2011-03-10

Асоциално

 Не обичам да градя познанства. Не обичам да говоря с нови хора, да правя неща за тях, не обичам да ги слушам и да се опитвам да ги разбера.

Дълбоко у мен се крие убеждението, че новите хора - това са нови беди, нови проблеми и нови усилия за социализация. Прекомерни, нежелани, уморителни усилия. Да трябва да ги слушаш, да се мъчиш да ги опознаеш, да преценяваш за какво можеш да разчиташ на тях и за какво - не. Неща, които да харесаш, неща, които да те дразнят, въпроси, които да се чудиш дали да повдигнеш, за да не ти се разсърдят или да го сметнат за вмешателство.

Новите хора ме объркват. Не знам за какво да си говоря с тях. Не знам как биха реагирали на шега, на подмятане, на опит за сериозен разговор, на тема, която ме интересува. Не знам как ме възприемат. Дали им допадам? Дали ме смятат за интересна? Дали ги оттегчавам? Дразня? Дали не могат да ме понасят?

Дали биха ми казали/показали ако е така?

Страхувам се от новите хора. Не мога да им се доверя.Не мога да им доверя мислите си, чувствата си, идеите си, преживяванията си. Не мога да им вярвам да направят нещо или да не правят друго. Просто не ги познавам. И в по-общия случай не искам и да ги опознавам. Защо тогава изобщо си правя труда?

Защото да си социален е прието и "правилно". Нали хората трябва непрекъснато да си разширяват кръга от познати, да изследват нови среди за развитие и т.н. Независимо дали го искат или не. Тези, които не го правят, веднага получават етикетчета: асоциални, странни, изолиращи се, самотници. Негодни.

1 коментар: