Това е броенката, която знам от Плевенския си дядо. С него съм имала шанс да общувам много кратко време, може би около година-две след раждането си. После е умрял.
"Точка, точка, запетая" е единственият ми спомен от него. Чисто визуално помня как стои над мен - не лице и не фигура, а по-скоро присъствие - как е поставил писалка в ръката ми и ми показва всеки елемент от рисунката, рецитирайки вълшебните думи, които вървят с нея.
Преди малко прерових Интернет и никъде броенката не беше във варианта на дядо ми. Особено е различен вторият ред - ту са "минус, скоба, закривая", ту "тире, минус, обиколка". Нямам никаква представа защо носът на дядовите човечета е бил кръстче. Нито пък знам защо калпака задължително трябва да има байряк.
Но всеки знае, че броенките от детството никога не трябва да се променят!
Ихааа! Прекрасна е, Мел! Благодаря, че я сподели! ^^
ОтговорИзтриване