Има някъде...

Има някъде един човек,
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.

Има някъде едно око –
от него топло ти става,
то те гледа с любов.

Има някъде един прозорец,
който щом погледнеш,
виждаш розов слон.

Часът и мястото на срещата са известни –
това е твоят град, до него има влак,
ще взема кучето, ще опаковам багажа,
ще се преселя там – в твоя град.

Не искам да виждам и да чувам никой,
който ще ми напомня за реалността.
Ще избягам без предупреждение,
ще мога да почувствам малко самота.

Ще се махна от София и гадния дъжд,
ще посрещна зората, слънчево небе,
светли улички, мирис на трева,
твоят град е така...
Ще се преместя там!