Ето ви едно старо мое стихотворение, което прегледах наскоро. Напоследък доста се занимавам с препрочитане на свои неща и се чудя кога и защо престанах да пиша. Отдаваше ми се и ми харесваше, това знам със сигурност! Но мисля, че не съм писала нищо след "Охлювът" и "Дебелата жена", които се намираха в стария ми блог.
Специално на това стихотворение историята е следната: един (есенен?) ден намерих в градината ни голяма красива пеперуда с невероятни шарки на крилата. Поради някаква странна, необяснима за мен прищявка реших да си я запазя и я боднах за един лист хартия, както навремето правеше баща ми. Дълго време я пазих така и много се гордеех с нея, докато накрая някой не я изхвърли без моето знание. Малко след това обаче започнах да забелязвам умиращи пеперуди навсякъде, където отидех - по улицата, вкъщи, на гости... Беше доста зловещо. Така се стигна и до написването на това стихотворение, хем да си притъпя съвестта, хем да изразя ужаса и срама си от това, което бях направила. Помня, че имаше и още един куплет, но съм го загубила някъде из тефтерите си.
Е, дано ви хареса.
Мъртви пеперуди
На прага си намирам мъртви пеперуди
с отпуснати, безжизнени крила.
Нима наказват ме, задето
една от тях с карфица приковах?
Скърбя за тези мъртви пеперуди,
ала вината си не ще стопя:
летят и блъскат се в стъклото като луди
и падат тихичко пред моята врата.
...
Насън ще виждам мъртви пеперуди
и страх ще ме е да заспя.
2005 или 2006г.
P.S. Хей, погледнете тук! Все още си търся един човек, за да завърша играта :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар