2013-12-10

13 начина да се справим с проблемни ученици

Хубаво е от време на време да си припомням. Често се улавям виновна в забравяне на 3, 5, 8, 10, 11. И всеки път си повтарям 13.

Статията е преписана от тук.


  1. Когато дадем на трудните си ученици малко отговорност и роля на лидери, имаме шанса да преобърнем негативната им самооценка в позитивна. Естествено този план може да се окаже нож с две остриета и е необходимо да го прилагаме плавно и на малки стъпки. Можем да започнем с нещо малко, като да помолим ученика да отнесе съобщение до учителската стая и ако се справи да го помолим за нещо по-значително и забележимо, като да помогне на друг ученик, който не се справя. (Бойнтън)  

  2. Проявявайте интерес ежедневно. С трудните ученици много по-трудно се създава връзка и взаимно уважение. Като учител, трябва да направите всичко възможно учениците да се чувстват забелязани и оценени. Дори просто да поздравявате всяка сутрин проблемните си ученици и да ги питате нещо свързано със спорт или тяхно хоби, ще успеете да демонстрирате интерес и загриженост. (Бойнтън) 

  3.  Не приемайте никоя постъпка на проблемен ученик лично. Агресията му/й не е насочена специално към вас, а е отражение на по-дълбок проблем, съществуващ у детето. Ако започнете да приемате нещата лично, само ще задълбочите негативното отношение помежду ви. (Бойнтън) 

  4. Кажете на проблемните ученици, че разбирате как се чувстват. Да изразите разбиране към подбудите им не озачава, че подкрепяте действията им, но понякога децата имат нуждата да чуят, че чувствата им са истински, естествени, и нормални. 

  5. Поддържайте темпото в час. Бавното преподаване или непланирани сегменти от часа дават възможност на всички ученици да загубят интерес, смисъл и концентрация, особено проблемните ученици. 

  6. Освободете силата на подходящо високите очаквания. Въздействието на демонстрираните от вас високи очаквания към всички ученици е потвърдено от множество проучвания. Ако децата не получават чувство за предизвикателство, те губят интерес . (Бойнтън) Тук бих добавила от собствен опит, че за да имате право да изисквате много от тях, трябва да сте готови да им дадете много. Ако влизате неподготвени в час, закъснявате, свеждате уроците си до минимум усилия (като преписване на части от учебника, работа по някакво помагало тип „А сега упражнение 32... А сега упражнение 33...” или използвате стари материали, които и за вас не представляват никакъв интерес, а какво остава за учениците ви), то не можете да очаквате от тях да слушат, да спазват правила или просто да ви уважават като даденост. Много обичам цитата, че понякога учениците ни учат повече от това което сме, отколкото от това, което им преподаваме. 

  7. Пазаренето не е опция. Свикнете с мисълта, че проблемните ученици са експерти в обещанията, пазаренето и манипулацията. Ако успеят да спазарят с вас отмяна на наказание, изгонване от час или обаждане на родителите, те просто ще повторят постъпката си в бъдеще с надеждата отново да ви спечелят с обещания. (Бойнтън) Аз бих добавила, че добрият учител не е задължително мек, приятен и отзивчив през цялото време. Ако искате да видите промяна в учениците си, имайте система от правила, които да налагате без изключения, за абсолютно всички и без да се поддавате на обещания тип „Госпожооо, само този път...” 

  8. Подберете най-подходящото време, за да дисциплинирате. Ако изпуснете нервите си и започнете да крещите на ученик пред съучениците му, само ще предизвикате повече негативни чувства у него или нея, защото по този начин накърнявате авторитета на детето и го унижавате. Дори във вашите очи да не изглежда така, децата са много по-чувствителни от нас. Един разговор извън класната обстановка ще постигне много повече от всяка лекция, заплаха или обида в час. 

  9. Уверете се, че детето разбира, че критикувате постъпката, а не него или нея. Не използвайте грешките на трудния ученик, за да го обявите за лош човек (или мързелив, глупав, несериозен и т.н.). Ако той или тя свикне да чува за себе си само негативни неща, това ще намали самооценката му/й и ще започне да се проявява още по-агресивно в часовете ви. (Бойнтън) 

  10. Не питайте. Учителите често прибягват до разпит на проблемния ученик като форма на търсене на отговорност за поведението им в час. (Линсин) „Защо го направи? Защо пак си без домашна? Обясни ми защо, че не разбирам вече!  Колко пъти обяснявам...” Въпроси като тези не помагат на детето да види вината си, а го озлобяват. Сърдитите и унижени ученици рядко подобряват поведението си в час. 

  11. Не спорете. Ако започнете да се карате с учениците си, автоматично получавате равни позиции с тях  в класната стая. А и губите уважението на децата, които бързо ще схванат, че положението се превръща във „вашата дума срещу тяхната.” (Линсин) Може би наистина най-трудното нещо за един учител е да се научи да контролира чувствата си в емоционални ситуации. Вместо да прибягвате до публичен спор, изведете разговора извън класната стая и не забравяйте да повторите пред всички очакванията си и евентуалните последици от неспазването на правилата. Учтивият учител е по-силен от разярения и невротизиран. 

  12. Не хвалете без причина. Понякога мислим, че ако се държим по-мило с трудните си ученици и ги хвалим дори за най-минималните им постижения, ще ги накараме да ни харесват и слушат повече. Това обаче не помага, а кара ученикът да чувства, че не е на равни начала с останалите и лесно прозира манипулацията ни.  Вместо това, хвалете искрено и целенасочено при истински резултати, за да запазите у всичките си ученици чувството за справедливост и обективност. (Линсин) 

  13. И накрая, не се отказвайте. Никога не е късно да успеете да се сближите с проблемен ученик, да му вдъхнете доверие, да го насърчите и да му покажете, че колкото и провинения да извършва, вие няма да се откажете от него като човек. Понякога всичко, от което тези деца имат нужда е разбиране, внимание и човешко отношение. 

Не е вярно, че няма смисъл. Това са деца и винаги има смисъл, колкото и да е излязла извън контрол ситуацията. Разбирам, че всичко това отнема усилия, нерви, енергия, но толкова много си струва, когато успеем. Разбирам също, че не винаги успяваме, но това не е причина да губим надежда и да ставаме озлобени и черногледи. Дори да се провалим двеста пъти, а да успеем веднъж, си струва. И това не са само думи. Кой друг, ако не ние, има толкова пряк контакт с тези деца и толкова потенциал да преобърне преживяванията им в час? Професията ни е прекрасна, а във всеки проблемен ученик се крие малко човече, което иска да бъде чуто и разбрано.

1 коментар:

  1. Дано все повече учители започнат да мислят като теб...

    ОтговорИзтриване