Хайку за деца

Хайку е кратка японска поезия, която се състои само от 17 срички, разделени в три реда. На първия ред има 5 срички, на втория - 7, а на третия - отново 5. Принципно има и други правила (да изразява чувство, да има връзка с някой сезон и т.н.), но човек невинаги успява да се съобрази с всички. 

Днес децата научиха основите на хайку и направиха първите си опити за създаване на подобен тип произведения. Процесът беше много забавен, макар че отначало доста се мъчихме, докато си припомним що е то сричка и как се брои. 

Ето някои от резултатите. Предварително моля да простите, ако черният хумор на места ви идва в повече - мисля, че той е много по-приемлив от fart-joke стила, с който бяха започнали :-P 

Знамето бяло,

зелено и червено

развяха борци.

(Вики)

Обичам зайци –

Големи, сладки, черни.

Ама да ги ям.

(Йоана)

Аз седя на чин.

Влади ме гледа странно.

Сашо ни пише.

(Еди)

Дай ми колата.

Фара свети червено.

Пребих полицай.

(Сунай)

Шарени яйца

застреляха овцете.

Йоан помогна.

(Вики)

Имам си куче,

Но то вече е скелет

Заради брат ми.

(Йоана)

Зимата дойде.

Ваканция ни чака.

Щъркелът лети.

(Сашо)

Видях един мак

И някой има мустак,

Също и спанак.

(Йоана и Наталия)

Хапнах си баба,

после дебелия слон.

После всички вас.

(Вики)

Еди е клечка

И май се бори с мечка.

Детето лети.

(Сашо)

Хвърлях камъни

По един голям кит

И се преметнах.

(Силвия)

Хан Аспарух е

Създал България и

Бил се с Византия.

(Наталия)

Отидох навън.

Топката се търкулна.

Врабчето падна.

(Наталия и Даница)

Пеперудата

Кацна на здраво клонче

И литна силно.

(Даница)