Сутрешно събуждане

Утре е Много Важен Ден. Замествам колежката от първа смяна и трябва да стана много рано, за стигна навреме за работа.

Поглеждам часовника - Лелее! Станало е 1:10! Прибирам всичко и си навивам часовника за 6 и половина.
Не, по-добре за 7. Така ще имам пет часа и половина сън, вместо пет.
Лягам и заспивам.

7:00! В просъница чувам звука от алармата. Мисля си, че натискам snooze. Какво са 10 минути в повече? Ако стана веднага, като бие втората аларма, няма да закъснея.
Втората аларма обаче не се включва и аз се притеснявам. Ами ако съм натиснала "stop" вместо "snooze" и вече е минал половин час? Скачам разтревожена от леглото и грабвам телефона. Часът е... 3:51.
Каквооо? Ама нали беше 7?! Явно съм сънувала.
Загасвам лампата и заспивам.

7:00! Събуждам се. Добре де, този път май нямаше аларма, може би е 7 без 10 или нещо такова. Всеки момент ще чуя звъна на телефона. Стоя будна и чакам, но алармата така и не се включва.
Поглеждам часовника... 6:20.
Заспивам.

7:00! Алармата пак не звъни, но този път съм сигурна, че е 7 без 1 минута. Биологичният ми часовник често ме събужда точно преди да звънне телефонът. Лежа и си мисля дали не съм пропуснала да подготвя нещо за днешния ден. Лежа още. Още мисля. И още лежа.
Абе, този часовник защо не звъни? Поглеждам го - часът е 6:35.

Предавам се. Явно мозъкът ми просто не иска да спи повече. Ще прекарам сомнамбулски половин час, докато стане време, а после ще тръгвам.

А на биологичния си часовник повече вяра няма да имам!