с разни фибички и т.н. в косата. Абе, кукличката на мама. Тръгна да се катери по джунглата (ето това зад нас) и ужасно много искаше да се спусне по пързалката. Само че на първото стъпало се запъна и се огледа за помощ. Видя ме и веднага започна: "Ама помогни ми, аз не мога". (За ваша информация, по стълбите на джунглата се катерят без проблем и едногодишни деца. Вярно, случвало се е да падат и т.н., но това не е влияело върху способността и желанието им да се катерят нагоре. А тази "госпожичка", която беше физически достатъчно голяма, за да минава стъпалата през едно, се разплака, че "не можела".)

Аз имам практика - когато някое дете каже, че не може да направи нещо, а очевидно е достатъчно голямо, за да може, аз го окуражавам с думи и минимална помощ. Например, карам го да се държи за стената/мрежата/някаква друга опора, вместо да си отпуска цялата тежест върху ръцете ми и само да си мърда краката, за да преодолее някое препятствие. И, разбира се, го пазя да не падне при неуспех. Опитах тази тактика и тук, но тя не сработи. Момиченцето само стоеше на първото стъпало и мрънкаше, че не може. Качих я до половината, защото все пак реших, че така ще добие смелост за останалата част... но в момента, в който я пуснах, тя пак започна "Не мога, не мога".
"Слизай тогава" - казах. Тя застана на едно място и не мръдна - нито нагоре, нито надолу: "Дай ми ръка, не мога сама".

Накрая дойде едно по-голямо момченце, хвана я за ръката, тя се облегна на него и уплашено заслиза по стълбите. Почувствах се много тъпо. Представих си това дете пораснало, несамостоятелно, разчитащо за всичко на някой друг. И ми стана жал за него, честно.


Жал ми е за всички такива деца. Деца, които не могат да се справят с най-малкото препятствие, или се разревават при първото нещо, което не става както те го искат. И не когато са все още малки - тогава им е простено, всички бебета са несамостоятелни, пък и то така и трябва да си бъде, нали. Но ме е яд, че големи деца, вече градящи своята личност, си остават завинаги на това ниво. Заради родителите си, които са ги отглеждали под стъклен похлупак.

3 коментара:

  1. Познавах момиче, което до 8-миклас не си миеше зъбите сутрин, имах съседка, която не беше чела нито 1 книга чак до студентските си години, и съученици, които на 13г. не можеха още да четат. Това са само примери, но има бая деца, които израснаха ей така по улиците и компютърните клубове и по училищните дворове, без родителите им да ги погледнат, поне за елементарно възпитание и грижа.

    Може би други родители, които са се ужасили от този подход, са минали в обратната крайност.

    ОтговорИзтриване
  2. Ама не става въпрос за деца, оставени от родителите си на произвола на съдбата. Не това имам предвид под "самостоятелни". Говоря ти за деца, които не могат да направят нещо, защото не са ги научили как, не са ги научили, че могат да го правят без помощ. Все едно нарочно им връзват едната ръка зад гърба и казват "ти си сакат, не можеш сам, чакай да ти помогна". Как могат тези родители да очакват, че тези деца ще могат да се оправят в съвременния свят... това не ми е ясно.

    ОтговорИзтриване
  3. Точно така е, unfortunately... Предполагам някои родители мислят, че като правят това, спасяват децата от израстване на произвола на съдбата. А всъщност постигат също толкова кофти резултат.

    А колко много такива "сакати" момиченца има, на които целта в живота е да се омъжат за по-богат мъж, който да ги отглежда като домашен любимец...

    ОтговорИзтриване