То е като на ЛАРП - куестът се проваля,за сметка на това има масовки

Мина и рожденият ден на петгодишния Иън. Беше голямо предизвикателство за мен, защото бях решила да го организирам сама, в апартамента на родителите му, като аниматор. Опитвам се да се развивам професионално, нали?

Само че се оказа ужасно трудно да направиш рожден ден на чужд терен и с деца, за които нямаш представа на какво са способни. Не успях да изпълня почти нито една от игрите, които бях замислила - при всеки опит да ги организирам, единадесетте хлапета се разкрещяваха и се втурваха кой накъдето види. Най-вече в стаята с родителите, където им показваха магариите си, както и моята неспособност да ги задържа в детската стая. Иначе какво правиха? Ритаха топка, биеха се за топката, биеха се просто така, тичаха, крещяха... В детския кът по цял ден съм сред деца, но за цяла година чак такива не съм виждала!

Най-невъзпитани бяха българчетата. Те бяха онези, които не пожелаха да се включат в нито една игра и караха другите да правят като тях, биеха, ритаха и крещяха, че еди-кой-си е бебе. Освен това вървяха из стаята с вилици в ръка и пукаха балони. А имаше едно хлапе (най-голямото от всички гости всъщност), което изпадаше в истерия при всеки по-силен шум и прекара половината рожден ден в рев заради гореспоменатите балони.

ОК, трябва да кажа, че не всичко се провали. Дърпането на въжето беше фурор, Simon Says също се получи в началото, както и "Опашката на магарето". Освен това бяхме направили няколко шпаги от дълги балони, които влязоха в употреба до момента, в който плачещото дете не разбра, че и те всъщност са балони и се наложи да ги скрием.

Както и да е, родителите казаха, че са доволни - доколко е било истина не мога да знам, но свърши и съм щастлива, че поне се пробвах. Ако ми се удаде възможност пак бих го направила - нали трябва да се развивам все пак? :)