Студено ми е!

Стана есен. Заваля дъжд, задуха вятър, земята подгизна и се вкочани, а въздухът започна да реже със студени остриета. Треперенето е основното действие на тялото ми навън, освен ако не е увито в хиляда дрехи, а понякога и това не е достатъчен гарант за топлина.

Ставам сутрин от леглото с огромно усилие на волята, защото под завивките е топло и хубаво, а извън тях - студено и гадно, гадно, гадно. Излежавам се, скрила нос под одеялото, докато не стане съвсем наложително да изляза. Поради тази причина почти винаги закъснявам.
Обличането е най-отвратително от сутрешния тоалет, защото трябва да се измъкна от топлата пижама и да прекарам една-две ужасни минути, докато се намъкна в студените си дрехи... Не, излъгах, миенето на лицето е по-гадно и от обличането. Защото водата, дори да е топла, за секунди изстива и вледенява и без това студеното ми лице.

Да речем, че най-после съм излязла. Вятърът ме удря веднага и влиза през дрехите, колкото и да са плътни. В момента нямам шапка, последната я изгубих в края на миналата пролет, така че ушите ми стават на шушулки дълго преди да съм стигнала до спирката, да не говорим за гнездото, в което се превръща косата ми. А ако вали, всичко става още по-весело: всяка капка се забива като малка игличка в кожата на лицето ми и ме кара да правя гримаси на болка, досада и отвращение. Краката ми подгизват още на втората пресечка, защото обувките ми пропускат. Все още не съм си купила подходящи, чакат на опашката от неща, които са ми необходими за есента. Е, яке поне имам. Ура за магазините втора ръка!

Но безспорно най-неприятното нещо на мокрото и студено време е неспособността ми да използвам ръцете си по предназначение. Когато пристигна в университета, ми трябва поне половин час, докато съумея да ги раздвижа и дотогава йероглифите, които сътворяват, са почти неразчетими. При това положение и дума не може да става за рисуване, а вечер пред компютъра пък замръзването се усеща изключително болезнено. Все още не пускам печката за повече от 5-10 минути преди да си легна и след като стана - то и повече не ми трябва, нали не си седя вкъщи. Обаче, чудя се, колко време ще ми трябва, докато се предам и се пренеса в старата си стая на долния етаж, където е топло.