Абитуриенти

Четиринадесет абитуриента.

Няколко крачки до сцената. 

Толкова много неизказани отношения. 

Първо на сцената извикват момчетата. Те са малцинство, всички са с костюми освен един, който е по дънки и с тениска. Той не изглежда особено заинтересован от случващото се около него.
Започват да викат момичетата. Един слабичък младеж с хубава синя риза се спуска да ги посреща и да ги съпровожда под ръка. Изглежда популярен - всички момичета му се усмихват и с удоволствие му подават ръка.
На второто момиче един от другите младежи се усеща, че може би и той трябва да отиде да посреща дамите, и тръгва към тях.
Само че те не искат да ходят с него до сцената. Той е висок, с елегантен червен костюм, но е леко пълен. Първият младеж (със синята риза) снове по червения килим межу сцената и дамите, хваща ги под ръка и ги води, а от всякъде снимат. Младежът с червения костюм стои объркан до дамите и им подава ръка, само за да бъде пренебрегнат.
Най-после едно момиче се смилява над него. Може да го прави от приятелско чувство, но дали не е, защото смята, че синята риза няма да поиска да я хване под ръка? Тя също е пълна, а както знаем, това е ужасно престъпление сред младите. След като я извежда до сцената, червеният костюм не се връща да съпровожда другите момичета - видял е, че от това няма смисъл.
Церемонията продължава. При дамите настава суматоха. Не се чуват думи, но движенията са резки и отсечени. Появява се едно момиче по дънки и блуза и минава по червения килим самó, отказало ръката на синята риза. По-нататък ще забележа, че това момиче единствено попива думите на водещата с внимание.

Абитуриентите говорят, викат на сцената учителите си, прощават се, раздават подаръци. Отличниците (сред тях е и червеният костюм) получават грамоти.

А единственото, за което аз мога да си мисля, е колко тесногръди са хората, дори и в такъв тържествен ден. И как за някои младежи последният учебен ден означава оттърваване от една среда, в която никога не са били приемани.