2013-12-07

Точка, точка, запетая




Това е броенката, която знам от Плевенския си дядо. С него съм имала шанс да общувам много кратко време, може би около година-две след раждането си. После е умрял.

"Точка, точка, запетая" е единственият ми спомен от него. Чисто визуално помня как стои над мен - не лице и не фигура, а по-скоро присъствие - как е поставил писалка в ръката ми и ми показва всеки елемент от рисунката, рецитирайки вълшебните думи, които вървят с нея.

Преди малко прерових Интернет и никъде броенката не беше във варианта на дядо ми. Особено е различен вторият ред - ту са "минус, скоба, закривая", ту "тире, минус, обиколка". Нямам никаква представа защо носът на дядовите човечета е бил кръстче. Нито пък знам защо калпака задължително трябва да има байряк.

Но всеки знае, че броенките от детството никога не трябва да се променят!

1 коментар:

  1. Ихааа! Прекрасна е, Мел! Благодаря, че я сподели! ^^

    ОтговорИзтриване