Паяжини

Блогът ми отново потъна в паяжини и забвение. Единствената причина да не се чувствам твърде гузна от това е, че надали има много хора, които го четат изобщо. За тези трима-четирима души, които все пак го правят - извинявайте, пак ще дойдат времена на по-интензивно писане. Напоследък просто не ми се получава.

Разглеждам си започнатите статии (Blogger има тази функция - нещата, които не довършваш, се трупат като "чернови" до момента, в който най-накрая не решиш да ги публикуваш или изтриеш). Имам около десет. Тъжното е, че от всяка от темите би станало доста приятно четиво, ако не се разсейвах преди да ги довърша.

Дългите текстове се считат от повечето хора за отживелица. Те стават все по-трудни за писане във времената, в които едно чат-съобщение или един пост във фейсбуук са толкова лесни, достъпни и неизискващи кой знае колко съсредоточаване. Ето на, докато пиша тази публикация, аз в същото време слушам музика, чатя си с трима души и мисля как ще си взема изпита по предучилищна предагогика утре. Е, как да се концентрираш в писането и да не забравиш докъде си стигнал или какво си искал да кажеш?

--
Вижте, ако отговорите на тази публикация с някоя интересна думичка, ще се постарая да измисля нещо по темата - тъкмо съм започнала да се активизирам по тази линия.