Игра на животни

Днес ми се доиграха настолни игри. Само че не от сложните, с множество фигурки и правила, а от по-простичките, тип "Змии и стълбички" и "Не се сърди, човече". Ето защо реших да направя съвсем нова, наша си игра. Прекарах няколко междучасия над Paint и Google Search, откраднах двадесетина картинки от различни сайтове и най-накрая сътворих това:  

Играта би могла да се отпечата на голям лист хартия, но ние предпочетохме по-екологичния вариант - прожектирахме игралното поле на самата бяла дъска. Така успяхме да импровизираме и пионки - магнитчета в различни цветове. 

Правилата на играта са много лесни и част от тях ги измислихме в движение: 

• Децата се разделят на отбори, всеки отбор си избира цвят пионка и име на животно от изобразените в играта (ние имахме "Тигър", "Гущер", "Щъркел" и "Змия"). 

• Започва първи отбор, един от членовете му хвърля зарче и се придвижва напред толкова квадратчета, колкото покаже то. Следващ е втори отбор и т.н.

• Ако пионката е попаднала на цветно квадратче, нищо не се случва и отборът почива до следващия си ход. 

• Ако обаче се падне на животно, отборът получава задачка. Ние използвахме предварително направената "Коледна томбола", с която се занимавахме цял декември и в която има въпроси от българския език, литературата и математиката. Възможно е обаче водещият (учителят, родителят) да измислят въпроси на момента или да ги изважда от някъде другаде (например някое помагало или учебник). 

• Отборът, на който се е паднала задачка, има време до следващия си ход, за да я реши. Ако е успял, получава точки за нея и правото отново да хвърли зарче. Ако не е успял, пропуска един ход. 

• Ако нечия пионка се падне на животното, чието име е приел отборът (напр. отбор "Тигър" стъпи върху тигъра), той получава правото да отговори на два въпроса, вместо на един, като по този начин има шанс за повече точки. 

• Играта завършва, когато всички отбори са стъпили на финалното поле. Първият обор, който стигне дотам, получава 50 точки, вторият - 40, третият - 30, а четвъртият - 20. За да стигнеш дотам обаче, ти е нужно точно число (като в "Не се сърди, човече"). 

• Победител е този отбор, който е събрал най-много точки.  

• Също така, допълнително правило, което измислихме, е че ако някой отбор се пада все на цветни полета (тоест, няма шанс да събере точки), по някое време да получи възможност да хвърля втори път, при условието, че ще се придвижи назад вместо напред. 

Играта се оказа пълен успех - отборите играеха заедно, помагаха си, бяха ентусиазирани и задружни. Спечелиха онези, който финишираха най-накрая, а първите останаха последни, защото все бързаха по цветните полета, без да се връщат назад за задачки. 

Препоръчвам играта на всеки, който има желание да разнообрази часовете или заниманията си :) Игралното поле в пълния му размер може да се намери на ето този линк. 

Тук трябва да спомена, че идеята за тази игра не е оригинално моя - принадлежи на авторката на един от безбройните документи, озаглавени "Тематично разписание на часовете по занималня в ... клас", които разглеждах в началото на тази година. За съжаление не помня името ѝ, иначе бих я споменала, наред с горещите ми благодарности за страхотната ѝ идея!